Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация

// Light / Ревю / Кино

16 апр 2007, 12:38, 3813 прочитания

Илиян Симеонов

"пазачът на мъртвите" е особен урок за живите

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Още с дебюта си "Граница" (1994) Илиян Симеонов показа, че държи да е честен към поколението си и проблемите му. На фона на казармения абсурд във филма ставаше дума за една генерация без илюзии, решила за себе си, че бъдещето е оттатък границата. Но Симеонов остана тук, продължи да прави филми (обикновено по текстове на Емил Тонев) - "Сомбреро блус" (1999), "Ярост" (2002). В тях имаше носталгия и мъжки сантимент, също и уважение към жанра. Героите му бяха романтични аутсайдери, привидно потънали в екзистенциална тъга, но с останала воля за един финален бунтарски жест. Илиян Симеонов излива сценария на "Пазачът на мъртвите" в една зимна седмица преди десетина години. В образа на Художника (Самуел Финци) има личен момент, режисьорът е завършил някога художествена гимназия. Проектът преминава през перипетии на комисии и отлагания, в един момент за главната роля се съгласява немската звезда Катя Риман. Сега филмът е факт. Заради респекта към паметта на мъртвите не е снимано на реални гробища, направен е декор.

Познаваше ли подобно дете?

Видях го един път на гробищата, особено такова, там работеше, там си живееше. Нафантазирах какво се случва с него. По принцип не обичам стандартния поглед, винаги има и друга истина, друга страна на монетата. Във филма героите не са аутсайдери - те са нормални хора. Просто мястото е по-нестандартно. То помага да изпъкнат важните неща, за които обикновено избягваме да говорим - животът, смъртта, любовта, връзката с красивото, с божественото. Не съм си поставял по никакъв начин за цел да потискам зрителите. Напротив, на преден план е любовта към живота, любовта към приятелите.

Как избра актьорския тандем Самуел и Ицхак Финци?

Стана по съвсем естествен начин. Санчо беше запознат със сценария и аз отдавна исках да работя с него. Той е прекрасен актьор, имах възможност да се запозная с ролите му в Германия, там е в листата на най-добрите актьори. Но периодът, в който търсехме финансиране за филма, продължи много време, моят продуцент Захари Паунов се беше свързал и с актрисата Катя Риман, която също много хареса сценария. Дори имахме и репетиции с нея и със Санчо в Берлин - тя беше вътре в проекта до последно. Даже стана причина да доразвия сценария и най-оригиналните идеи дойдоха заради това, че развивах ролята за нея. А колкото до Ицко, няма как да не се досети човек за играта му заедно със Санчо - те са страхотен дует, толкова темпераментни и живи актьори.



Защо пропадна участието на Катя Риман?

Защото на няколко пъти се канехме да снимаме, но постоянно се отлагаха нещата заради търсенето на копродуценти и пари. Тази пролет, тази есен, нова пролет и когато най-накрая бяхме готови, Катя беше вече ангажирана в американска продукция. Тя успя да види филма и много го хареса, получил се е, както е очаквала.

Бързо ли намери Диана Добрева?

Да. Не съм правил никакъв кастинг. Кольо Карамфилов ме посъветва да я гледам. Видях я и казах: "Да, това е жената." Тя страшно се връзва с цялата палитра. Много помагаше на Малкия, в хубавия смисъл на думата е "луда" актриса. Готова е на всичко, за да стане ролята, изцяло е обсебена от професията си.

Как откри Владко Георгиев?

Той е друга одисея. Над хиляда деца съм видял, в течение на годните правехме кастинги, дори и да откривахме подходящи, те порастваха. Накрая моят приятел, режисьорът Пламен Панев, ме запозна със своя племенник. Аз го видях и без колебание го поканих. Владко е абсолютно нетрадиционен, нестандартен. Дете, с което може да се общува, и най-важ­ното, има изключително самообладание пред камерата. Няма амбиции да става актьор и това го освобождаваше от напрежението. Той не играе, а си е такъв.
Все пак е парадоксално да се погледне на смъртта през детски очи. Точно близостта с нея го прави човек, готов за живота - да обича, да се свързва с хората, да страда и да се радва. Исках във филма да го има и смешното, и гротескното, и тъжното, и горчивото - всичко, което е част от живота. За да се обединят тези неща, много спомогна музиката на Теодоси.

