Още по темата
Космически провал
Или как в Холивуд дори филмите за много пари нямат гаранция за успех
30 мар 2012
Предполага се, че когато са влюбени, тийнейджърите не мислят много, а логиката е последното нещо, което ги интересува. Поне такива ги очакват авторки като Стефани Майър ("Здрач") и сега Сюзън Колинс. Наскоро Аmazon информира, че дългогодишната сценаристка на детски тв програми е вече най-четеният електронно автор в света (от което въпросът накъде върви той става резонен...). Трилогията й "Игрите на глада" (първата книга е на български от 2010, изд. "Екслибрис") е отпечатана само в Америка в около 30 млн. копия, преведена на 26 езика, стояла 60 седмици в бестселър листата на в. "Ню Йорк таймс". Новите Бела и Едуард са Катнис и Пийта, като първото име е на момичето. Пак в добрата "Здрач" традиция Пийта е само едно от влюбените момчета, другият в триъгълника е приятелят от детинство Гейл.
И тук - изненада - не любовният триъгълник интересува книгата и филма (The Hunger Games, Колинс му е продуцент и сама е правила адаптацията), а нагонът за оцеляване. Ако сте се питали колко още мрачност може да понесе съвременният тийнейджърски свят, отговорът на "Игрите на глада" е - винаги може повече. Дотам деца да избиват деца за забавление на възрастни, които могат да променят правилата на играта във всеки момент. Благодатно като метафора - но замазано с мисъл за боксофиса като изпълнение.
В отдалечено бъдеще, след климатични промени и война човечеството е сведено само до Северна Америка. Щатите са се превърнали в диктаторската държава Панем (от латинското panem et circenses, хляб и зрелища), доминирана от телевизията. Охолна класа, притежаваща свръхтехнологиите, тъне в римски разкош и декадентско безделие в столицата, храни се от ресурсите на 12 гладни работнически окръга. Зрелището на годината е телевизионно риалити, в което 24 избрани чрез лотария момчета и момичета водят битка за оцеляване в електронно оборудвана гора, оставени без храна. Алюзиите са от гладиаторските борби, през "Повелителят на мухите" и "Шоуто на Труман" до всяко телевизионно състезание с отпадане. Победителят получава славата и приемане във висшата класа, загубилите направо умират. Гледането на шоуто е задължително за всички.
Катнис (Дженифър Лорънс) е на 16, без баща, с депресирана майка и невинна по-малка сестра от най-бедния последен окръг. Добра е с лъка и стрелите, храни семейството си с дивеч, понякога ловува с 18-годишния си съсед Гейл (Лиъм Хемсуърт). Двамата са очевидно един за друг и харесването витае във въздуха, но те сякаш не искат да развалят доброто си приятелство. Синът на хлебаря Пийта (Джош Хътчърсън ) също е засегнат от любовните стрели, в дните без лов подхвърля тайно на момичето хляб. В дена на лотарията/жертвоприношение е изтеглена малката сестра, но Катнис я заменя като доброволка за радост на водещите шоуто (Стенли Тучи и Елизабет Банкс) и режисьора му (Уес Бентли) - те получават готова драма и участничка с естествена красота и напъпваща женственост. Но другият избран се оказва Пийта...
Изходната ситуация е богата на съвременни паралели. И зад днешния лукс на някои стои нечия бедност. И днес подрастващите са в гетото на възрастта (съвременното училище), тревожни и конкуриращи се, внимателно следени, оценявани и наказвани от възрастните. Които имат цялата власт да променят правилата в движение, ако е заплашена йерархията и правилото да печелят богатите, силните, красивите и приспособимите. В такава среда животът ти започва да зависи от някакво кандидатстване, от оценката свише. Шансът да оцелееш в нея е да се преструваш. И Катнис започва да се преструва - епилират я и я гримират, тъмнокожият й учител по обноски (Лени Кравиц) и треньорът й в играта (Уди Харелсън) я учат да съблазнява публиката срещу материални подаръци по време на състезанието, някои от тях животоспасяващи. Но по-страшното е, че за да се хареса на зрителите, тя трябва да имитира и любов към Пийта, за която още не е готова.
