Майкъл Кейн е отново верният иконом Алфред, негов е най-емоционалният монолог във филма. Той е отгледал милионера сирак Брус Уейн (Крисчън Бейл) след убийството на родителите му, треперил е при нощните му мисии по спасяването на Готъм сити от луди злодеи и ежедневното насилие. Сега иска своя почти син просто жив и щастлив. Видението му е: докато отпива любимото си ферне в слънчево ресторантче във Флоренция по време на лятната отпуска, в един от щастливите семейни мъже на съседните маси, отдадени на дребните радости на живота, да познае своя Брус. Прилеповия костюм нека го носят други, ако има нужда. "Черният рицар: Възраждане" (The Dark Knight Rises) е за нуждата (или не) от герои-символи във време на хаос.

Филмът е монументален завършек на трилогията ("Батман в началото", 2005; "Черният рицар", 2008) на Кристофър Нолън за човека-прилеп през лупата на новото (след 11 септември) време. Идеализмът на измисления от Боб Кейн през 1939 градски отмъстител е отдавна мъртъв, сменен от цинизъм и съмнения за света, комиксовите стилизации и гротескният хумор на Батманите по Тим Бъртън са в миналото. Нолън е инжектирал финалния филм с реализъм и реалните проблеми на света в дози, неизползвани досега в жанра. (По зла и тъжна ирония светът реципрочно се върна в измислената все пак вселена на режисьора, разстрелвайки невинни на нощната прожекция в Денвър). В крайна сметка Нолън се оказа трагично прав: това е комиксовият филм, който заслужаваме - без капка комизъм в него. Нищо смешно в тероризма, борсовата алчност и политическото лицемерие - все теми от "Черният рицар: Възраждане".

Преди да спасява света, новият Батман трябва да спаси себе си. Осем години след случилото се във втория филм, загубил любимата си, той е измършавяла сянка из празните коридори на замъка си, един Хамлет с бастун, живеещ в миналото. Готъм няма нужда от него, публично той е виновникът за смъртта на обичания от всички прокурор с две лица Дент (Арън Екхарт), в чиято памет комисарят Гордън (Гари Олдман) е прокарал извънреден закон и всички престъпници са заключени в затвора без съд. Полицаите са без работа, шегуват се, че скоро арестите ще бъдат само за просрочени книги в библиотеката. Единственият смутител на спокойствието е крадла на бижута с черен латекстов костюм и котешка пъргавина (Ан Хатауей), за която не е проблем да ритне бастуна на заетия с демоните си Уейн и да си тръгне със семейните му перли.

Това е въдицата, която ще го върне към света. С метална шина на крака, избръснат и в изряден костюм той приклещва красавицата на танц по време на поредния си благотворителен бал. Важен е разговорът им, докато звучи паваната на Равел: "Колко мислите, че ще продължава всичко това", питат червените устни на Хатауей - "Буря се задава." По-късно насаме тя му прошепва: "Вие, които имате прекалено много, а оставяте за нас толкова малко..." Бурята е на прага, носи я наемният войник на злото Бейн (Том Харди, сънуващият "зимния" сън в "Генезис"). Той е единственият избягал от затвор като библейско наказание, гигантски кладенец някъде в Азия. Някой му е сторил нещо много лошо в миналото, за да живее с ежедневната болка, носи метален намордник с акустика, достойна за Дарт Вейдър. Мускулите му са исполински (за първи път Батман среща по-силен физически противник), речта му е натруфена и с грижа за "онеправданите" като на ляв месия, идеологията му е "окупирай Готъм".

Нолън отрече съвременни политически алюзии на филма си (разбираемо след станалото в Денвър), но сцени като въоръженото нахлуване на Бейн и хората му в декора - копие на Нюйоркската фондова борса, стрелбата по екраните с цифрите и разстрелът напосоки на свитите по ъглите трейдъри казват друго. Бейн блокира полицията в каналите, взривява мостовете (никога Готъм не е бил повече Ню Йорк) и взема за заложник целокупното население на Манхатън. После отваря затворите, изправя политиците, правораздавателите и богаташите пред бърз народен съд (перверзно председателстван от Килиън Мърфи), изборът е смърт и изгнание. Революцията на Бейн е с лозунг "Готъм на готъмчани", резултатът е разграбване на скъпите жилища на богатите и улична анархия. И всичко това, защото градът е останал без своя спасител.

Уейн напразно е опитал отпор, сближавайки се с милионерка филантроп, радетелка за чиста енергия (Марион Котияр). Не е помогнала и най-новата бат-джаджа на приятеля му Лушъс Фокс (Морган Фриймън) - хеликоптеромобил. Бейн го бие и в двете му лица: като Уейн - чрез разорение през борсовата атака и откраднати отпечатъци, и като Батман - в неравен ръкопашен бой. Накрая го заточва в онзи библейски кладенец в Азия.

В третия "Батман" има сцени, които директно са за екшън христоматиите (като началното отвличане на самолет от друг самолет с реални въздушни снимки), но голямата сила на Нолън е в интимните моменти на болка, тревожност и изкупление, през които прекарва извадените си от равновесие герои. С повече от едно лице и с травматични тайни в миналото тук е не само Батман/Уейн, но и кръжащите около него две красиви жени, дори праволинейният му полицейски приятел Гордън има за какво да се разкайва. Нолън затваря линии и мотиви, тръгнали от "Батман в началото", затова припомнянето му е препоръчително - поне за да си обясните присъствието на Лиъм Нийсън и какво значи "Лигата на сенките".

Филмът увенчава логичния край на историята на този Батман (на Нолън и Бейл), но Холивуд нямаше да е себе си без отворен към продължение(я) финал. Носи го чистият и честен редови полицай (Джоузеф Гордън-Левит), израснал в едно от сиропиталищата на Уейн, запазил детска вяра в Батман и в нуждата от светлинния знак на прилепа в небето на Готъм.

След "Черният рицар" отбелязахме смелостта на Нолън да товари с тежки въпроси уж лекия комиксов жанр - имат ли нужда хората от герои; като ги намерят, в какво ги превръщат; сами ли са си виновни за последствията или нещо в героите поначало не е било наред... "Възраждане" добавя - може ли отмъщението, дори когато е справедливо, да възцари мир; има ли истинско изкупление без саможертва; в свят като нашия стига ли един герой за спасител или всеки може да опита да е някога Батман (повторено няколко пъти към финала). Подсказано е и как - с по-малко страх и с повече вяра.