Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация

// Light / Неща

5 28 юли 2016, 10:15, 5476 прочитания

Свобода в косите

Когато хванеш сам кормилото или въжетата и поемеш пълната отговорност за оцеляването си, нещата драматично се променят

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

В живота на мнозина настъпва момент на пълна промяна, в който всичко старо бива изхвърлено от могъща сила, която напълно променя руслото му. За мен това се случи, когато осъзнах, че морето ме привлича неудържимо — но не да се излежавам на някой плаж или да се наливам с алкохол по крайбрежните барове, а да се слея напълно с него, така че сърцето ми да бие в ритъма на вълните му.

Така се оказах в учебната лодка на капитан Димитрис заедно с Ламбринос, Стелиос и Невена, която гръцките ни съкурсници наричаха Невене. С дванадесетметровата яхта обиколихме остров Тасос и се научихме на практика как да я управляваме с ветрила и мотор, как да приставаме, да съставяме навигационен план и да се ориентираме без помощта на GPS, който, както отбеляза инструкторът ни, е военна технология изцяло под контрола на една държава и по нейно усмотрение бива спиран и пускан. След като се завърнахме в Кавала, отидохме един по един на финално събеседване при водещия на курса, капитан Статис Софитис. Той попита инструктора ми:
— Е, Димитрис, би ли поверил лодка под управление на Сава?
— Мисля, че спокойно би могъл да плава два-три дни при добро време с приятелите си – отвърна Димитрис.
— Стига, разбира се, да ги убедя в същото – засмях се аз, а Статис ми стисна ръката и ми връчи капитанското свидетелство.
Всички се разлетяха в различни посоки, а тези, които останахме, заспахме изтощени от нощното учебно плаване предишната вечер. Когато няколко часа по-късно се съвземах на палубата, от нищото изскочи стегнат мъж на средна възраст с живи, искрящи по детски очи, облечен само в бермуди и с найлонова торбичка в ръката. Помоли ме да разгледа другата учебна яхта и се заговорихме. Когато разбра, че съм от България и ще се прибирам с приятели, които са на Халкидики през почивните дни, ме попита дали вместо това не искам да плавам с него до Варна.
— Да – отвърнах веднага без никакво колебание.
— Не, не, напълно сериозно говоря – каза Манфред.
— Съвсем сериозно отговарям.
— Добре, тогава те чакам на борда на "Арлекин", която е пристанала малко по-надолу на кея.

Илюстрация



Тръгваме в 21 ч. за Самотраки, защото има прогноза за вятър. За броени минути трябваше да пренаредя изцяло всичките си планове, да изпратя десетина имейла, да изтичам да купя храна и, запъхтян и закъсняващ, най-накрая да се кача на "Арлекин", където Манфред ми връчи телефона и със сериозно изражение ме помоли да потвърдя на ревнуващата му жена, че не съм гей. Докато й обяснявах, че дори да се носят подобни слухове поради факта, че нямам деца и следователно липсват категорични доказателства, че съм спал с лице от противоположния пол, те не отговарят на истината, тя и Манфред се заливаха от смях. През това време третият ни спътник, старият морски вълк Огнян (името е сменено по негово желание — бел. авт.), подготвяше лодката за отплаване. Половин час по-късно вече бяхме извън пристанището, а аз, пристегнат в спасителна жилетка и осигурен с карабинер за предпазните стоманени въжета, държах руля и правех първия си поворот срещу вятъра в неучебни условия. Малката осемметрова лодчица реагираше по съвсем различен начин от дългата учебна яхта: всеки порив на вятъра я лашкаше неудържимо, а всяка по-голяма вълна я надигаше високо и после тя се спускаше стремително в падината след нея. Усещането беше толкова реално, че чак изглеждаше нереалистично.

