© Дони Калчева, Сава Чанков
© Дони Калчева, Сава Чанков
© Дони Калчева, Сава Чанков
© Дони Калчева, Сава Чанков
© Дони Калчева, Сава Чанков
Влаковете са като хората. Всеки си има скорост, посока, собствен локомотив и брой вагони. Релсовата мрежа има безброй разклонения и с малко авантюризъм може да доведе до случайно познанство на пейка край морето на 3000 км от дома, която пълни сърцето, или до срещи с величествени архитектурни символи, пред които пътникът усеща единствено благоговението от съвършената проекция на Вселената в човешките творения.
Поемаме с влака, за да проверим какви са възможностите да пропътуваш Европа за ограничено време и все пак си оставяме време за случайности, хубави моменти и туристическо шляене. Причините да изберем железницата до Англия и обратно във века на нискотарифните полети са разнородни. Първият добър повод - да проверим какво се е променило от времето, когато бяхме по-млади и пътувахме с влак често. Искахме и да намалим и личния си въглероден отпечатък (60 кг с железница срещу 1500 кг със самолет). А за капак работим отскоро заедно и я използвахме като възможност да си направим истински тим билдинг (разбирай изграждане на комуникация в стресови ситуации). Отиваме на курс за работа с младежи в неравностойно положение.
Подготовката на пътуването
започна с три полезни сайта. seat61.com съдържа подробно описани маршрути от Лондон до всяка държава по света, до която може да се стигне с влак от Англия. Информацията се обновява често, но за да няма изненади, винаги проверявайте разписанията и наличието на влаковете с международното пътническо бюро на БДЖ. raildude.com е форум на релсовите фенове, пълен с проверени маршрути и ценна информация. Планирането определено се улеснява от картата на Европа с времена за пътуване между основните европейски градове, която може да получите безплатно в офисите на Международно пътническо бюро "Рила". А на bahn.de има разписания на всички европейски влакове. |
Звучи иронично, но пътешествието ни към Лондон започна с качването ни във влака за Москва. Е, не стигнахме до руската столица, ами слязохме рано-рано в Букурещ. След уютна и ентусиазирана вечер в спалния вагон градът ни посрещна с поредица контрастни пейзажи от прекрасен огнен изгрев до преминаването през средата на ужасяващо бунище. Гарата кипеше от живот в 6 часа. За сметка на това в центъра на града не намерихме нито едно отворено кафене. В 9 сутринта някои хора все още се прибираха след нощен живот. Работеха само арабските закусвални.
Безцелното ни лутане скоро се превърна в мисия за откриване на чашка кафе, която завърши успешно след около два часа. Хванали пластмасовите чашки с подозрително рядка течност, седнахме на пейка в парка, за да решим какво да правим. И неволно се оказа, че сме попаднали на точното място в точния момент. Към нас се приближи усмихнат младеж в оранжева тениска и ни попита дали не сме част от групата за обиколката на града. Оказа се, че организацията Free City Tour (
guided-bucharest.com) предлага всеки ден двучасова безплатна обиколка на забележителностите в Букурещ. Тя започва в парк Piaca Unidii, близо до часовника към 11 ч., където бяхме ние. Нямаше начин да не се оставим на случайността и поехме с групата.
Букурещ е град на контрастите между стремежа към копиране на европейска архитектура в грандомански размери и също толкова големите соцтенденции в строителството. Пространствените решения изумяват с разнородни комбинации, като например вграждане на прекрасни църкви в позападнали панелни конструкции. Въпреки опитите на градоначалниците да ремонтират и освежат центъра, градът все още навява усещане за нещо недоправено и недомислено. Изчезнала е малка част от окабеляването, което десетилетия е основен акцент в облика на града. Гидът ни направи приятно впечатление с обективния си поглед към историята и градските реалности. След обиколката той ни остави в приятна и съвсем приемлива кръчма с вкусна храна и бира на открито. Завършихме престоя си с доволно шляене из близкия парк, който грееше пролетно зелен. Хареса ни, но в момента, в който излязохме от центъра, попаднахме в квартали, които ни подсетиха, че все още сме в балканската реалност.
 |
Фотограф: Дони Калчева, Сава Чанков
|
Умората от разходката през деня ни повали рано в спалното купе за Будапеща, докато преминавахме през заснежените Карпати. На сутринта се чудехме дали все още не сънуваме, защото пред нас се ширеха унгарските полета, в които се гонеха необезпокоявани диви зайци и стада от сърнички. В Будапеща имахме само час до следващия влак, който използвахме за разходка в околността, за да намерим безжичен интернет и да ударим една доза имейли, докато пием чай и се припичаме на сутрешното слънце. Скоро след това прекосихме унгарската пуста неусетно със средна скорост около 200 км/ч. През четирите часа престой във Виена решихме да посетим къщата на Хундертвасер и неговия Кунстхаус. Определено си заслужава, особено за почитателите на зеленото строителство и нестандартните градски решения. За разлика от Букурещ тук нестандартното бе намерило пълната си симбиоза с типиката на големия град. В Кунстхаус не издържахме на изкушението и си позволихме да изпием по една студена бира в ресторанта към сградата. На връщане към гарата успяхме да минем покрай катедралата "Св. Стефан" и за момент се сляхме с тълпата от ентусиазирани туристи и местни, прибиращи се от работа по главната "Ротертум щрасe".
Няма коментари.
преглед на коментар
Нов Коментар