Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация

// Light / Неща

18 18 сеп 2015, 12:39, 7057 прочитания

Полет над психиатрично гнездо

Инсталация в Червената къща хвърля светлина върху психиатрията в социалистическа България

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Още по темата

Тиха кушетна революция

"Сякаш се създава терапевтична култура, белязана не от чудеса, а от принципа на реалността", казва психотерапевтът Златко Теохаров

20 фев 2015


Как българинът е преживявал психични кризи в социална, културна и политическа среда, която е доминирана от материалистични разбирания за тялото и личността? На този въпрос ще се опита да отговори инсталацията в Червената къща "Изравяне на психиката: социална история на психиатрията в НРБ".

Проектът е на изследователя Джулиян Шехириян, който ще покаже симулация на консултации от този период чрез аудио и анимация, архивни снимки от психиатрични институции, предмети от медицински кабинети, библиотека от специализирани книги и учебници (включително критика върху Фройд от марксистка гледна точка), а всичко това ще бъде допълнено от звуков дизайн на американския музикант Дилън Бърчет.

"В този период психиката, в смисъл на лична история на заболяванията, е отречена като концепция. Тя е невидима за съветската доктрина като критерии, като чувствителност и затова сега я "изравяме", казва Джулиян Шехириян, роден преди 24 години в Ню Йорк в имигрирало в началото на 90-те години семейство на художници от Трявна и София. Израства в Ню Джърси и завършва социална история, философия и история на изкуството във Вашингтон. Последната година прекарва в София със стипендия на "Фулбрайт", а интересът му към темата започва, когато забелязва как научните трудове рязко променят тона си след 1950 г. – има много информация за развитието на професията и структурните промени, но въобще не се споменава за съдбата на лекуваните. "Веднъж прочетох препоръка, че съпругата на пациента трябва да му помага със сексуални въздействия. С това се изчерпваше човешкото присъствие в архивите на БАН."

Илюстрация



Джулиян разказва, че чрез проекта си не би искал да осъжда, а да проследи последиците, когато определен режим реши да потисне конкретни практики към поддържането на душевното здраве – като се насочи към биологичните и физиологичните аспекти, и забрави изцяло човека.
 
Точно това се случва през 1950 г., когато научната работа на Иван Павлов върху физиологията и нервните системи се обявява за единствения подход към изучаването на човешката психиката и психичните заболявания. Освен частната практика в България изчезват вече установени подходи, прилагани в периода на "агресивна модернизация" в сферата между 1890 (когато се създава психиатричната клиника към Александровска болница) и 1950 г.
 
"Тълкуването на страданието изчезва като подход в комуникацията с пациента. Но не представям психиатрията в тогавашната България като някакво монолитно зло. За мен е интересно как психиатрите работят в този определен канон, но се опитват да предпазват и хуманитарната страна на професията си. Променят се и разбиранията как се появяват заболяванията. Например според съветската идеология депресивните състояния са "буржоазни феномени."



Илюстрация


 
Джулиян Шехириян разтваря специализираните книги, част от които ще бъдат изложени в Червената къща, и показва снимки на пациенти, "които преди са били хора. Описанията за тях говорят по един детерминиращ начин за състоянието им и по никакъв за това как те могат да се измъкнат от него. В един момент разбираш защо хората казват на клиниката "лудница". Но и не считам тези домове в България за психиатрични институции. Масово това са места, в които екипът и местното население нямат средства да се справят по един хуманен начин с болните. Често има случаи, в които за стотици хора се грижи един лекар и няколко сестри".

Илюстрация


 
Учебниците изследователят намира от антиквари, които му ги описват като "стари, но сегашни". Това се оказва вярно – Джулиян открива, че българската психиатрия все още е подчинена на съветския канон. "Все още душевността е назад, а тялото на преден план."
 
Проучванията му включват и разговори с пациенти на психиатри. Един от лекуваните се оказва таксиметров шофьор от ромски произход, който му взима 10 лв. от Руски паметник до ул. "Московска". "Но си заслужаваше." На отделна двучасова среща той разказва на Джулиян как се чувства "изгубен" заради специфичен вид халюцинации – виждал неща, които впоследствие се случват наистина. На няколко пъти ходи на прегледи, но никой не успява да установи нищо.

Илюстрация



"Оказа се страшно интелигентен човек, който си задава много дълбоки въпроси за живота, но това е проблем само по себе си, тъй като никой около него не разбира терзанията му. Голяма част от изложбата се занимава с това как болният гледа към болестта си и как обществото променя разбиранията си за психично здраве. Ако в твоята общност няма емпатично разбиране и любопитство, ти може да се чувстваш като душевноболен, дори и да не си, тъй като се получава сцепление между твоята действителност и тази на хората около теб."

Илюстрация


 
Част от проучванията на Джулиян Шехириян, и по-специално историята на измъчвания от психични проблеми художник Никола Казаков, ще бъдат публикувани в очакваната през следващата година научна книга "Тялото при социализма".
 
Смята, че тези дванадесет месеца в София са му помогнали да избистри понятието си за България, която основно свързва с летните ваканции в Трявна. "От символично България се превърна в конкретно място за мен. Интересно е как в рамките на една улица може да видиш толкова различни типове хора. Като че ли има толкова много различни Българии."

Илюстрация


 
"Изравяне на психиката: социална история на психиатрията в НРБ" открива на 24 септември от 18:30 ч. в Червената къща. Тази вечер (18 септември) авторът на звуковия дизайн Дилън Бърчет ще има изява в Чешкия център с проекта си Skittish Arm.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Книга: The Monocle Travel Guide Книга: The Monocle Travel Guide

14 юли 2017, 2506 прочитания

Отблизо в Арл Отблизо в Арл

Одри Тоту, актрисата, изиграла Амели Пулен, дебютира като фотограф на прочутия фестивал във Франция

14 юли 2017, 1968 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / K100»

К100
К100

300 най-големи компании по приходи; Най-печелившите; Най-динамичните; Лидерите по сектори; Анализи и фирмени профили

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Неща" Затваряне
Delight: Балканско люто

Пазарът на ток не чака КЗК

В търговията с електроенергия вече действат нови правила

Отнесени в Гърция

Все повече български моторни и ветроходни лодки се местят за постоянно в Северна Гърция

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

A damn good cup of coffee

За кафето като новото вино: как и защо се променя вкусът ни

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 28

Капитал

Брой 28 // 15.07.2017 Прочетете
Капитал Daily, 20.07.2017

Капитал Daily

Брой 110 // 20.07.2017 Прочетете