Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация

// Light / Ревю / Театър

4 18 яну 2013, 18:39, 8955 прочитания

Бойте се, деца

Кустурица, Елиас Канети, Жокера и харманлийски диалект в Дикенсовата песен на "Сфумато" за най-онеправданите в обществото – изоставените деца

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


След повече от две десетилетия лабораторния театър "Сфумато", създаден и творящ в най-бурното и сложно време у нас, обяви, че е настъпило време разделно, време на ревизия на творческите им интереси. Какво означава това? По техни думи ще престанат да взимат текстове от Шекспир и Достоевски, които да прилагат към днешните реалии, и директно ще се насочат към проблемите на улицата, както казва режисьорът Иван Добчев, "към нещо "топло". Преведено на общодостъпен език, това означава едно – "Сфумато" има намерение да се хвърли в жарките социални, политически и обществени проблеми, ползвайки езика на улицата, а не само на фикцията, превръщайки всичко това в театър. Така поне се разбираше от предварителната информация, подадена към пресата за последния им проект "Медея – майка ми".
Означава и още нещо – машината "Сфумато" спира своя традиционен театрален ход, за да се огледа наоколо и потърси своята нова публика, нов театрален език, ново живеене, заравяйки се в мръсотията на ежедневието. Как? Като се хвърля в най-тежката, най-нежеланата тема, която обичайно е замитана без коментар – изоставените деца на България, техните съдби, пълни с извращения, за които никой, признайте си, не иска много-много да знае. Всичко това - защитено чрез действителни интервюта на жертви, документални факти, старателно проследени от екипа на проекта – режисьорите Иван Добчев, Маргарита Младенова и младият поет Стефан Иванов, участвал в създаването на текст, специално написан за целта. Как обаче това се превръща в театър?

Знаем по дефиниция, че ползването на документалното в театъра го превръща в арена на политически, обществени или социални коментари към заобикалящото ни. Иначе какъв би бил смисълът от него? За какво ще ни е да чуваме от сцената на театъра за най-измъчената част от обществото ни – изнасилените деца, детската проституция, наркоманията и тяхната абсолютна обреченост, като тотални маргинали, ако театърът не си позволява да мине отвъд журналистическото представяне на факти? Пък и нали театърът, казват, чрез средствата на изкуството бил като отражение на реалния живот. И ако ние се преструваме или бягаме чрез фикцията от реалните проблеми, вероятно това е и най-честното следствие на нашия отказ да сме критични към заобикалящото ни. Защото не е ли учудващо, че на фона на потресаващите събития около нас театърът остана някак банализиран и застопорен в миналото и фикцията, страхувайки се да не уплаши така важния за него всякакъв зрител. Защото, признайте си, колко от вас са готови да отидат на театър в седем часа вечерта, за да слушат за аборти, изнасилвания, измъчени и унищожени детски животи, и то цели два часа? И тук е мястото може би да кажем, че такъв театър е обречен на тесен кръг специфична публика, която търси отговори, решения, осветяване на ада, в очакване докъде ще стигне смелостта на авторите, от която точно днес силно се нуждаем.

И така, "Сфумато" роди своята Дикенсова песен за най-онеправданите в обществото – изоставените деца. (Между другото, оказа се, че ние си нямаме нито Дикенс, нито Виктор Юго, най-малко Ектор Мало в нашата литература. Темата за сираците е така пренебрегната, че човек би казал, че не съществуват, освен като медийно заглавие.) В нея са преплетени шест документални разказа, взети от медиите, на претърпели насилие или самите те извършили насилие.

