Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация

// Light / Неща

6 13 апр 2017, 8:30, 12683 прочитания

Имало едно време в Париж, 1966 г.

Фестивалът Master of Art започва с първия български документален филм за Юлия Кръстева

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Кръгът "Кръстева"

Юлия Кръстева гостува в Стокхолм на 14 октомври

10 окт 2016

Съдба на чужденец

Юлия Кръстева за нуждата от вяра, за търсенето на по-фината връзка с другия и за това провалиха ли се мултикултурните общества

23 окт 2015
Над 60 непоказвани досега в България филми ще предложи второто издание на международния фестивал за документално кино Master of Art.

Темите варират между танц, театър, дизайн, кино, изобразително изкуство, фотография, архитектура, литература, видеоарт и арт реклама. Целта на организаторите е така да "приобщят максимално българската публика към съвременните световни тенденции в тези сфери". Голяма част от филмите са фокусирани върху работата на влиятелни творци като Клод Моне, Йеронимус Бош, Пикасо, Ян Флеминг, Йосиф Бродски, Дейвид Линч, Иржи Менцел.

Фестивалът започва на 20 април от 18 ч. в кино "Люмиер ЛИДЛ" с "Кой се страхува от Юлия Кръстeва?", първият пълнометражен документален филм за българско-френската авторка, която от 1966 г. живее и работи в Париж. Днес тя е смятана за една от основните фигури в световната интелектуална сцена.

Филмът, продукция на БНТ, НДК и Wonderland Productions, ще проследи не само утвърждаването на Кръстева като анализатор, философ и лингвист, но и обстоятелствата около заминаването й за Франция, как попада в центъра на местната интелигенция и се запознава с бъдещия си съпруг, писателя Филип Солерс.

Режисьори са Искра Ангелова (също така изпълнителен продуцент и автор на сценария) и Милена Гетова, а филмът им вече е показван в съкратена версия по БНТ под заглавието "Чужденката". След няколко френски продукции това е първият пълнометражен документален филм за нея.
Юлия Кръстева за себе си пред Light, 2015 г.: "Енигматична личност от български произход, с френска националност, осиновена от Америка, убедена европейка, която има за девиз "Аз пътувам".




Сред акцентите е и "Световете на Филип К. Дик" на френския режисьор Ян Кокард, изследващ живота и кариерата на писателя. Филмът за един от най-влиятелните американски фантасти съвпада и с появата на обемната антология "Омнибус" от "Бард", най-пълното издание с творби на Филип К. Дик (1928 - 1982) на български до момента. Програмата включва и филми за исторически личности като Ане Франк. The Magic of the Diary of Anne Frank изследва дневниците на загиналото през Втората световна война на 15-годишна възраст еврейско момиче. Записаното от нея е не само ценен документ за времето, но и свидетелства за хуманистичните й виждания, размислите й около войната и преследването на евреите. Към днешен момент дневникът е преведен на над 60 езика, включително на български.

Фестивалът продължава до 30 април, а прожекциите са в "Люмиер ЛИДЛ", "Одеон", "Евро синема" и "Културен център G8". Повече за програмата на masterofartfilmfestival.com



Q+A: Искра Ангелова, корежисьор на "Кой се страхува от Юлия Кръстева?"

В какъв период от време беше създаден филмът?

Многобройните интервюта, които направих с Юлия Кръстева и нейния кръг от последователи, приятели и семейство, се случиха в едни много интензивни 4 дни в Париж понякога имах по 5 интервюта на ден. Първият ми кратък филм за нея, който се излъчи в рубриката на БНТ за документално кино "В кадър", също беше сниман под пара в рамките на гостуването на Кръстева в България, или за още 4 дни. Но онова, което отне много време, беше да намеря някакво финансиране на пътуването и на филма – всъщност това ми отне 2 години.

В тези дни тя ни показа нейния Париж – заведе ни в любимото си кафене "Клозри дьо Лила", където са пили кафето си Бодлер, Пикасо, Фицджералд и Толстой, разходи ни из Люксембургската градина, показа ни любимата си сладкарница, института, където работи днес с младежи, увлечени от ислямския радикализъм, запозна ни с фризьора си и с приятелите си, с нейни съратници, последователи и студенти. Юлия направи изискано соаре в наша чест, където дойдоха всички участници във филма. Държах да снимам и местата на атентатите в Париж от 2015 г.

В работата си по този филм изгубих много от илюзиите си – аз си представях, че той е задължителен за страната ни и всеки би разбрал това. Оказа се, че не е така и че коства страхотно много усилия и здрави нерви, за да успееш да довършиш такова начинание. Истината е, че Юлия Кръстева е звезда в Париж и Ню Йорк, за нея се пишат книги, правят се симпозиуми и съществува дискусионен международен кръг "Кръстева", но у нас тя е малко позната. И за това имаме вина сами – преведени са само нейните романи, а тя става световно признат учен с невероятните си теоретични книги. Още не са преведени на български, а ги има на всички големи езици.

Кое най–много ви изненада в личността на Юлия Кръстева при личното ви запознанство с нея?

