Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация

// Light / Ревю / Книги

2 4 май 2011, 15:27, 3384 прочитания

Последният англичанин

Джулиан Барнс, "Пулс", пр. Любомир Николов, изд. "Обсидиан", С., 2011 г.

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg



Човешки е най-простото възможно определение за разказите на Джулиан Барнс от сборника "Пулс". При четенето им изпитваш усещане, подобно на това, когато си загубил нещо, усещал си липсата му, но разбираш какво е чак като го откриеш отново. Това са разкази за фината материя на човешките взаимоотношения. Рецензенти от Острова дори промърмориха, че били прекалено английски, твърде забити в живота на средната класа. Средна класа в случая е не толкова социологически термин, колкото обозначение за общество от възпитани, сдържани, саморефлексивни и надвили на масрафа си хора, каквито в български роман няма да намерите със сигурност. Например съпруг, когото комарите хапят, но той не се издава, за да изглежда идеална вечерята на открито, която съпругата му е организирала. Впрочем българският прочит вероятно възприема героите на Барнс по-симпатични, отколкото са те за английската публика. Това, което британците самокритично възприемат като лицемерие и безчувственост, нас по-скоро ни удивлява като пример за тактичност и сдържаност.

Разказите в "Пулс" са организирани в два дяла, като петте разказа от втория дял тематизират петте сетива – допир, зрение, слух, вкус и обоняние, обикновено посредством герой, при който съответното сетиво липсва. Измежду сетивата обаче най-привилегирован е вкусът – на него е посветен "Каркасон", единственият разказ, по-скоро есе, където Барнс размишлява пред нас в прав текст. Целият сборник всъщност се крепи на две неща: вкуса и остроумието. Вкусът разголва, остроумието прикрива. За Барнс, изтънчения познавач на кулинарията и френските вина, вкусът е не просто букетът от усещания, които получаваме чрез носа, езика и небцето. Вкусът е едновременно отваряне на сетивата и риск, готовност да направиш избор и да станеш уязвим, защото си излязъл от сигурността на общоприетото. Вкусът е твоят начин да кажеш "да" на света. Или както четем в "Каркасон": "Да се влюбиш е най-драстичната проява на вкус, която познаваме."

Казано още по-просто, това са разкази за любовта. За предчувстваното й начало ("Съучастие"), за понасянето на загубата ("Източен вятър", "Брачни линии", "Пулс"). Барнс ни напомня колко крехка е всяка връзка, върху какви несподелими детайли и мълчаливи споразумения се крепи тя и как поривът да знаеш и да подреждаш може да я разруши. В разказите от "Пулс" има много фини преходи между рутинност и интимност, което стопля и затрогва. Показвайки колко деликатна е материята на човешката обвързаност, Барнс ни кара да се удивляваме как е възможно въобще да съществува любов в този свят на здравословен живот и разумен егоизъм.

Ако вкусът е риск, то остроумието е щитът, с който прикриваш своята уязвимост. В сборника има четири еднотипни разказа, озаглавени "У Фил и Джоана" – 1, 2, 3 и 4, които приличат на записан с диктофон разговор между приятели след приятната вечеря. Диалог без никакви ремарки. Чистите гласове на средната класа. Барнс ни предлага един фойерверк от добре оркестрирано остроумие, иронизиращо рецептите за "правилен", благополучен живот, които всъщност само ни предпазват от истината. Героите оживяват чрез мненията си, без да са ни казали и дума за себе си. Един просветен цинизъм, който се надсмива над "готовите истини", но се превръща в черупка, пазеща ни от нас самите, от риска да бъдем сериозни и открити.

Най-удивителното и най-английското при Барнс е отказът да се разказва за себе си. Авторът избягва първоличното повествование (изключение са "Съучастие" и "Пулс"), героите му също не обичат да се впускат в лични истории и разговарят най-често по тривиални или общоприети теми. Самото общуване е като внимателно придвижване в минно поле – героите непрекъснато внимават да не предизвикат някакъв обратен или непредвиден ефект с думите си, но невинаги успяват, след което пък събеседникът продължава играта, давайки да се разбере, че не е бил засегнат. Или обратното. Всичко това е толкова далечно от южняшката ни склонност непрекъснато да вкарваме в разговора собствените си по-къси или по-дълги истории дори когато се караме, че Джулиан Барнс ни стои екзотично. Всъщност за британците Барнс е по-скоро континентален, "френски" автор. За нас обаче той си е истински англичанин – от онези, каквито вече не се произвеждат.



Чудесен превод на Любомир Николов и бърза реакция на издателство "Обсидиан" – книгата се появи на български преди премиерата й в Съединените щати.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Книги" Затваряне
Как се язди слон

В Switch Чип и Дан Хийт коват алгоритъм за устойчива промяна и твърдят, че пътят не е страшен

420 километра мечти от София до Варна

Строителството на магистрала "Хемус" е започнало преди 44 години, а прогресът му е бавен

Инфографика: Военни игри

България и съседните страни са плацдарм за основните съюзнически учения на натовските армии тази година

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

A damn good cup of coffee

За кафето като новото вино: как и защо се променя вкусът ни

Сбогом, Colette

Прочутият концептуален магазин в Париж затваря врати през декември

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 29

Капитал

Брой 29 // 22.07.2017 Прочетете
Капитал Daily, 24.07.2017

Капитал Daily

Брой 111 // 24.07.2017 Прочетете