Откъде идем. Какво е предназначението ни. Има ли смисъл в края и началото ни. Ако някой някога от скука или с научна цел е посял живот на планетата ни като в огромен аквариум, ще се върне ли той пак, за да спре експеримента, да лисне мръсната вода. И защо ще го прави. В какво сгрешихме... На 74 Ридли Скот е избрал тези въпроси за философска рамка на космическата си хорър-опера "Прометей" (Prometheus). От рамка филмът има нужда заради грандиозния натиск на образите (оператор Дариуш Волски) вътре, красиви и плашещи, инкрустиращи се в съзнанието. Без нея ефектът можеше да е набор "картини от една (космическа) изложба".
Скот разказва предисторията на собствения си "Пришълец" от 1979 в сходна (но по-скъпа със $150 млн. и на работещо 3D) визуална среда, вдъхновена от виденията на швейцарския сюрреалист Х.Р. Гайгер и в мрачно-безнадеждния дух на Blade Runner (1982). Оттогава Скот не е правил фантастични филми. Обходи жанровете до почти пълния им каталог (без уестърн и мюзикъл, все пак е британец). Остави върхове в историческия епос ("Гладиатор"), военната драма (Black Hawk Down), кримката с психология ("Американски гангстер"). След Сигорни Уивър като жената-боец Рипли в "Пришълец" във филмите му има силни жени, отстояващи сексуалната си свобода ("Телма и Луиз"). Дори средняшките ленти на Скот ("Кибритлии", "Добра година") имат визуална елегантност и усет за оживяване на пространството, подсказващи ученика на Стенли Кубрик.
В "Прометей" жената - пазител на живота, е крехка религиозна археоложка (Нооми Рапас от "Момичето с драконовата татуировка"). В любовен и научен тандем с колегата си атеист (Лоуган Маршал-Грийн), вярващ в "три века Дарвин", откриват скални рисунки отпреди 35 000 години, потвърждаващи теорията (Ерих фон Деникен?) за палеоконтакта - боговете ни май са били астронавти. Древни пиктограми на отдалечени цивилизации повтарят еднакво разположени планети около далечна звезда. Към нея през 2093 г. лети корабът "Прометей", експедицията за над трилион долара финансира престарял богаташ (Гай Пиърс), можещ да си позволи да потропа на портата на боговете, да потърси изначалните отговори.
Екипажът е расово и морално разнообразен по схемата на оригиналния "Пришълец" (или на "10 малки негърчета") и му е съдено да губи с градиране на ужаса един по един членовете си при всяка нова среща с тайнственото зло на планетата LV-223, с атмосфера и размери, подозрително сходни със земните. Експедицията води роботизирана и алчна красавица (Чарлийз Терон), в помощ й е взезнаещ истински робот (Майкъл Фасбендер) - съвършен русоляв андроид, шлифоващ обноски и алаброс с многократни гледания на "Лорънс Арабски". Знаещ наизуст репликите на Питър О' Тул, включително и онази около паленето на клечка кибрит с пръст. На въпроса във филма не боли ли, отговорът е - номерът е да не обръщаш внимание на болката. Болката на живота - подсказват дискретно Скот и сценаристите му (сред тях Деймън Линделоф, съавтор на "Изгубени").
"Прометей" е за "вътрешни" на света на Ридли Скот, случайно минаващите могат да сбъркат грандиозността на концепцията с помпозност и уклон към формата, верността към жанра (космически хорър над човешка група в затворена среда), за рутина и себецитиране. При Скот формата е съдържание и филмът го защитава. Две сцени задават естетическата координатна система на "Прометей", и двете са моментна класика. Застават до умирането на андроида с дъжда и гълъба в Blade Runner и началото с разлюляното жито в "Гладиатор". В едната Нооми Рапас оперира сама себе си с хирургически робот в прозрачна капсула, в другата валсират планети и се зараждат светове в (бого)човешки длани. Скот е песимист по отношение на човешката природа и съдба. Не искайте от него екоутопии ("Аватар") или уповаване във вселенски хармонии ("Дървото на живота"). Отвън в мрака е хаосът - и той ни чака. Заслужено.
