В средата на юни при 35 градуса София е обонятелен боксов ринг – бух сладка липа, бух размножително зелено, бух разлагащ се боклук. Пешеходците разчертават гъстия въздух с мравешките си колони. А аз оставям реактивна розова следа като свръхзвуков самолет на залез слънце.

Държа в ръка три хартиени лентички, широки по 8 мм, заострени в единия край. Едната е топната в розово масло от 22 май тази година от дестилерия в село Манолово. Другата е от 23 май. Третата е розово масло отпреди 30 години. То е с прибран, по-компактен и някак гладко оформен, полиран мирис. Докато новите размятат шалове като пищни танцьорки – има лимоново жълто, опалово, леко алкохолно и най-вече това омайно, отдалеч малко сипкаво, а отблизо лъскаво розово. Прибрани на затворено, в работната ми стая, трите хартийки излъчват цял ден като калорифер, а от насищането на въздуха лек розов облак ме следва навсякъде. На следващия ден радиусът на разпръскване е свит, но мирисът е все още наситен и богат.

Не бих казала, че го харесвам сам по себе си, и се оправдавам с идеята, че не е нужно да обичаш сурова кайма, за да оцениш един чудесен шницел. Но мощта и трайността на тези розови масла са поразителни. На 4-тия ден мирисът от хартийката със старото масло е напълно отчетлив, плътно червен, рубинен, възхитителен.

Не съм срещала нищо подобно сред туристическите продукти, пълнещи централните подлези. Отдавна се опитвах да установя някакъв ориентир – как всъщност мирише истинското розово масло. Гаранция за качеството му всъщност в София, България и по света може да получите на едно място – на ъгъла на централните столични улици "Г.С. Раковски" и "Иван Вазов" - в Държавна лаборатория "Българска роза". Потърсете конкретно г-н Ненов.

Журналистите, чиято работа включва и умението да коват запомнящи се фрази и прякори, наричат Иван Ненов "дегустатор на розово масло", а подписът му – "златен". В интервю той споменава как преди време японците го карали сто пъти да се подписва върху бял лист, за да видят всички нюанси на почерка му и да могат да се защитят срещу евентуални измами.

Г-н Ненов е респектиращ по напълно непоказен начин. Говори сухо, отсечено, професионално и сдържано. Гласът му придобива мелодика в два момента – когато ми зачита от книжката "Първа конференция на розовата индустрия" (1906 г.) и когато ми показва в тетрадка с четливо изписани с молив пропорциите на хамура* от миналите години.

"Кольо Ненов, като каже розово масло, и спира да пуши" – отбелязва със сериозно лице, но усмихнати сини очи директорът на лабораторията Димитър Кунов. Двамата са забележителен екип – г-н Ненов с опита и авторитета си, г-н Кунов с умението си да общува и да обяснява кристално, картинно ясно. За два часа научих толкова за историята и структурата на розовата индустрия, че се чувствах готова, ако бях министър или депутат, да спускам укази и да внасям предложения. Ето само малка част, която би могла да е от интерес за любопитни неспециалисти:

Кратка история

На литография от Феликс Каниц от 1813 г. може да се види гюлпана – старото устройство за дестилация с меден казан с дръжки и гугла.

През 1906 г. розовите насаждения са измерени и описани точно. През 2012 г. не са.

След разрухата от войните в началото на ХХ в. качеството на изнасяното розово масло се компрометира. Мнозина решават да се впуснат в отглеждането на рози и производството на етерични масла, защото тази индустрия е била сред малкото незасегнати от рецесия. Но се появяват съответно и недобросъвестни производители. Затова през 1927 г. с царски указ е основана държавната лаборатория. Тя се помещава в сградата на Българската земеделска банка, която кредитира земеделските производители и където след беритбата се складира и анализира маслото.

След 9 септември статуквото не се нарушава - през 1949 г. Вълко Червенков с указ препотвърждава акта на Борис III, лабораторията остава независим държавен орган, като прераства в научен институт.

След 90-те структурата на производството е много нестабилна. В пирамидата  земеделски производители–дестилатори–търговци всяка година има застрашителни лашкания. Според г-н Кунов и г-н Ненов спадовете и скоковете на цените носят големи рискове.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Качествена оценка"