Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация

// Light / Ревю / Книги

2 4 май 2011, 15:27, 3450 прочитания

Последният англичанин

Джулиан Барнс, "Пулс", пр. Любомир Николов, изд. "Обсидиан", С., 2011 г.

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Човешки е най-простото възможно определение за разказите на Джулиан Барнс от сборника "Пулс". При четенето им изпитваш усещане, подобно на това, когато си загубил нещо, усещал си липсата му, но разбираш какво е чак като го откриеш отново. Това са разкази за фината материя на човешките взаимоотношения. Рецензенти от Острова дори промърмориха, че били прекалено английски, твърде забити в живота на средната класа. Средна класа в случая е не толкова социологически термин, колкото обозначение за общество от възпитани, сдържани, саморефлексивни и надвили на масрафа си хора, каквито в български роман няма да намерите със сигурност. Например съпруг, когото комарите хапят, но той не се издава, за да изглежда идеална вечерята на открито, която съпругата му е организирала. Впрочем българският прочит вероятно възприема героите на Барнс по-симпатични, отколкото са те за английската публика. Това, което британците самокритично възприемат като лицемерие и безчувственост, нас по-скоро ни удивлява като пример за тактичност и сдържаност.

Разказите в "Пулс" са организирани в два дяла, като петте разказа от втория дял тематизират петте сетива – допир, зрение, слух, вкус и обоняние, обикновено посредством герой, при който съответното сетиво липсва. Измежду сетивата обаче най-привилегирован е вкусът – на него е посветен "Каркасон", единственият разказ, по-скоро есе, където Барнс размишлява пред нас в прав текст. Целият сборник всъщност се крепи на две неща: вкуса и остроумието. Вкусът разголва, остроумието прикрива. За Барнс, изтънчения познавач на кулинарията и френските вина, вкусът е не просто букетът от усещания, които получаваме чрез носа, езика и небцето. Вкусът е едновременно отваряне на сетивата и риск, готовност да направиш избор и да станеш уязвим, защото си излязъл от сигурността на общоприетото. Вкусът е твоят начин да кажеш "да" на света. Или както четем в "Каркасон": "Да се влюбиш е най-драстичната проява на вкус, която познаваме."

Казано още по-просто, това са разкази за любовта. За предчувстваното й начало ("Съучастие"), за понасянето на загубата ("Източен вятър", "Брачни линии", "Пулс"). Барнс ни напомня колко крехка е всяка връзка, върху какви несподелими детайли и мълчаливи споразумения се крепи тя и как поривът да знаеш и да подреждаш може да я разруши. В разказите от "Пулс" има много фини преходи между рутинност и интимност, което стопля и затрогва. Показвайки колко деликатна е материята на човешката обвързаност, Барнс ни кара да се удивляваме как е възможно въобще да съществува любов в този свят на здравословен живот и разумен егоизъм.

Ако вкусът е риск, то остроумието е щитът, с който прикриваш своята уязвимост. В сборника има четири еднотипни разказа, озаглавени "У Фил и Джоана" – 1, 2, 3 и 4, които приличат на записан с диктофон разговор между приятели след приятната вечеря. Диалог без никакви ремарки. Чистите гласове на средната класа. Барнс ни предлага един фойерверк от добре оркестрирано остроумие, иронизиращо рецептите за "правилен", благополучен живот, които всъщност само ни предпазват от истината. Героите оживяват чрез мненията си, без да са ни казали и дума за себе си. Един просветен цинизъм, който се надсмива над "готовите истини", но се превръща в черупка, пазеща ни от нас самите, от риска да бъдем сериозни и открити.

Най-удивителното и най-английското при Барнс е отказът да се разказва за себе си. Авторът избягва първоличното повествование (изключение са "Съучастие" и "Пулс"), героите му също не обичат да се впускат в лични истории и разговарят най-често по тривиални или общоприети теми. Самото общуване е като внимателно придвижване в минно поле – героите непрекъснато внимават да не предизвикат някакъв обратен или непредвиден ефект с думите си, но невинаги успяват, след което пък събеседникът продължава играта, давайки да се разбере, че не е бил засегнат. Или обратното. Всичко това е толкова далечно от южняшката ни склонност непрекъснато да вкарваме в разговора собствените си по-къси или по-дълги истории дори когато се караме, че Джулиан Барнс ни стои екзотично. Всъщност за британците Барнс е по-скоро континентален, "френски" автор. За нас обаче той си е истински англичанин – от онези, каквито вече не се произвеждат.



Чудесен превод на Любомир Николов и бърза реакция на издателство "Обсидиан" – книгата се появи на български преди премиерата й в Съединените щати.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

29 ноември, 2017 г.
София Хотел Балкан

capital.bg/conference

12 годишна конференция Сделки и инвеститори



Акценти в програмата:
Икономически обзор на региона и какво да очакваме занапред
Гледната точка на инвеститорите за перспективите пред България
Най-важните сделки за годината и какво стои зад техния успех
Завръща ли се дяловото инвестиране като важен инструмент за финансиране
Кои активи и сектори ще бъдат в радара на инвеститорите през 2018


Прочетете и това

Забранени истории от Северна Корея Забранени истории от Северна Корея

Книгата показва суровата реалност в една от най-изолираните държави в света

17 ное 2017, 935 прочитания

The Kinfolk Entrepreneur The Kinfolk Entrepreneur

Новото специално издание на списание Kinfolk е посветено на младите предприемачи и лидери, предимно в творческата сфера

10 ное 2017, 3158 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / Гепард»

Гепард
Гепард

Класация на най-динамичните малки и средни компании в България.

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Книги" Затваряне
Как се язди слон

В Switch Чип и Дан Хийт коват алгоритъм за устойчива промяна и твърдят, че пътят не е страшен

Как стартъпът shkolo.bg вкарва българското образование в ХХІ век

Дигиталната революция в българската класна стая

Новият "вечен" фонд на Павел Езекиев

Neo Ventures набра първи портфейл от 3 млн. евро, които са почти изцяло инвестирани в три компании. Това са българската Ендуросат и чуждите Cannabi-Tech и Vostok VR

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Забранени истории от Северна Корея

Книгата показва суровата реалност в една от най-изолираните държави в света

Навик, следвай ме

Как да променим вредните си навици и за колко време става това според последните проучвания

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 18.11.2017 Прочетете
Капитал Daily, 16.11.2017

Капитал Daily

Брой 176 // 16.11.2017 Прочетете