Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация

// Light / Ревю / Книги

8 12 юни 2009, 12:14, 5452 прочитания

Книга Анатомия на мрака

"Доброжелателните" на Джонатан Лител

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Романът е построен като мемоар на един бивш есесовец – Максимилиан Ауе. Започва с влизането на германската армия в Украйна през 1941 и завършва с падането на Берлин през 1945. Попътно героят минава с назначения през най-чудовищните точки на войната – клането на евреи в Бабий Яр, Сталинград, Аушвиц. Но и през курорта Ялта, Кавказ и парижките заведения, посещавани от десните или левите интелектуалци. Не за кратко действието се пренася и в бункера на фюрера, където Ауе се среща с вождовете на нацизма – Шпеер, Айхман, Химлер, самия Хитлер. Същевременно целият масив е разделен на солидни части, снабдени с имена на барокови музикални форми: убийствено кървава токата за престоя в Житомир, Киев, Харков и Кавказ, бърз и прочувствен курант за Сталинград, благоговееща сарабанда за престоя във Франция и в една болница в Берлин, церемониален менует за личния щаб на райхсфюрера и мисии в Краков, Люблин и Аушвиц, кратка ария със спомени за детския инцест със сестрата, накрая цигулкова жига за гротесковия разгул на разгрома.

На Запад това е най-обсъжданата книга от 2006 насам, когато французите й присъдиха две от най-престижните си награди – "Гонкур" и на Френската академия. През есента на 2006 само за шест седмици от "Доброжелателните" са продадени 280 хиляди екземпляра, което е просто разгром за "Шифърът на Леонардо" и показва, че при добра разгласа високата литература може да конкурира съвсем успешно конспиративните трилъри с псевдокултурологичен уклон. Преводите й на немски и английски предизвикаха вълна от гневни или възторжени отзиви. Впрочем през 2006 е и първото издание на "Да люспиш лука" на Гюнтер Грас – за неговото участие във войната, което предизвиква моментални връзки между двете книги за немския читател.
Основните обвинения са в сензационализъм, дори на романа бе лепнат етикетите "военно порно" и "холокост кич". Авторът на широкоизвестния филм "Холокостът" Клод Ланцман обаче, един от големите критици в началото, промени мнението си, осъзнавайки, че голямата литература не може да бъде назидателна, а провокативните сцени на убийства, хомоеротика и мастурбация (дори кратък, но много детайлен разказ за канибализъм сред германски войници) целят само да окажат шокиращ ефект и съвсем не са апология на перверзията и девиантността. Това не пречи на обвинителите да виждат в романа аморалността на "учителите" Маркиз де Сад и Жорж Батай.
Сред ръкопляскащите е британският историк на Втората световна война Антъни Бийвър, но и оцелелият от ужаса на нацизма Хорхее Семпрун.

Изглежда, че това, което Джойс и Пруст не можаха да постигнат на български терен, ще бъде сторено от 42-годишния Джонатан Лител (38-годишен при издаването на романа). Да накараш читателите да прочетат без почивка и без отегчение една тухла – българският превод на "Доброжелателните" възлиза на 815 страници, си е постижение. Особено у нас, където вестникарските статии по традиция са няколко пъти по-къси от тези в западноевропейската преса. Но чудото се случва и около мен е осеяно с хора, стигнали до някаква кота в това маратонско четене.
Една от главните причини лежи в обстоятелството, че Лител не заема страна, въпреки че ни предлага верига от морални дилеми. Неговият герой не е кръвожаден садист, нито сляп лакей. Той е чувствителен и високообразован юрист с интереси в теорията на правото. Полиглот. Нещо повече – той е отворен за нови гледни точки, независим ум. Някои рецензенти сметнаха, че в отделни сцени се срещат намеци за зверствата в Абу Храиб, направени бяха дори асоциации с "Архипелага Гулаг". А също и с "Американски психар" (Максимилиан Ауе е обзет от културен name-dropping, както Патрик Бейтман от brand-name обсесия). Защото Лител не заобикаля въпроса за причините на злотворството. И отговорът му съвсем не е толкова плосък като дадения от Хана Аренд в книгата й за Айхман.

