Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация

// Light / Ревю / Кино

16 апр 2007, 12:38, 3456 прочитания

Илиян Симеонов

"пазачът на мъртвите" е особен урок за живите

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Още с дебюта си "Граница" (1994) Илиян Симеонов показа, че държи да е честен към поколението си и проблемите му. На фона на казармения абсурд във филма ставаше дума за една генерация без илюзии, решила за себе си, че бъдещето е оттатък границата. Но Симеонов остана тук, продължи да прави филми (обикновено по текстове на Емил Тонев) - "Сомбреро блус" (1999), "Ярост" (2002). В тях имаше носталгия и мъжки сантимент, също и уважение към жанра. Героите му бяха романтични аутсайдери, привидно потънали в екзистенциална тъга, но с останала воля за един финален бунтарски жест. Илиян Симеонов излива сценария на "Пазачът на мъртвите" в една зимна седмица преди десетина години. В образа на Художника (Самуел Финци) има личен момент, режисьорът е завършил някога художествена гимназия. Проектът преминава през перипетии на комисии и отлагания, в един момент за главната роля се съгласява немската звезда Катя Риман. Сега филмът е факт. Заради респекта към паметта на мъртвите не е снимано на реални гробища, направен е декор.

Познаваше ли подобно дете?

Видях го един път на гробищата, особено такова, там работеше, там си живееше. Нафантазирах какво се случва с него. По принцип не обичам стандартния поглед, винаги има и друга истина, друга страна на монетата. Във филма героите не са аутсайдери - те са нормални хора. Просто мястото е по-нестандартно. То помага да изпъкнат важните неща, за които обикновено избягваме да говорим - животът, смъртта, любовта, връзката с красивото, с божественото. Не съм си поставял по никакъв начин за цел да потискам зрителите. Напротив, на преден план е любовта към живота, любовта към приятелите.

Как избра актьорския тандем Самуел и Ицхак Финци?

Стана по съвсем естествен начин. Санчо беше запознат със сценария и аз отдавна исках да работя с него. Той е прекрасен актьор, имах възможност да се запозная с ролите му в Германия, там е в листата на най-добрите актьори. Но периодът, в който търсехме финансиране за филма, продължи много време, моят продуцент Захари Паунов се беше свързал и с актрисата Катя Риман, която също много хареса сценария. Дори имахме и репетиции с нея и със Санчо в Берлин - тя беше вътре в проекта до последно. Даже стана причина да доразвия сценария и най-оригиналните идеи дойдоха заради това, че развивах ролята за нея. А колкото до Ицко, няма как да не се досети човек за играта му заедно със Санчо - те са страхотен дует, толкова темпераментни и живи актьори.



Защо пропадна участието на Катя Риман?

Защото на няколко пъти се канехме да снимаме, но постоянно се отлагаха нещата заради търсенето на копродуценти и пари. Тази пролет, тази есен, нова пролет и когато най-накрая бяхме готови, Катя беше вече ангажирана в американска продукция. Тя успя да види филма и много го хареса, получил се е, както е очаквала.

Бързо ли намери Диана Добрева?

Да. Не съм правил никакъв кастинг. Кольо Карамфилов ме посъветва да я гледам. Видях я и казах: "Да, това е жената." Тя страшно се връзва с цялата палитра. Много помагаше на Малкия, в хубавия смисъл на думата е "луда" актриса. Готова е на всичко, за да стане ролята, изцяло е обсебена от професията си.

Как откри Владко Георгиев?

Той е друга одисея. Над хиляда деца съм видял, в течение на годните правехме кастинги, дори и да откривахме подходящи, те порастваха. Накрая моят приятел, режисьорът Пламен Панев, ме запозна със своя племенник. Аз го видях и без колебание го поканих. Владко е абсолютно нетрадиционен, нестандартен. Дете, с което може да се общува, и най-важ­ното, има изключително самообладание пред камерата. Няма амбиции да става актьор и това го освобождаваше от напрежението. Той не играе, а си е такъв.
Все пак е парадоксално да се погледне на смъртта през детски очи. Точно близостта с нея го прави човек, готов за живота - да обича, да се свързва с хората, да страда и да се радва. Исках във филма да го има и смешното, и гротескното, и тъжното, и горчивото - всичко, което е част от живота. За да се обединят тези неща, много спомогна музиката на Теодоси.

