Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация

// Light / Неща / Разказ

12 22 дек 2009, 13:50, 4201 прочитания

Разказ Негово височество

Антон Терзиев

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

"Дали сексът е мръсен? Само ако не се миете."
Мадона Луизе Вероника Чиконе

Тази вечер пред зала "Универсиада" опашката е двойна. "Еротичното изложение" се закрива. Краищата на върволицата шумолят като език на змия. Хората тихо и възпитано се ръгат, блъскат, настъпват, смигат. В ръцете си стискат фотоапарати, камери, енергийни напитки, гаджета. Аз – юмруци. Защото съм по тениска, защото е март. Тениската е с лика на Рон Джеръми – живата легенда от 1700 филма за възрастни. Най-твърдо работещият мъж в шоубизнеса. За да могат всички да видят тениската добре, якето ми сега стои на задната седалка в колата.

Скоро от неясно петно в далечината, охраната на входа добива очертанията на уморена красавица и две млади бичета. Мацката поема фалшивата ми прескарта и връчва фалшивата си усмивка. Нататък свенливите ми профи-намерения бързо изчезват в общия екзалтиран хаос. Течението ме отвежда до подредена като за рекламно експо зала. Вместо хора с брошури и дипляни обаче тук в алуминиевите клетки се разхождат опитомени пантери. Като казвам опитомени пантери, имам предвид точно това. Величествени грациозни котки, зад чиито хипнотични жестове и погледи има хилядолетен опит. Хоризонтални транспаранти носят петбуквените им имена. Пантерите излизат от клетките само ако са придружени от горили; време е да се качат на сцената или да отидат в Частния театър. Частният театър е обособено с параван сепаре, където срещу допълнителна сума можеш да събираш с език телесните им сокове. Тези, които нямат достатъчно пари, но искат да отъркат бузи в сърцето им, могат да запечатат това със снимка. Топлес създанията благославят с майчински, всеопрощаващи прегръдки. Блудни синове със замъглени очи нагласят в кадър изплезен език. Приятели или примирени жени снимат.

Моите очи принадлежат на Symba – италианско шоколадово блокче с огромни руси фитили. Съдбата на Симба е да бъде рисуваща еротични татуировки с маркер туземка. Работата й позволява да заема позите, заради които няколко милиона натурални туземци стоим до късно пред компютрите си.

Писклив глас на скрит в мелето водещ привлича вниманието ни. Последният обявява предстоящата атракция – Linda Racz & Regina Moon. Кръгъл екран, висящ във въздуха, излъчва рекламния им спот.
- Като на "Пинк Флойд", копеле, от оня концерт! – кискат се невротично зад мен.



Дуетът се появява на петнайсетсантиметрови платформи, с пищни кринолини и огромни ветрила от щраусови пера. Над главите им машина за балончета плете прозрачна феерична завеса. Почти по едно и също време прогърмяват Pray на Мадона и нечовешки рев. Кринолините падат – камерите и адреналинът скачат горе. За да видя нещо, гледам именно в гората от дисплеи пред мен. Сценарият изисква участието на човек от публиката. Ядрото на една агитка излъчва кандидат. Голите унгарки го посочват на прожекторите, прожекторите на нас. Момчето се подчинява и смутено изкачва стъпалата зад тонколоните. Линда и Реджина го захвърлят на стол в средата и започват да кръжат около него. На Джо Кокър го събличат. Едната сяда върху коленете му и бавно обработва лицето му с език. Без да го докосва наистина. Краката й са на три без петнайсет. Щраусовите пера на другата веят точно там, където си мислиш. Следва "Роксет" и втриване на гел-лубриканти в гърдите на момчето. Началният ентусиазъм на доброволеца е зает от тревога – не-ста-ва! Докато ръцете му конфузно дърпат ръба на слиповете нагоре, триста и двама души дърпат надолу. Водещият конкурира машината за балончета с торба смешки за потенцията на българина. Това не помага на българина, ама грам. За да възвърне контрол върху вцепененото си достойнство, клетото същество би убило майка си. Изведнъж Линда вади отнякъде двоен сребрист гердан. След няколко хореографски трика герданът преминава в ръцете на партньорката й. Никой обаче не разбира къде изчезва аксесоарът след това. Поне до момента, в който Реджина не поднася към мократа измъчена глава на момчето най-горещата си точка. Там се поклаща нещо сребристо. Момчето разбира какво се очаква от него и протяга устни. Тазът на Линда се задвижва зигзаговидно нагоре. Топче по топче броеницата изпълзява обратно. Свлича се, върху опънатите до краен предел нерви и слипове на момчето.