LinkedIn
Twitter
Email
![[Prometheus]](/shimg/zx620_1846544.jpg)
Facebook
Зарче
Към мобилната версия на сайта
. Уеб разработка Икономедиа. Дизайн на Икономедиа и
+12
Стахотен Янко Терзиев, бях се зарекал да не го гледам и той пак ме разколеба.
-17 +4
Отново ревю за Холивудска продукция, при това високобюджетна, с голяма реклама! Отново робуване на Холивудски имена...
Холивуд е наложил вече (почти) монопола си и върху киноразпространението, и върху медиите (видно, че не само в САЩ); налага агресивно чрез медиите и наградите си! Т.е. един филм, режисьор и актьор вече са добри само поради конюнктурни причини - защото са любимци на властта в Холивуд, заради маркетинга... - всичко е пари и интереси, а кинокритиците и наградите обслужват тази Холивудска политика. Талантът и изкуството какво ли означат?! Вече... (почти) нищо :-(((
-1 +5
готино ревю. филмът наистина е епичен за гледане, но за жалост интересните въпроси, които поставя си остават до там... в днешно време явно не е икономически изгодно големите продукции да минат без няколко продължения, докато сюжетът се размие толкова, че вече на никои не му е интересно да научи "отговора на големите въпроси"... за мен ефекта беше точно това - "картини от една (космическа) изложба", красиво, но нищо повече
+13
Стига! Когато един филм е чакан от феновете на Ридли Скот толквоа години, когато филмът е стойностен и си заслужава, какво, по дяволите, значение има чие производство е!
Повсеместният антиглобализъм понякога също дразни, колкото и глобализацията.
_____
Така е то.-7 +5
На мене този тип ревюта ужасно ми приличат на темите по литература, които масово се произвеждаха през соца - много думи, препратки, помпозност и демонстрация на писаческото умение на ученика и накрая остава без отговор основния въпрос за всеки писан текст - "WTF"
+7
Излязох от киното с противоречиво мнение, но със всеки ден започвам все повече да го харесвам. Просто като голям почитател на Пришълеца и Гигер имах огромни очаквания. Но като се замисля получих в голяма степен това което Скот е искал да покаже. Малко отговори, много въпроси, голям терен за спекулации и сцени които те карат да мислиш. Може би затова доста хора са разочаровани. Е все пак те са фенове на Отмъстителите и Седем часа разлика. Те искат лесно смилаем екшън с лафчета. За тях биомеханичната вселена на Гигер и извратена и грозна, а мисълта, че може да сме нежеланите деца на напреднала цивилизация е чужда. Аз съм доволен, че платих да гледам филма, все пак от приходите зависи дали ще позволят на Скот да направи втора част...А защо не и трилогия.
-1 +5
До коментар [#2] от "Marriela":
Babble babble bitch bitch
Rebel rebel party party
Sex sex sex and don't forget the "violence"
-9 +3
До коментар [#4] от "Марина Михайлова":
Проблемът е, че кинокритикът на "Капитал" ни занимава основно с ревюта на високобюджетни, широкорекламирани Холивудски продукции, затова е възмущението ми, т.е. той не се отличава от масата...
-2 +4
Янко Терзиев както винаги е на ниво. И аз като #1 нямах намерение да го гледам, но си промених мнението.
-3 +6
До коментар [#5] от "Petak":
Скъпо дете, кратки изречения със структура от подлог, глагол, допълнение, точка, не са част от (поне) кино ревютата на лайта.
Ако ти е сложно да задържиш мисълта си концентрирана и да вникнеш в по-сложно изречение от 4 думи, то има и по-лесни повествования, които да те задоволят: комиксите.
И айде моля те стига с комплексите от миналото. Не намесвай смукането на пръсти от литературните анализи от кандидатските изпити от соца, с едно ревю на филм, който със сигурност няма да схванеш, дори и да ти го обяснят във форма понятна и за продукта на не-соц-обществото ни :)
П.С.
И да, филмът наистина си струва.
-4 +4
Янко Терзиев както винаги е на ниво.- цитат на коментар #9 от “BohrMottelson”
А според мен рядко създава усещането, че е на ниво, т.е. че пише наистина като един добър, независим кинокритик... усещането, че сервилничи и незаслужено възхвалява някои актьори и филми е по-често. Лично мнение!