Как си партнирахте с оператора Димитър Гочев по отношения на визията?

Имаме връзка без думи. Той снима доста реклами, има страшно модерно чувство и човек очаква, че това ще му повлияе. Не - във филма той разсъждава по различен начин. Нямахме предварителни разговори, той влиза в декора, усеща взаимоотношенията на актьорите, това е инстинкт, вроден талант. После сцената се появява пред очите ми и ми е интересно.

А с художника Колю Карамфилов?

Беше добрият дух зад гърба ми. Обсебен от цялата история, луд по сюжета - вече се тиражираха думите му, че е по-добре филмът да се казвал "Пазачът на живите". През цялото време ме бомбардираше с невероятни идеи. Не съм преживявал такова нещо по-рано, особен контакт се получи. Кольо е изключително вдъхновен човек и той самият вдъхновява. Другият е Теодоси, с когото се познаваме още от "Граница".
Темата на филма е от обикновено премълчаваните в комерсиалното кино...Винаги съм имал нужда от неочакван ъгъл. Трудно е да разказваш смешни неща на фона на място като гробището, но е още по-впечатляващо. В крайна сметка, без рационално да съм я търсил, във всичките ми досегашни филми се прокрадва темата за отговорността. Отговорността към себе си и към другия. Към това, което причиняваш, към това, което оставяш след себе си. Към това, което ще се случи, към бъдещето. Това касае и живота, и смъртта.

Изкуството помага ли по-пълно да усещаме живота?

Хиляда процента. Плюс приятелите. Аз още ученик съм излязъл от семейството си и заедно с приятелите сам откривал света. Заедно четяхме, слушахме музика, гледахме филми, всичко това, което заедно преживявахме - това е средата, която ми помага до ден днешен.

Знам, че имаш свое мнение за българския магически реализъм?

Обичам Маркес, но мисля, че магическият реализъм е много българска черта - кукери, самодиви, самовили, нестинари... Балканският манталитет носи мистичния поглед към света, влечението към необяснимото и ирационалното. Във филма го има в образа на Малкия, това е нещо, което ме впечатлява и което много обичам.

Имаш ли нов проект?

Предал съм един сценарий. Занимава ме темата за Индже войвода. Историята ми е влязла под кожата.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

29 ноември, 2017 г.
София Хотел Балкан

capital.bg/conference

12 годишна конференция Сделки и инвеститори



Акценти в програмата:
Икономически обзор на региона и какво да очакваме занапред
Гледната точка на инвеститорите за перспективите пред България
Най-важните сделки за годината и какво стои зад техния успех
Завръща ли се дяловото инвестиране като важен инструмент за финансиране
Кои активи и сектори ще бъдат в радара на инвеститорите през 2018


Прочетете и това

Направено в Америка Направено в Америка

Различен Том Круз в "Бари Сийл: Наркотрафикант"

1 сеп 2017, 2423 прочитания

Тъмната кула Тъмната кула

Смела адаптация на Стивън Кинг, за повече прочетете книгите

18 авг 2017, 5884 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Кино" Затваряне
Първо ЦРУ, после господ

Запознайте се с българите на Острова

Те са една от най-младите и работоспособни диаспори

От 2020 г. еврофондовете ще идват с прокуратура

Създаващата се европейска структура има шанс да демонстрира в България как обвинението всъщност трябва да работи

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

На изток от Холивуд

Акцентите на тазгодишното издание на филмовия фестивал So Independent (26 октомври – 5 ноември)

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 42

Капитал

Брой 42 // 21.10.2017 Прочетете
Капитал Daily, 19.10.2017

Капитал Daily

Брой 160 // 19.10.2017 Прочетете