Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация

// Light / Ревю / Книги

19 апр 2011, 15:36, 3009 прочитания

Mea culpa

Дж. М. Кутси, "Дневник на една лоша година", пр. Иглика Василева, ИК "Жанет-45", С., 2011

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg




Преди да се зачете в романите му, човек лесно може да си състави грешна преценка за Дж. М. Кутси. Роден в Южна Африка преди 71 години, писател, преподавал литература в елитни американски университети, нобелист, защитник на правата на животните и яростен критик на апертейда и "войната срещу терора"... Само че Кутси не се вписва в типичния образ на ляв интелектуалец, критикуващ Буш и капитализма. Той е толкова "ляв", колкото е бил "десен" Достоевски на времето. Кутси пише романи, за да постави идеи и морални позиции в ситуация на изпитание. Не се страхува да бъде "разсъдъчен". И в крайна сметка тази разсъдъчност хваща за сърцето.

Нобеловата награда, получена от Кутси през 2003 г., като че ли окуражи българските издатели и сега след "Позор", "Живот и страдания на Майкъл К." и "В очакване на варварите" можем да прочетем на български и най-новия му роман "Дневник на една лоша година" (в безупречния превод на Иглика Василева). В късните си романи Кутси обикновено избира герой интелектуалец, професор или писател, така че да оправдае вкарването на ясно артикулирани философски, морални и политически възгледи. В "Дневника..." този похват е максимално оголен. Героят е писател с възрастта и биографията на автора, който подготвя сборник от есета с радикалните си, "политически некоректни" мнения. Наема една млада жена, Аня, живееща няколко етажа над него, да му помага в преписването на ръкописа. Не ще и дума, не защото му е нужна секретарка. "Дневник на една лоша година" всъщност е роман две в едно, включващ както самите есета, така и историята на отношенията между писателя, жената и нейния приятел. На всяка страница текат последователно три типа текст: отгоре са мненията със заглавия като "За музиката", "За тялото", "За демокрацията", "За остаряването" и т.н., под тях като бележка под линия върви разказът на писателя за отношенията му с Аня, а под него – разказът на самата Аня. Трите нива са много сръчно преплетени едно с друго, така че читателят да не се дразни от непрекъснатите "превключвания". Най-общо казано, писателят предизвиква със своите мнения съвременния свят, а му отговарят Аня и нейният приятел Алан.

Централният въпрос за Кутси е дали основополагащият принцип на живота е съперничеството или съпричастието. Съперничеството оправдава държавата, индивидуализма и насилието в неговите "легитимни", т.е. договорени, защитаващи групов интерес форми. Универсализирането на съперничеството води до универсализирането на пазара като всеобщ принцип на нашето време. Съпричастието пък е основата на морала, изкуството, любовта, т.е. нещо старомодно. Това, в което Кутси вярва, е, че има някаква форма на симпатия, способност да се съпреживее чуждото битие, дори това на животното (което означава да можеш и да страдаш заедно с него), и тази симпатия е по-важна от онова, което сме нарекли разум. Кутси обвинява съвременния свят, че е загърбил тази симпатия, криейки се зад идеологии, оправдаващи егоизма. Вече не се питаме дали едно нещо е добро, а дали е легитимно. Оттук и гневът на анархиста Кутси към държавата, която институционализира моралната безчувственост.

Кутси е критик на либералната политическа и житейска философия, според която има само индивидуална вина, а всичко, което не е забранено, е позволено. (Впрочем не беше ли българският преход фундаментално сбъркан именно защото се възприе либералната презумпция, че няма колективна вина, в резултат на което единственият виновник се оказа Тодор Живков?) Мнозина казват, че например антитерористичното законодателство е посегателство върху свободата, но Кутси стига по-далеч. Според него при подобни неща позорът не се ограничава само до онези, които са прокарали подобни решения, но се разпростира и върху нас, свидетелите. Патосът на моралиста Кутси е, че ние носим колективна вина заради своето безразличие към извършваното зло, независимо дали става дума за изтезанията в Гуантанамо или рутинното колене на животни в хранителната индустрия. Принципът "Това не ме засяга" е нещото, което Кутси не може да понесе – и във втората половина на романа тази проблематика се пренася от политическата върху екзистенциалната плоскост. Какво става с гордия либерален индивидуализъм, когато се изправим пред смъртта?

Тази философска концепция е проиграна в "Дневник на една лоша година" във взаимоотношенията между героите. Най-общо казано, Алан се съпротивлява и опонира, а Аня... но да не разваляме удоволствието от четенето. Интересното е, че днешният либерално-прагматичен мироглед е поверен на Алан, но концептуалният сблъсък между него и Писателя остава малко недоразвит, може би защото самият Кутси играе на страната на своето алтер его. За разлика от любимия си Достоевски Кутси като че ли не успява да се превъплъти напълно в чуждата гледна точка, да й вдъхне живот на равноправен участник в диалога. Но пък колцина са тези, които са успявали? Кутси ангажира ума и така стига до сърцата. Ако не друго, успява да пропука черупката на егоизма и безразличието, с която сме се бронирали срещу болезнените въпроси.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Книги" Затваряне
Последният англичанин

Джулиан Барнс, "Пулс", пр. Любомир Николов, изд. "Обсидиан", С., 2011 г.

Година затишие... и пак Мавродиев

Според няколко източника от изпълнителната власт и финансовия бранш бившият председател на КФН лобира през "Обединени патриоти" да стане изпълнителен директор на ББР

Што бара Борисов во Скопје*

Договорът с Македония е задължително условие България да успее да остави положителен отпечатък на Западните Балкани

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Новата музейна вълна

Десетте музея на 2017 г.

Френски междузведни войни

Люк Бесон за скъпото удоволствие да се върнеш към детството

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 29

Капитал

Брой 29 // 22.07.2017 Прочетете
Капитал Daily, 25.07.2017

Капитал Daily

Брой 112 // 25.07.2017 Прочетете