Регистрация

// Light / Неща

13 20 сеп 2012, 14:10, 8430 прочитания

Къщата на духовете

Новата авторска рубрика на Light. Веднъж месечно Мариана Мелнишка ще разказва историята на стари градски къщи. Започваме от Варна

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Истории на чашка абсент

За величието на къщите, които познаваме само като заведения

27 мар 2013


"Къщата на духовете"
е авторска рубрика на Мариана Мелнишка. Веднъж месечно тя ще разказва историята на стари градски къщи (започваме с Варна, продължаваме със Свищов), техните обитатели и интересното им минало. Мариана Мелнишка е преводач ("Портокал с часовников механизъм", "Момичето на френския лейтенант", "Хари Потър" и др.), журналист (БТА, ЛИК) и преподавател по английски език в Нов български университет. Любимите й теми са свързани с история и с пътешествия.
По къщите ще ги познаете. Тази парафраза на библейската максима ми минава през ума винаги когато гледам жилищните сгради покрай пътя си из България. Все се питам: Кой ли живее тук?, Как ли се живее тук? Кой ли е живял тук... Винаги си представям, че жилищата на хората са като облеклото им – според модата и възможностите им, според историческите периоди и географските зони: дълго време обитавахме конфекция, после се натруфихме с разностилие, с кич и безвкусица. А наденеш ли чужда дреха – заживееш ли в чужда къща - тя неизбежно ще приеме кройката на душата ти. Защо ли се заглеждам с носталгия по старите къщи, особено олющените, изтърбушените, като зарязани Пепеляшки след отдавнашни балове... Те изпъкват както в позамогналите се, така и в занемарените вече градчета и села, но се открояват и между напудрените и пременени свои връстнички в големите градовe. От Чепеларе до Свищов, от София до Варна, навсякъде се виждат тези свидетелства за други времена и други нрави, и се питам: ако стопаните им си бяха останали в тях и ги бяха предавали на деца и внуци, дали нямаше ликът на България да бъде европейски по наследство, а не по конвенции?


След като наснимах дузини такива останки от някогашно достойнство, се опитах да чуя и какво ми нашепват те – от съхранените архитектурни елементи отвътре и отвън и от преживяното (а и описаното!) от съвременници и наследници. Докато слушах и четях, пред очите ми се редяха кадри на бъдещи документални филми за почти всяка от историите...

Най-старата - във Варна (нали е лято) – е още от Кримската война. "Разказа" ми я една упорита висока почти разрушена сграда на кръстовище, през чиито зеещи прозорци се вижда небето, а останките от орнаменти по основата са затулени от големи реклами за продажба на имоти. В средата на ХІХ век, когато тук не е имало град, а само "запирателна точка и пристанище" (пишат братя Шкорпил), Варна е била най-яката опора на османските владения на Черно море с население от турци и православни гагаузи, арменци и малко българи. По това време тук вече имали дипломатически представителства съюзническите на Високата порта европейски държави. Търговци от Европа издигали първите представителни къщи. Увериха ме, че стоя точно пред една от тях – на богатите еврейски търговци на зърно, фамилията на братята Адолф и Мариас Тедески: единият бил австрийски вицеконсул, а вторият представлявал параходното дружество "Лойд". При подготовката на Кримската война къщата им служила за щаб на обединените войски – английски, френски и турски, чиито кораби вече били докарали многохилядна армия - и точно тук на заседание (19 май 1854 г.) било взето решението за атакуване на Севастопол. Руското поражение там дава повод на (следващия) император Александър ІІ да започне освободителната за нас война. Някъде в града има улица "Братя Тедески", но за запазване на веществения паметник от онова време не са положени никакви усилия.


Следващата история ме повика като кукувичка от часовник, докато насочвах обектива към олющена и обрасла в зеленина жълтеникава къща на ул. "Приморска". Щракнах два пъти и май на висок глас попитах кой ли живее тук, та след миг на балкончето се появи бодра старица, последвана от още по-възрастен мъж с достолепна осанка въпреки оскъдното в жегата облекло. Коректността ме накара да прибера апарата и без колебание приех поканата им да се кача горе. Лицата на Стоян Събев (91) и съпругата му Виолета (87) грееха, а разказът им смири филологическата ми гордост с подреденото си, ясно и обосновано изложение, с благите думи дори и за най-мрачните събития. После прочетох още факти в издадената вече мемоарна книга, а дано някой ден героите да оживеят и на екрана. Къщата им е проектирана от основателя на Съюза на архитектите в България арх. Антон Франгя през 1903 г., а е регистрирана през 1907 г., като първият й собственик е ген. Хр. Луков, герой от Първата световна война. След това я купува полк. Милко Железов Железов, възпитаник на Петербургската военна академия, основал бреговата артилерийска отбрана на Варна и автор на "Наука за отбрана на морските граници" (1904). Скромна по размери, с характерните за времето неокласически елементи, къщата на два етажа с високо мазе е строена с вар, пясък и вода, тъй като цимент не е имало. (Здравината на тази спойка защитила по-късно дървените портални врати от замислите на временни обитатели.) Устойчивостта на сградата се дължи на железни Т-образни греди, а таванът е висяща конструкция от карпатски бор, в който не влизат червеи. Сутеренното пространство е оформено от пруски (римски) сводове. Син на ковач, откъдето е името му, Милко Железов изпъква още в руската военна академия с научните си разработки и доблестно поведение, за които получава орден "Св. Ана ІІІ ст." и е вписан в "почетната дъска" на първенците. В подготовката за Балканската война е назначен за командир-ръководител на строящата се брегова артилерийска система на Варна. Тогава прави първото в историята на артилерията изобретение за поразяване на военна цел по море. След като успешно отблъсква турските крайцери през октомври 1912 г., той почти своеволно отива като доброволец на огневата линия на Сръбско-българската война, а в началото на Първата световна война командва артилерийската отбрана на Варна и благодарение на съобразителността и стратегическия му подход българските брегови позиции не са засегнати. По-късно участва в Тутраканската епопея за освобождение на Добруджа. (Дъщеря му Виолета скромно кима и ми поднася разхладителна напитка, докато записвам.) Полк. Железов излиза в запас с много ордени и почести и се включва с демократичните си граждански позиции в обществения живот на Варна.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Неща" Затваряне

Гердан "поте" от Непал

За чуждестранните сватби, глобализацията, междукултурните гафове и червения цвят