Илюстрация





Малко преди полунощ съпругата на Манфред ни съобщи по телефона за опита за преврат в Турция. Обсъдихме ситуацията и решихме да пренощуваме на остров Тасос, а на сутринта, след като разберем повече за събитията, да преценим дали се връщаме в Кавала, или продължаваме напред.
Призори стана ясно, че вече няма сила в Турция, способна да спре възхода на господин Ердоган, а ние спокойно може да продължим плаването си, което и веднага направихме. Вълнението беше доста силно. Скоро Огнян побеля като тебешир и се наведе над кофата. Докато изхвърляше съдържанието й зад борда, отбеляза спокойно, че вече няма тайни от морето. Малко след това го последвах в дрането на котки, а той коментира, че който не е търсил боа в кофа, не е истински моряк.

Пристигнахме на Самотраки – най-северозападният гръцки остров, надвечер. Откъснат от останалите, той не е толкова туристическа дестинация и е запазил чар, подобен на нашето Черноморие от началото на 90-те. След като се консултирахме с прогнозата за вятър, решихме да потеглим в три сутринта към Гьокчеада, за да може да преминем най-тясната част на Дарданелите по светло.

Илюстрация



Следобед, когато подминавахме прочутия сред кайт- и уиндсърфисти остров, вятърът спря напълно, морето се изглади като езеро и с Манфред скочихме да се изкъпем. Аз се отпуснах по гръб на два метра зад лодката за минута, после се обърнах и заплувах към нея. Две минути по-късно разбрах, че въпреки привидната й неподвижност се движим с една и съща скорост и няма шанс да я настигна на собствен ход. Извиках на спътниците ми да хвърлят спасителното въже и се вкопчих в него като удавник за сламка.

Два часа по-късно вятърът беше все още пренебрежимо слаб и Манфред, напечен от неуморното средиземноморско слънце, сложи паста за зъби на четката си, захапа я и скочи в морето. Когато се обърнах да погледна какво става, той плуваше с всички сили към нас, без да може да съкрати разстоянието. Огнян ми каза да спра лодката и откачи спасителното въже. Завъртях кормилото, така че да обърнахме срещу вятъра, а Огнян хвърли въжето, което се заплете и падна на половината разстояние между нас и Манфред. Лодката дрейфуваше настрани, но Манфред запази самообладание и успя да достигне въжето. Докато се качваше на борда, с усмивка отбеляза, че съпротивлението, което четката за зъби е оказала, му е попречило да ни настигне с плуване. По-късно сподели, че е боледувал от скорбут при плаването си в Антарктика, защото по пътя корабният хладилник се е повредил и са прекарали седем месеца в прегръдката на ледовете без плодове и зеленчуци, затова да си мие зъбите по четири пъти на ден и си маже венците с лекарство.

Илюстрация



Лека-полека достигнахме входа на Дарданелите. Усещането беше като да излезеш на магистрала, след като си ходил по забравени от хората планински пътеки. Трафикът на гигантски кораби се увеличи неимоверно, а Огнян охотно отговаряше на безбройните ми в въпроси. Специализацията в съвременното корабостроене е довела до безкрайно разнообразие - има различни кораби: за жито, петрол, втечнен газ, летливи химикали, крави, автомобили и, разбира се, вездесъщите контейнери, в които пътува почти всяка вещ, която си купуваме от магазините.

След няколко часа плаване срещу течението излязохме в Мраморно море и най-сетне разпънахме платна (проливите е разрешено да се преминават само на двигател). Постепенно вятърът се усили, а лодката започна да се килва настрани под все по-остър ъгъл. Скоро тримата, въпреки че бяхме седнали, стояхме изправени. Всяка вълна ни заливаше като порой, надигаше носа на лодката, която се сгромолясваше с трясък в отворилата се бездна. Пръските направиха неизползваем телефона, на който работеше GPS приложението, а вълнението беше твърде силно, за да може да търсим пристанище на хартиената карта. Затова Манфред насочи лодката към кораб в далечината, който видимо стоеше на котва. Забелязахме вълнолом наблизо и, зъзнещи, свалихме ветрилата. Най-сетне, премръзнали и с тракащи зъби, успяхме да влезем в пристанището. Турците ни посрещнаха с традиционното си гостоприемство и ни почерпиха с риба и диня, а ние отвърнахме на жеста с гръцки сладки и бира, която те веднага внимателно прибраха в непрозрачна торбичка. Следобед бурята утихна и ние продължихме напред.