Как си партнирахте с оператора Димитър Гочев по отношения на визията?

Имаме връзка без думи. Той снима доста реклами, има страшно модерно чувство и човек очаква, че това ще му повлияе. Не - във филма той разсъждава по различен начин. Нямахме предварителни разговори, той влиза в декора, усеща взаимоотношенията на актьорите, това е инстинкт, вроден талант. После сцената се появява пред очите ми и ми е интересно.

А с художника Колю Карамфилов?

Беше добрият дух зад гърба ми. Обсебен от цялата история, луд по сюжета - вече се тиражираха думите му, че е по-добре филмът да се казвал "Пазачът на живите". През цялото време ме бомбардираше с невероятни идеи. Не съм преживявал такова нещо по-рано, особен контакт се получи. Кольо е изключително вдъхновен човек и той самият вдъхновява. Другият е Теодоси, с когото се познаваме още от "Граница".
Темата на филма е от обикновено премълчаваните в комерсиалното кино...Винаги съм имал нужда от неочакван ъгъл. Трудно е да разказваш смешни неща на фона на място като гробището, но е още по-впечатляващо. В крайна сметка, без рационално да съм я търсил, във всичките ми досегашни филми се прокрадва темата за отговорността. Отговорността към себе си и към другия. Към това, което причиняваш, към това, което оставяш след себе си. Към това, което ще се случи, към бъдещето. Това касае и живота, и смъртта.

Изкуството помага ли по-пълно да усещаме живота?

Хиляда процента. Плюс приятелите. Аз още ученик съм излязъл от семейството си и заедно с приятелите сам откривал света. Заедно четяхме, слушахме музика, гледахме филми, всичко това, което заедно преживявахме - това е средата, която ми помага до ден днешен.

Знам, че имаш свое мнение за българския магически реализъм?

Обичам Маркес, но мисля, че магическият реализъм е много българска черта - кукери, самодиви, самовили, нестинари... Балканският манталитет носи мистичния поглед към света, влечението към необяснимото и ирационалното. Във филма го има в образа на Малкия, това е нещо, което ме впечатлява и което много обичам.

Имаш ли нов проект?

Предал съм един сценарий. Занимава ме темата за Индже войвода. Историята ми е влязла под кожата.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Другата страна на надеждата Другата страна на надеждата

Урокът по емпатия на Каурисмаки идва със "Сребърна мечка" от Берлинале

26 май 2017, 647 прочитания

Дяволът в сандвича Дяволът в сандвича

The Founder е за драмата на човека, развил "Макдоналдс" до световна верига

21 апр 2017, 14606 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / Имоти Инвестиции»

Бизнес имоти
Бизнес имоти

Тенденции и ревю на бизнеса с недвижими имоти и инвестиции в него.

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Кино" Затваряне
Специално за българи

Игралният филм в сезона на изобилието - еволюция към зрителя през уроците от миналото

Киноцентърът в Бояна: Между Холивуд и Китай

Израелецът Ави Лернер, който притежава Nu Image и Millennium Films, продаде 51% от второто дружество на китайската Recon за 100 млн. долара.

Културен шок: Netflix vs. филмовия фестивал в Кан

Отвъд карикатурата, тазгодишният фестивал съсредоточи вниманието ни върху въздействието на стрийминг платформите върху филмовата индустрия

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Другата страна на надеждата

Урокът по емпатия на Каурисмаки идва със "Сребърна мечка" от Берлинале

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 21

Капитал

Брой 21 // 27.05.2017 Прочетете
Капитал Daily, 25.05.2017

Капитал Daily

Брой 78 // 25.05.2017 Прочетете