Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация

// Light / Ревю / Книги

11 24 ное 2011, 12:33, 9529 прочитания

Високо, високо, високо

Милен Русков, "Възвишение", ИК "Жанет-45", С., 2011

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Ние нямаме такава книга. Възраждането е език и епоха, които училището и политиците са умъртвявали с клишета в продължение на десетилетия. Затова през 90-те години на ХХ век, когато падането на комунизма сякаш ни предлагаше да преосмислим всички идеологии и трафарети, се появи смътната утопия за едно друго Възраждане – отвъд национализма и задължителната почит. Възраждане, в което всичко е възможно, защото думите и нещата все още не са намерили "правилните" си обвързвания. Възраждането като раждане, което можем да избираме – защото след 1912 и още повече след 1944 г. всичко е вече предопределено, включително унилия, безкрил начин, по който мислим себе си и света си. От всичко това не произлезе кой знае какво, но ето че посред постпреходното безвремие сега се появява романът на Милен Русков "Възвишение", за да повдигне хоризонта на душевното ни угнетение.

Да не си помисли някой, че "Възвишение" е просто занимавка за уморени филолози. Това е разказ в първо лице за патилата на бай Гичо, сподвижник на Димитър Общи в обира при Арабаконак - бунтовник, списовател и спонтанен гностик. Целият роман е издържан в един конструиран език, в който по неподражаем начин се смесват високото и ниското, случайното и сюблимното. Ние нямаме онази традиция на стилов експеримент, позволяваща да се пишат романи на езика на XIX или дори XVII в., както правят Джон Фаулз и Питър Акройд. Единственото, което имаме, е украсената архаична стилизация, позната ни от Антон Дончев и късния Емилиян Станев, отдавна превърнала се в клише. Българският литературен език е плитък откъм история и затова всяко негово разширяване назад дава простор. Всъщност Милен Русков е съчинил не просто език, а съзнание - несъществуващо и все пак възможно. Създал е глас, който обсебва. В дълги периоди от повествованието сякаш нищо особено не се случва – героите се размотават по планините, разнасят ту пари, ту писма, но романът се държи на стихията на разказването, в което дребните неща непрекъснато намират някакво високо, литературно съответствие, разбира се, иронично.

"Възвишение" работи на няколко нива и първото е преобръщането на училищните клишета за "народ" и "революционери". Гичо и неговите другари отнемат кесии, а понякога и човешки живот с невинността на младенци. Не става дума за евтина "демитологизация", а за даване на нов живот на онзи изтласкан от българската култура образ на "апостолите" и "народа", познат ни например от "Миналото" на Стоян Заимов. "Възвишения" е продукт на задълбочено проучване на литературния, историческия и дори географския материал. Това е диалог с оформения образ на Възраждането, опит да се мисли българския XIX век не през училищните Ботев, Левски и Вазов, а през Петър Берон, Раковски и Димитър Общи.

"Възвишение" ни отнема почвата под краката, показвайки ни сякаш опакото на Възраждането. Приключението обаче е дори по-голямо, защото Милен Русков размества не само авторитетите, а изобщо представата за "високо" и "ниско" като отделни неща, за които трябва да се говори по различен начин. Изповедта на Гичо е едно гигантско стилово смешение, което и разсмива, и стъписва. Както и в предишния си роман, "Захвърлен в природата", Милен Русков въвежда един подчертано наивен (в нашите очи) герой, който обаче смята себе си за "издълбоко" запознат с нещата и това разминаване поражда смях. "Възвишения" е неистово забавна книга, но хуморът не е в ситуациите, а в ироничните пропадания на усилията ни да подредим света в опита си. Затова и "учената" реч на Гичо периодично се прекъсва от псувни. Ако не вярвате, че може да се попържа без грам цинизъм, прочетете тази книга.

"Възвишение" ни предлага множество ерудитски игри, в нея на непрекъсната иронична преоценка, едновременно "отдолу" и "отгоре", се подлагат ключовите понятия на националноидеологическия разказ – Свобода, Просвещение, Народ ("Българин да си е зла съдба. Туй сякаш не е име на народ, а болест някоя. Вечно несполучил"). В един скрит пласт на повествованието обаче, пласт, който в хода на романа става все по-явен, "Револуциата" започва да придобива мистично, гностическо измерение. Третият роман на Милен Русков не е толкова далеч от първия – "Джобна енциклопедия на мистериите". "Възвишение" ни предлага едно трансполитическо мислене за Свободата, осъзнавана все по-настоятелно от героя като освобождаване от лъжовния свят, създаден от един "Демигоргон" (т.е. Демиург), за да плени нетленната Душа. "Револуциата ще те изправи с оружие в ръка против безсмислений порядък на света." "Възвишение"» може да се чете като "височини"» (героите бродят основно по Балкана), в книгата значи основно просвещаване, но в крайна света се оказва онова възвисяване, в което гностиците търсят освобождаването от материалния свят. В цялата книга всичко става леко, на шега – затова финалът сякаш ни връхлита със своята сюблимност. Това последно, истинско преобръщане обаче не се усеща като изкуствено пришито. То е подготвено от скритата гностическа линия в романа. Привидно комичен, "Възвишение" възвисява. Открива ни достъп до онзи корен на нещата, в който страшното и смешното се сливат. Тогава? Както би ни посъветвал бай Гичо: «Следвай Съдба си и не бери дерт."
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

29 ноември, 2017 г.
София Хотел Балкан

capital.bg/conference

12 годишна конференция Сделки и инвеститори



Акценти в програмата:
Икономически обзор на региона и какво да очакваме занапред
Гледната точка на инвеститорите за перспективите пред България
Най-важните сделки за годината и какво стои зад техния успех
Завръща ли се дяловото инвестиране като важен инструмент за финансиране
Кои активи и сектори ще бъдат в радара на инвеститорите през 2018


Прочетете и това

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Книги" Затваряне
За красотата и клопките на разума

Thinking, Fast and Slow на Даниел Канеман е енциклопедия на дългогодишния му труд – от теория на перспективите до заниманията с индексите на щастието и благосъстоянието

Playground Energy: На бизнес люлката от пет години

Идеята на Христо Алексиев и Илиан Милинов за използване на енергията от играчките на детските площадки идва случайно

Идва ли последният мониторингов доклад на ЕК

Председателството на Съвета на ЕС поставя България в изключително изгодна позиция

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Рони и Nasekomix: уроци по музика и искреност

Изпълнителката, композитор и актриса Андрония Попова почина на 44 години

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 42

Капитал

Брой 42 // 21.10.2017 Прочетете
Капитал Daily, 24.10.2017

Капитал Daily

Брой 162 // 24.10.2017 Прочетете