Трима роми кръводарители и три ожесточени малолетни майки с бебета в ръце последователно, почти хипнотично споделят своите истории, накъсвани от общи песни, композирани от Асен Аврамов (номиниран съвсем прясно за ИКАР за музиката към спектакъла). До средата на представлението човек може да се закълне, че е на побългарен мюзикъл на "Клетниците", странно напомнящ на Кустурица и деветдесетарската представа за идеализирания, много музикален циганин. Акордеонист вляво на сцената живо акомпанира, докато шестимата маргинали, хванати за ръце, пеят: "Ай, ай... дундаки." Песните, съвсем като на циганска сватба, са дълги и се изпяват докрай, като силно напомнят на странен микс между Горан Брегович и група "Ревю". Те са прекъсвани от някои от монолозите, в които се разкриват ужасните картини от живота на маргинала, но с харманлийски диалект. Защо с харманлийски, ще попитате? Защото режисьорът Иван Добчев е вплел собствените си спомени от детството в Харманли в този спектакъл и по негови думи в процеса на работа този диалект най-естествено сам се появил. Тук идва място да разясним, че между документалните разкази на маргиналите роми е вплетена и авторовата фикция в образа на персонаж, наречен от създателите си Протагонист, а именно – бял чужденец, случайно катастрофирал със самолет, докато търсел майка си, която го е изоставила по нашите земи. В болнична стая в Харманли, полугол, в бяло, почти като паднал ангел Протагонистът, поемайки кръвта на ромите, възпроизвежда част от техния живот чрез сюрреалистични сънища и халюцинации. В тях попада и истинската история от 60-те години на миналия век за кита Голиат – истински препариран кит, който нелепо е показван като цирков експонат по южните територии на България, докато не се разсмърдял съвсем. Китът Голиат присъства и на сцената на "Сфумато", сив, надуваем и огромен, надвесен над леглото на Протагониста като застрашаваща живота му фантазия. Тук изненадващо се появява и двойникът на Протагониста, вътрешното Свръх-Аз, тъмната страна на падналия ангел, който е ироничен и скептично настроен към халюцинациите на Протагониста, разбира се. Облечен в черен костюм, бяла грим и размазана дълга усмивка, откриваме изненадани, че това е Жокера на Хийт Леджър (Бойко Кръстанов). Защо той, не знаем. Или всъщност има обяснение. Защото постарому, още от "Черното руно" на "Сфумато", сме в състояние на сблъсък, според създателите му, на цивилизацията и автентичната култура. Някога в "Черното руно" културата беше представена чрез странджанските номади, а цивилизацията – чрез отнемането им на правото да номадстват и на мястото на тучните поляни и стадата овце се появяваше тежката социалистическа индустрия. Днес цивилизацията е представена като външен фактор, случайно пропаднала на нашата територия под формата на Протагониста, търсещ своята кръв и автентичност, пък била тя и циганска, подобно на Елиас Канети и неговия Русчук, в който е живял едва шест години, но неотменно присъстващ в живота му. Такъв е и замисълът на авторите на спектакъла относно присъствието на Канети в текста, вероятно като тяхно алтер его, а и ето, че харманлийският диалект си идва на място в този контекст – нали това е детството на един от авторите. А кръвта, земята, варварството, както и потентният живот са представени чрез групата на маргиналите, които понякога за изненада пеят кавъри на "Дийп пърпъл", но по Горан Брегович. 

Защо заглавието е "Медея – майка ми", защото се оказа, че вина за всички тези нещастни детски животи носят майките, които ги захвърлят и обричат на бърза или мъчителна смърт. Много акуратно и безпрепятствено звучи. Нали по-горе си говорихме за смисъла и целта на документалния театър, изобщо за ползването на актуалните, "горещи" теми на деня и за възможната смелост на авторите.



Защо им е на "Сфумато" да представят тези зверски факти, като ги украсяват с остарели чужди представи за нашия зле прикриван ад. За пред кого е? Защото няма как ние да объркаме реалността. Защото, ако не се стига до дъното, когато се захващаш с такава не просто гореща тема, а епицентър, вероятно отиваш на страната на онези, дето замитат проблемите, ползвайки ги тук-там като брошка, в знак на съпричастие.

А дали това не е фестивално представление на жаргона на театралите, специално създадено за чужди фестивали, там, където нашенският дивашки ад, многословните и музикални цигани, Канети, Горан Брегович, тук-там Достоевски, надуваемият кит Голиат, Жокера, песните и съмнителното изместване на епицентъра са очакваната представа за нас?

Ако е така – жалко за нас. Ако не е така – пак жалко за нас.
 
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Театър и танц от три континента Театър и танц от три континента

Двете най-големи международни театрални събития в България – "Варненско лято" и платформата "Световен театър в София", представят между 1 и 11 юни селекция от интересни спектакли

19 май 2017, 5629 прочитания

Конете не са това, което са Конете не са това, което са

"Еквус" на Питър Шафър в Младежкия театър

31 мар 2017, 5451 прочитания

24 часа 7 дни

24 юни 2017, 25294 прочитания

24 юни 2017, 6691 прочитания

24 юни 2017, 3437 прочитания

24 юни 2017, 1686 прочитания

24 юни 2017, 1556 прочитания

Всички новини

Библиотека / Регал»

Регал
Регал

Издание за бизнеса с бързооборотни стоки

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Театър" Затваряне
Вирусът "Квазимодо"

"Парижката Света Богородица" на Лилия Абаджиева в Театър "София"

Хелмут Кол: един голям европеец

Най-дълго управлявалият немски канцлер си отиде на 87 години, оставяйки значим отпечатък върху историята на обединена Германия и Европа

Болтовете не падат сами

Прокурори, пътища, автомобили - какво се случи с колата на Лозан Панов

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Пяната на дните

Джон Брус от холандската пивоварна De Molen

Луксозна отбивка

Шедьоври на виното, съвременното изкуство и архитектурата в отвореното за посещения Chateau La Coste недалеч от Марсилия

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 25

Капитал

Брой 25 // 24.06.2017 Прочетете
Капитал Daily, 22.06.2017

Капитал Daily

Брой 94 // 22.06.2017 Прочетете