Когато я посрещнахме през 2014 г., това, което ме изуми, беше, че за четири дни тя не седна нито веднъж. Имаше добра дума за всеки, интересуваше се от всичко, веднъж в една сладкарница каза: "Две думи ме описват най-добре – аз съм любопитна и лакома!" За четири дни успя да направи панихида на родителите си, да посети Рилския и Драгалевския манастир, да отиде до началното си училище и гимназията си, да се срещне с приятели и съученици, както и с патриарха, да участва в "Нощни птици" и най-вече – да изнесе лекцията си в претъпкана аула на университета и да участва в последвалия я дебат със студенти и преподаватели на Софийски литературоведски семинар. Изброявам всичко това, защото то показва как е свикнала да живее тази жена. Успехът й е следствие не само на изключителния й, бърз и нестандартен начин на мислене, не само на идеи, но и на дела. Всеки, който е работил на Запад, знае как изискванията към нас – "чужди", "непринадлежни" – са още по-големи и колко усилия и труд коства всяка крачка напред там.

Определяте филма като "позакъснял, но изчерпателен и увлекателен разказ". На какво се дължи закъснението?

Тук сякаш не искаме да узнаем за нея. Закъснението вероятно се дължи на онзи циничен, байганьовски поглед над света, според който чуждият успех е постигнат непременно по нечестен, неявен, втори начин.: "Тая ли бе, знам я аз, кой я знае как се е добрала до центъра на Париж!"

Уверявам ви, дотам няма как да се стигне с връзки, с партийни билети, с картончета, с роднини или с природни дадености. Аз обаче съм запазила способността си да се възхищавам на постиженията на другите и да им се радвам. Моята работа като журналист в БНТ винаги е била тази – да покажа и осветя с прожектор онези изключителни, самобитни, интересни и вълнуващи личности, които невинаги намират място по първите страници на вестниците – хората на духа, създателите на смисъл – и аз подхождам към тях с доверие и обич. Юлия Кръстева ме е карала да се чувствам гражданка на света, когато бях студентка, кара ме да се чувствам така и днес.

Кой се страхува от Юлия Кръстева?

Аз разбрах, че ние. Ние самите. Какво освен страх ще да е това игнориране и отхвърляне? Не казвам, че трябва непременно да застанем зад всяка нейна дума. Тя, както и всички ние, се е променяла. Аз се възхищавам например повече на радикалността й от 80-те и 90-те, когато пише "Чужденци на самите себе си" или "Българийо, страдание мое", отколкото на тезите й днес.


След нейното последно посещение тук (лекцията за обществените и политически процеси в Европа "Нови форми на бунта" - бел.ред.) се получи много крив дебат – от едната страна застанаха критиците, които не познават добре пътя и ранните й произведения, а срещу тях се опълчиха феновете, които също са чували само преразкази за нея.

Това единствено доказа за пореден път, че тук истински разговор на подобни теми – в нашето ежедневие, извън посещенията на такива огромни интелектуалци – просто не се случва. И ако ние спешно не започнем да изграждаме такива места за тях, сме изгубени. Ние трябва да създаваме такива места и да започваме дискусиите по тези въпроси, да отпочнем наново този разговор. Страх ме е да не е късно, щетите да не са необратими.


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

29 ноември, 2017 г.
София Хотел Балкан

capital.bg/conference

12 годишна конференция Сделки и инвеститори



Акценти в програмата:
Икономически обзор на региона и какво да очакваме занапред
Гледната точка на инвеститорите за перспективите пред България
Най-важните сделки за годината и какво стои зад техния успех
Завръща ли се дяловото инвестиране като важен инструмент за финансиране
Кои активи и сектори ще бъдат в радара на инвеститорите през 2018


Прочетете и това

На изток от Холивуд На изток от Холивуд

Акцентите на тазгодишното издание на филмовия фестивал So Independent (26 октомври – 5 ноември)

20 окт 2017, 4185 прочитания

Хипи ленд 1 Хипи ленд

Как премина балканският Rainbow Gathering в Родопите, или всичко, което трябва да знаете за колоритната общност на съвременните хипита

20 окт 2017, 2268 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Неща" Затваряне
Смешна работа

Новооткритата изложба за създаването на Дома на хумора и сатирата е добър повод да прекарате един ден в Габрово

"Динамо софтуер": цена 50 млн. долара, 10 млн. за служителите

Българската софтуерна компания има нов мажоритарен собственик - американския фонд Francisco Partners

Новият бизнес на "Монбат"

Дружеството на братя Бобокови предприе мащабна експанзия извън страната само за няколко месеца

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

На изток от Холивуд

Акцентите на тазгодишното издание на филмовия фестивал So Independent (26 октомври – 5 ноември)

Рони и Nasekomix: уроци по музика и искреност

Изпълнителката, композитор и актриса Андрония Попова почина на 44 години

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 42

Капитал

Брой 42 // 21.10.2017 Прочетете
Капитал Daily, 24.10.2017

Капитал Daily

Брой 162 // 24.10.2017 Прочетете