Никога до този момент не съм ходил на стриптийз или нещо подобно. Споделянето на емоции на публично място ме предразполага точно толкова, колкото и размахана с чувство полицейска палка. Част от причината навярно е от средата на 90-те. Баща ми се грижеше да ставам точно в седем. Идеята навярно е била да се изтъпанча пръв в Художествената гимназия в осем, с което да дам повод за омраза на тъпите копеленца от класа. Но не това е важно в случая. Една вечер, преди да заспя, бях забравил да пъхна учебното си помагало ("Табу") под леглото. (Вестникът "Чук-чук" би вършел същата работа, но самата идея да произнеса това име пред някой вестникар можеше да ми докара инфаркт.) Сутринта, в секундата, в която усетих натискането на бравата, се изпружих тревожно. Гуреливият ми поглед вече беше забит в пода, целият застлан с хартиени цици. И "чукове". Още на същата сутрин бях регистриран незабавно в програмата за рехабилитация на проблемни подрастващи "Сподели и довери". А аз самият често разглеждах "скритата" богата колекция на баща ми в ателието.

Сещам се за горната случка, докато взимам автограф от румънската звезда на изложението Alina Plugaru. Фигурата й не е перфектна като на останалите, затова и повечето зрители я пренебрегват. Искам да направя нещо, което да легитимира отново статуса й на мокра мечта, затова й казвам You were so great tonight!, докато вземам автографа. После правя тур около изложените като в супермаркет латексови изделия, вибратори и надуваеми кукли. Продавачките на добавки, спрейове и силиконови протези валсират на място. Тайната им надежда е да привлекат вниманието на някой продуцент, като копират професионалистките.

На алтернативна сцена хип-хоп ескорт от български фитнес гърли се грижи градусите на температурата да не падат толкова ниско, колкото страстите. Високите им токчета бодат тийнейджърите както шиш хартиени отпадъци. Танците им гравитират около разгърден небезизвестен софийски културист с микрофон. От колана му стърчи дръжка на пистолет. Така и не разбирам защо. За разлика от него в редиците на журналистите стрелят напосоки. Дигиталните им органи изпиват кислорода. Въздухът лепне от феромони, слюнка, коприна и анаболни вратове.

На тази планета си имат Крал, имат си и Кралица. Лишените от фантазия инстинкти са им отредили формата на мъжки и женски гениталии. Зад тях стоят гастролиращи трупи и соло артисти. Изпълнители, майстори, аматьори. Звезди! Керван слуги, чакащи да заемат поза пред и зад Негово височество Органа. В намерения рай ябълката е заменена с праскова, а своеволието смазват с лубрикант. Над възвишените ценности, култура, идеали преобладават низшите, само с един вдигнат среден пръст.

Докато обмислям философските аспекти на ситуацията, водещият дава думата на възпълен англичанин по маратонки, суичър и бръсната глава. Порноиндустриалецът се прокашля, слага длан за козирка и оглежда аудиторията. Предните редици изтръпват. От него зависи коя ще стане богиня или титан и кой ще си остане на Земята. Боже, погледът му спира върху лика на Рон Джеръми на гърдите ми! Поздравява ме с отривисто вдигнат палец! Глупости. Никой не реагира на тематичното ми облекло.

- Хелоу, София! Искаш ли да чуеш моята история? Искаш ли да разбереш как станах неприлично богат? Ха-ха. Окей, окей. Бях моден фотограф. Така започна всичко. Помагах на един приятел режисьор да снима нискобюджетни софт продукции. В същото време основната ми работа беше да правя фотосесии за известен моден канал. Случи се обаче инцидент. Автомобилна катастрофа прикова приятеля ми на легло. Положението рязко и необратимо се влоши. Преди да почине, той ми предложи нещо. Да продължа работата му с неговия екипа. Размишлявах само една секунда. Не повече от секунда. Това е. И сега съм тук. Край на историята…

Младата порногенична беге водеща на тиви канал до мен чака англичанина да приключи, за да му вземе интервю. Добре подкрепените й гърди се вълнуват. До нея операторът е като омагьосан. И той се вълнува. По дяволите! И аз се вълнувам!
- В този бизнес хората те сочат с пръст – продължава ораторът. – Навсякъде, на всяка крачка. "Ти!", заклеймяват те. "Ти си мръсник!" Но ние бачкаме здраво и чековете не ни се връщат. Отглеждаме семейства. Добре облечени, богати мръсни семейства. С парите на точно тези хора. Живеем пред шибания пръст на обществото! Ето за това смятам, че заслужаваме баснословните си хонорари...

