Колекцията Eau de fleurs на Chloé включва Capucine, Lavande и Neroli.

Какво е едно име? Туй, което
зовем ний роза, ще ухае сладко
под всяко друго име.
Ромео и Жулиета (II, ii, 1-2)

Инфо: Oфициално нотките са галбанум, лимон, нероли, плодчета хвойна, градински чай, момина сълза, абсолю от жасмин и роза, амброксан, дървесни нотки, мускус.

Розата е роза, но не бих разпознала мириса на латинка, ако не е наречена. И не бих обърнала внимание на Capucine на Chloé, ако не бях прочела, че capucine е латинка на френски, а не монах, маймунка или кафе с мляко. И не бих чела за латинките и имената им, ако преди 20 години не бях в Лисабон през юни.

Ако се интересувате от етимология, Лисабон също е забележително име – кръстен на Одисей (Ulixes на латински) и произнасян Лишбоа на португалски. Иначе, поне когато бях там, градът приличаше малко на София – с олющени кооперации и трамваи, салата от печени чушки и чичковци с вратовръзка и износена удобна жилетка. Само че слагат плочките по фасадите вместо в баните, тук там се вижда, че са били империя и латинките им са огромни, пищни оранжеви храсти.

Оттогава забелязвам латинките – в София има улица (между "Незабравка" и "Тинтява"), в Южна България има село, в чийто район освен находища на аметист и планински кристал според последните новини се намира и нива с марихуана.

Но защо латинката се казва така на български? Дали не върви като наредена двойка с гергинката, която всъщност е гъркинка, кръстени така през 1921 г. по случай създаването на катедра класическа филология? В gradinata.bg намерих и друго предположение:

"Кой и кога е пренесъл латинката по българските земи не е известно. Най-вероятно това е сторил някой "латинянин", както в далечни времена са били наричани западноевропейците.

Латинските имена на латинката са образни и също пълни със странни асоциации. Наричат ги капуцини заради формата на цвета подобна на заострената качулка на монашеския орден. Наричат ги настурциум, което според Плиний значи носоврът или нособръч, но със сигурност това се отнася за друго растение, защото, както отбелязва остроумният автор от gradinata.bg, латинките по произход са индианци и са пренесени от Южна и Централна Америка в Европа чак през XVI в. Самият Карл Линей ги кръщава Tropaeolum, което значи малък стълб за окачване на пленени вражески трофеи. Каква е връзката и защо цветето е заслужило това войнствено име? Ами листата му приличали на щитове, а цветът – на шлемове.

Моята миролюбива балконска латинка е весела и лесна за гледане. Цъфти буйно, но мирише съвсем леко. Радвам се, че открих Capucine на Chloé, който е нещо като неин портрет – единственият ми познат латинков мирис в парфюмерията*.

За мириса

Eau de fleurs capucine на Клое има топло зелен мирис – нещо като зеленчуков сок с билка и леко пикантна подправка. Има отчетливост, но далеч не е остър, рязък и нособръчков, както някои зелени парфюми. По-скоро добре очертан, но с меки заоблености. Развива се линейно, но нюансирано, т.е. не се променя особено, но има различни оттенъци – меден, пиперен, кехлибарен. Зеленината му е плътна, но прозира като бутилка от зелено стъкло. Има хубава подложка от амброксан – забележителна молекула, която действа като призма или фотографски филтър, разработващ нюансите в мека залезна светлина с руси дървесни оттенъци. Амброксанът има абстрактен, не парфюмен, тактилен мирис, напомнящ донякъде аргановото масло. На него се дължи специфичното кадифено излъчване на Light Blue D&G (с леко презряла ябълка) и Saharienne YSL (с лимонови резанки).

Capucine на Chloé има неголяма трайност (3-4 часа), но изключително приятен остатъчен мирис, стои близо до кожата, но оставя елегантен лъх и е леко необичаен, но не екстравагантен. Подходящ за мъже и жени, които обичат зелени оттенъци.

* Според блога The Scented Salamander нотка на латинка има в Omnia Green Jade на Bulgari и във Very Sexy на Victoria's Secret.