Всъщност отговорът е съвсем бодлеровски: "Истинската опасност за човечеството съм аз, си ти." Не сивият бюрократ или роденият убиец.
Разказвачът е свидетел на ужасите на войната и точно тази гледна точка стряска с натурализма на сцените си. Толкова много за цвета, мириса, формата и плътността на човешките тъкани – подложени на фитнес и секс, тренирани, измъчвани, агонизиращи, разлагащи се, едва ли има където и да било в световната литература. Но още по-дискутабилни са разговорите на д-р Ауе, в които е представена богатата картина на икономическите, расовите, светогледните идеи на времето. Методичното представяне на променящата се държавна концепция за евреите или прегледът на възгледите за хомосексуализма. Но всичко е толкова стегнато, толкова кондензирано. На една страница често можеш да се натъкнеш на описание на акция по "прочистване" на евентуални врагове (разбирай често еврейски жени и деца), а по-надолу – на спор между офицери, в който са противопоставени цитати от Хегел и Юнгер или пък е разказан конфликтът между Вернер Бест и Карл Шмид.
Някои харесват точно тази страна на романа – неговата енциклопедичност, историческите познания, поднесени чрез разговорите на героите. В този смисъл едва ли има по-силен текст, посветен на холокоста. И едва ли има по-здрава колекция от схващанията за хомосексуализма, а и от възприятията и усещанията на хомосексуалистите (при положение че Литъл е щастливо женен за белгийка, с която гледат двете си деца в Барселона).

Но повечето читатели са увлечени от разказа ("плаче за филмиране", пищят авториге на положителни рецензии), от езика, от диалога, характерите. Най-после отново роман, роман в смисъла на XIX век. Животът - с цялата му жестокост и нежност. И с пъстротата на тълкуванията му. Десетстраничен откъс ни разказва за лова на висшата класа, а седемстраничен ни занимава с кавказките езици – но нито първият, нито вторият са отегчителни. Защото всичко е показано в неговата най-ярка форма. Отваряш напосоки и попадаш на изречението, коментиращо съхраняването на Гьотевия дъб в Бухенвалд: "Построиха лагера, уважаваха дъба."
Лител е син на автора на шпионски трилъри и фантастика Робърт Литъл. Завършил е "Йейл". Участвал е в хуманитарни мисии в Босна и Чечения. Всичко това сигурно му помага. Но талантът за разказване със сигурност няма връзка с познанието. А той има и от него в изобилие.



С дяволски сложната задача да предаде този на места свръхпоетичен, на места мегапонятиен език се е нагърбил Георги Ангелов. Преводач, комуто дължим както книги на Мишел Турние, така и на Жак Атали. Тук е можел да разгърне и ерудицията си (както и умението да сверява източници на старогръцки, немски и английски, защото офицерите ерудити се позовават на класиката, особено ако е слабо популярна) и дара да пресъздава на български екзотични пейзажи и сънища. Ако догодина журито на наградата "Христо Г. Данов" подмине името му, значи наистина няма справедливост на този свят.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Книги" Затваряне
По-честно, ако може

"Любовта е куче от ада" на Чарлс Буковски

ТОЛ-кова много чакане

Поръчката за изграждане на тол-система най-после стигна до етапа "отваряне на оферти", но дългото чакане доведе до представянето на екстравагантна идея: държавата да изгради системата

Страх и ненавист в Шарлотсвил

Демоните на разделението в САЩ след сблъсъците във Вирджиния

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Gorgeous Стара планина

Латвийският съвременен артист Луи Грудулс за вдъхновения от Стара планина проект [a]way

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 33

Капитал

Брой 33 // 19.08.2017 Прочетете
Капитал Daily, 21.08.2017

Капитал Daily

Брой 127 // 21.08.2017 Прочетете