Илюстрация



Следващата нощ прекарахме в малкото селище Мармара Ереглиси, което се оказа скрита перла - много ресторантчета с пресни морски продукти, отлично запазени руини и бурна 30-вековна история, включваща превръщането му в столица на провинцията през 192, когато римският император Септимий Север понижава в село Византион (а.к.а. бъдещият Константинопол), и превземането му от българите през 1353 г. (ало, патрЕоти, България е била на четири морета, не на три). Истанбул ни посрещна с демонстриращи в дрехите на еничарския корпус привърженици на велика Турция, които биеха тъпани и пееха бойни песни. Манифестацията им беше изпратена с възгласи "Аллах акбар" от облечените по европейска мода минувачи, включително момичета по потничета и къси панталонки.

Преминахме Босфора с критичната скорост 0.7 възела (малко по-бързо от охлюв) и навлязохме в учудващо спокойното Черно море. След едно денонощие Варна изплува на хоризонта. Приключението отиваше към своя край, когато изведнъж замириса на изгоряла гума. Оказа се, че охлаждането на двигателя е повредено. Докато Манфред и Огнян се мъчеха да открият причината, лодката дрейфуваше към зона, която на картата беше обозначена като забранена. "Няма проблем, това е гробище на потънали през Втората световна война кораби", успокои ме невъзмутимият от нищо Огнян.

Два часа по-късно охладителната помпа заработи отново и с пълна газ се устремихме към крайната ни цел. Акостирахме на пристанище Варна след точно една седмица плаване, в което прекосихме 447 морски мили (828 км). Равносметката на пътешествието: Манфред спаси от изнасилване две момичета, които неблагоразумно пиеха късно през нощта в забутано пристанищно ресторантче; неволно принесохме в жертва на Посейдон хавлия и метална чашка; богът на мусаката не беше на наша страна, защото капитанът така и не успя да намери в нито едно заведение прехваленото му от приятели ястие.

За много хора плаването изглежда скучна и еднообразна дейност. Признавам без бой, че доскоро и аз бях сред тях. Наистина, когато се возиш на голям кораб или на излетна лодка, която се управлява от отегчен шкипер, това може и да е така. Но когато хванеш сам кормилото или въжетата и поемеш пълната отговорност за оцеляването си, нещата драматично се променят. Доста наподобява на това цял живот да работиш за някой друг и изведнъж да си направиш фирма и да започнеш да зависиш изцяло от собствените си умения. Но както Димитрис, нашият инструктор от курса за дневен шкипер, отбеляза — никога не трябва да забравяш кой е истинският шеф - вятърът. А уелската ни съкурсистка от другата учебна лодка допълни, че нищо не може да се сравни с тишината и спокойствието, когато спреш мотора, вдигнеш платната, а вятърът напълни косите ти със свобода.

Повече информация за ветроходните курсове и учебни плавания може да намерите vetrohodstvo.com.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Календар и домашно кино Календар и домашно кино

8 - 14 декември

8 дек 2017, 1458 прочитания

Жените знаят защо Жените знаят защо

"Истории за лека нощ за момичета бунтарки" - най-щедро финансираната чрез краудфъндинг книга

7 дек 2017, 2212 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Неща" Затваряне
Природа за многократна употреба

Три архитектурни проекта, които се вписват в околната среда, без да я отписват

Гените ни говорят

Боряна Герасимова, съосновател и главен изпълнителен директор на NutriGen, пред "Капитал"

Санаториумът, моят брокер

Лечебните заведения към здравното и социалното министерство незаконно налагат на пациентите си задължителна застраховка "Злополука"

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Нощни п(т)ици

В сезона на коледните партита - преглед на местата, където да се нахраним след полунощ

Национализъм.bg

Адела Пеева за посветения на съвременния национализъм документален филм "Да живее България"

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 49

Капитал

Брой 49 // 09.12.2017 Прочетете
Капитал Daily, 13.12.2017

Капитал Daily

Брой 191 // 13.12.2017 Прочетете