-4 +2
До коментар [#11] от "Marriela":
До коментар [#5] от "Petak":
Отдавна не бях чел ревю на Кинаря Янко и сега откривам, че като изключим Вашите коментари, отдолу е пълно само с ръкопляскания на феновете МУ.
Явно тези, дето сме забелязали, че АБСОЛЮТНО ВИНАГИ ревюто е за актуалния блокбастър, просто са спрели да четат хвалебствените МУ трудове :)
_____
'It's not wise to violate rules until you know how to observe them' - T.S. Eliot, interview with The Paris Review (Issue 21, 1959)+5
Честно казано, отвъд факта, че филмът е успешен, имам усещането, че съм гледала друга лента.
В същината си сюжетът не е origin story, а изследване на връзката създател – творение на цивилизационно (древни астронавти-земляни), биологично (умиращ милионер - дъщеря му) и чисто креативно ниво (същия милионер и съвършения му андроид).
Целта на историята далеч не е да предостави изчерпателна теория от кой междузвезден експеримент сме се пръкнали, а да постави въпроса за вечното търсене на път към създателя си – минавайки през желанието да се уверим, че го има (Шоу), да заявим, че като наш създател той ни е в дълг (милионерът), да получим от него потвърждение за себе си като вече не-низвергнати (вечният християнски комплекс въплътен от Терон,) както и фундаменталната невъзможност да постигнеш този, от когото произлизаш, макар и бидейки негов образ и подобие и въплъщавайки творческата му сила и свобода. Помиряването с идеята, че си създаден и оставен да съществуваш сам и свободен, е в опозиция на това да останеш в една почти мазохистична свързаност със създателя си, търсенето на когото е колкото избор толкова и същностно обусловена неизбежност.
Това усещане за неразривна връзка с нещо изначално и копнежът по откриването на път - физически и емоционално - към него е факторът, определящ човешкото у всеки, включително и у героя на Фасбендер. То може да е както с низки, така и с възвишени мотиви, може да е с цената на много и с катастрофални последствия, но...
Прочитане на целия коментар наличието му определя границата между два типа съзнание. Далеч не съм съгласна за песимизма на Скот относно относно човешката природа и съдба, по-скоро съм скептична доколко фокусът на внимание е бил върху него, а не върху пуканките.
+2
Към тези, които са ми нацвъкали многото минуси: големи романтици сте все още по отношение на днешен Холивуд... няма лошо ;-)
Но... през последните години там - нито добро кино, нито много заслужени награди - по-скоро политика; само високи бюджети, много реклама, много ефекти, малко смисъл, малко логика и голяма звездомания, или накратко: много боза за пиене... със звездни етикети - голям песимизъм струи от мен, за разлика от вас!
Относно филма, аз като цяло споделям ето това ревю за него: http://cinemascrotum.wordpress.com/2012/06/02/ре
-1 +1
@Marriela - нищо не струи от нас (или поне нищо, което заслужава вниманието ти). Аз минуса ти го дадох по една единствена причина - да, както каза Холивуд е много повече зрелище и много по-малко задълбоченост. Но - о изненада! - винаги е бил точно това и ако някои очаква друго... много жалко за него ;) И преди 50 години там са се правели чутовни простотии, както и по няколко кино-шедиоври за цвят. Сега голяма разлика не виждам, просто всеки сам определя кой филм в коя от горните категории попада.
Ако искаш велики истории като за начало е добре да пробваш с малко книги (макар че и там рискуваш да попаднеш на "много боза за пиене") знам че става малко по-бавно и не е толкова шарено, но поне накрая няма да мрънкаш, че няма смисъл и логика.
И да - изкефих се на Отмъстителите, изкефих се Прометей, най-вероятно ще се изкефя и на предстоящият Батман, защото знам какво да очаквам когато си плащам билета. Ако ми се доще хубава история - Кафка и Маркес са ми на една ръка разстояние в Киндъла.
+2
До коментар [#15] от "isopropophlex":
Благодаря за отговора ви. Прав сте!
Явно преди години все пак съм имала по-добро мнение за Холивуд, може би защото съм била по-млада и съм възприемала по друг начин техните филми, които съм гледала.
Колкото за книгите - чета много и не напосоки, само по препоръка на хора, чието мнение ценя като читатели.
преглед на коментар
Нов Коментар