Създателите на филма (режисира Гари Рос, най-вече известен с конската мелодрама "Воля за победа", продуцират днешните собственици на франчайза "Здрач") обаче набързо скопяват заложените драма и дълбочина. Гледат да не загубят нито долар от зарибения с книгите 12 - 18-годишен таргет. Отказват се от естествената еротичност на ситуацията, чувството за хумор изначално липсва. Остава бруталността, но стилизирана с много монтаж и дигиталност, тя е като във видеоигра, дистанцира, а не увлича. Тогава започваш да се питаш за смисъла на начинанието. Не че влюбените тийнейджъри ще се попитат (с над $250 млн. по света за седмица, филмът вече поставя рекорди).
-1 +2
Признавам не съм гледала нито филма, нито съм чела "Игрите на глада", но от всичко научено от странични източници историята подозрително ми напомня на покъртително кървавия и лишен от сантимент Battle Royal (http://www.imdb.com/title/tt0266308/) на Такеши Китано. Да не се получи пак някоя история от вида на Departed (http://www.imdb.com/title/tt0407887/)?
+10
"Наскоро Аmazon информира, че дългогодишната сценаристка на детски тв програми е вече най-четеният електронно автор в света (от което въпросът накъде върви той става резонен...)"
Напротив, това е признак на огромен прогрес. 2007 - книгите бяха горе долу такива преди пет каквито и преди сто и пет години. Тийнейджър с книга да видиш беше все едно НЛО. Всички бяха убедени че книжната индустрия изчезва, защото младите не се интересуват от старомодни вехтории като книги, когато имат интернет. Коледа 2007 - първия Kindle. 2011 - повече от половината тийнейджъри в Америка имат личен e-reader, на който четат... книги. Е да, четат тийнейджърски книги, но който на 15 е чел Игри на Глада, е много по-вероятно на 25 да подхване Томас Ман, отколкото който никога не е прочел нищо по-дълго от един блог пост.
+5
До коментар [#1] от "kafcheto":
Точно така е макар да и не упрекват авторката/сценаристката в плагиатство, и аз попаднах в блогосферата на спекулации за сходствата между Hunger Games и Battle Royal. Филмът е добре, гледах го два пъти, а сега съм в края на книгата (на английски, разбира се). Странно е, че никой не прави съпоставки между този текст и "1984", а те са очевидни. Катнис на екрана играе отлично, но има съществена физическа разлика между нея и текстовия прототип - Катнис в книгата е мършава, скулеста докато Дженифър Лорънс си е момиче на 21 г. с нормални пропорции. Другите актьори също се справят отлично. С оглед на това че е тинейджърски филм насилието на екрана е доста омекотено в сравнение с текста, но и това си е нормално. Като цяло - заслужава си да се гледа и прочете. Правя безплатна реклама:)
+2
Извинявам се, ще допълня още към предишния си коментар. Едно от нещата които завладяват в сюжета - на екран и в текст, са комплексните усещания на Катнис към Пийта. Катнис е силно интуитивна, но изпитанията пред които я поставят "Игрите на глада" я кара на няколко пъти да преосмисли чувствата си. Именно това поддържа искрата на интереса през цялото повествование и филм. И когато след щастливия край зрителите очакват и щастливо съединение на влюбените - Катнис отговаря на въпроса на Пийта какво ще правят отсега нататък с думите "Ще се опитаме да забравим". Не е лошо:)
+2
До коментар [#3] от "zumz":
Да, точно 1984 е вдъхновителят! И не, г-н Терзиев, не познавате и незаслужено подценявате трилогията, особено първата книга. Филмът е добър, но са пожертвани доста символи и връзки със следващите части.
_____
“The greatest enemy of knowledge is not ignorance, it is the illusion of knowledge.” ― Stephen Hawkingпреглед на коментар
Нов Коментар