Англичанинът отпуска микрофона и отпива глътка вино от чашата си. Публиката притиква слюнка на сухо.
- Нека изясним нещо веднъж завинаги. Окей? Порнобизнесът не е работа, за която да се колебаеш или да увърташ. Да буташ по малко напред. Да бачкаш за пенсия, за данъчни облекчения, за по-висок социален статус. Не е и хоби за уикенда. Не можеш да я вършиш наполовина, временно, по малко. Запомнете! Етикетът, който ти лепват на челото, е за цял живот. Парите в банковата сметка - не. Така че помислете добре! Желаете ли моето място?

Двайсет минути по-късно водещият обявява началото на края. Персоналът по поддръжката излиза на светло. Техниците започват да събират кабели, да навиват плакати. Гардовете отвеждат пантерите в бокса. Последната еротична татуировка на Симба остава нарисувана само наполовина. По павилионите остават недопите чаши и фасове с червило, бутилки. Остават разпечатаните на огромни формати зърна и бедра. Групите се пръскат неохотно. Повечето се оглеждат за място в долнопробното кафе във фоайето на залата. По едно на излизане. Изложението приключи. Без увод, но със заключение. Духът е заключен, а ключът лежи на дъното на човешката похот. За да го отключиш, трябва да си Хари Худини. А всеки фокус и фокусник са до време.

Само за момчето от сцената с Линда и Реджина проблемите тепърва започват. Агитката му я няма. Ризата му я няма. Лубрикантът стои на гърдите му. Зениците му разширени. Съзнанието – възпалено. Гори. В ръцете му – торта. Купил я е от специализиран щанд. В центъра на тортата стърчи нещо от бишкоти, крем карамел и стърготини. Общо взето, може да се каже, че наподобява член. Момчето влачи захарната кула по петите на охраната. Иска да зарадва "своите" момичета със сладкия подарък. Единственото нещо, с което гардът го удостоява, е сянката на широкия си гръб. В скоро време ще бъде изритан. Никой не дава вид да се интересува какво става пред очите му. Аз също.

Прибирам се пеша. Духа вятър, но мен поне известно време това няма да ми пречи. Даже не се сещам за колата и якето. В дясната си ръка стискам картичката с автографа. На гърба й са петбуквеното ми име и думата kisses, заградени в сърце със златен маркер.

От моето момиче.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

29 ноември, 2017 г.
София Хотел Балкан

capital.bg/conference

12 годишна конференция Сделки и инвеститори



Акценти в програмата:
Икономически обзор на региона и какво да очакваме занапред
Гледната точка на инвеститорите за перспективите пред България
Най-важните сделки за годината и какво стои зад техния успех
Завръща ли се дяловото инвестиране като важен инструмент за финансиране
Кои активи и сектори ще бъдат в радара на инвеститорите през 2018


Прочетете и това

от архива: Кратка история на Европейския съюз от архива: Кратка история на Европейския съюз

Имало едно време в Европа

9 май 2017, 6140 прочитания

Аз съм от Перник 11 Аз съм от Перник

Значи ще победя, друга опция няма

21 юни 2015, 16713 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / Гепард»

Гепард
Гепард

Класация на най-динамичните малки и средни компании в България.

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Разказ" Затваряне
Eлит

Александър Катев

Симеонов на абордаж в БМФ

Собственикът на Параходство "Български морски флот" Кирил Домусчиев няма да успее да си спести неустойки от 55 млн. лв. след решение на ВКС

Новият "вечен" фонд на Павел Езекиев

Neo Ventures набра първи портфейл от 3 млн. евро, които са почти изцяло инвестирани в три компании. Това са българската Ендуросат и чуждите Cannabi-Tech и Vostok VR

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Широк екран

Акцентите в афиша на "Киномания 2017"

Нова книга: Забранени истории от Северна Корея

Книгата показва суровата реалност в една от най-изолираните държави в света

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 18.11.2017 Прочетете
Капитал Daily, 22.11.2017

Капитал Daily

Брой 179 // 22.11.2017 Прочетете