Немската драматургия вълнува Крис Шарков още от дебюта му на професионална сцена с "Макбет" на Хайнер Мюлер във Варна, последван от "Господин Колперт" на Давид Гизелман в театър "София". "Посещение при бащата" на Роланд Шимелпфениг обаче идва след "Куклен дом" на Ибсен в Пловдив, чийто прочит беше напълно в посоката и на последната му постановка. Постмодернизмът и съвремието, които основно го вълнуват, тук са пречупени през наследството – от една страна, в рамките на едно семейство, а от друга, на древногръцките митове, руската класика, трагедиите на Чехов и Ибсеновата семейна буржоазна драма. И авторският му подход към всички тези традиции прави спектакъла най-завършената му до момента режисьорска работа.

Действието на пиесата се развива в голяма къща насред пустошта. Там живеят 60-годишният професор по литература Хенри и съпругата му Едит, дъщеря им, дъщерята от първия брак на Едит и племенницата й Соня. Декорът (поредна страхотна сценография на Огняна Серафимова) представлява отворена беседка с пейки вместо стени, която се върти около оста си, представяйки 4 стаи – спалня, библиотека, гостна и кухня. Постоянните промени в този калейдоскоп са задвижени от появата на 21-годишния син на Хенри от предишната му жена, изоставена още преди раждането на детето. Паралелно с неговото внезапно пристигане случаен (или не?) изстрел уцелва снимка от сватбата на Хенри и Едит и символично отбелязва събуденото от успешен лов на патици сексуално желание на професора към Соня.

С кратки и наситени драматично-комедийни сцени и изповеди пиесата проблематизира митичните отношения между баща и син (Едип и Лай, Кронос и Уран), разпада на семейството (по Чехов и Толстой), грехопадението (с многократни препратки към "Изгубеният рай" на Милтън). Постепенно скучното ежедневие ескалира в налудност, която целият актьорски състав пресъздава ярко и въздействащо. Всичко е обърнато с главата надолу - руските класици са изхвърлени през прозореца, пушката на Чехов е повредена и никой не знае кога може да гръмне, любовта, гневът и отчаянието стават нервна и напрегната цялост.

Миналото, настоящето и бъдещето са разкъсани на парчета. И след тревожната музикална картина на Асен Аврамов, която съпътства разпада, идва финалът, обобщен в Love Will Tear Us Apart на Joy Division.