[Shutterstock]

В ресторанта си Eten vol leven ("Храна, пълна с живот") те стържат, белят, режат, мачкат, мелят, изстискват.

Той е архитект, тя е философ. Израснали са във Фландрия и човек лесно може да си ги представи да крачат, потънали в мисли, към старите университети, да четат в застиналите читални на библиотеките, да плуват в интелектуални занимания пред компютри в съвършените дизайнерски студия на Белгия. Реалността обаче не изглежда съвсем така.

Фотограф: Албена Шкодрова

В действителност Том Лендерс и Сара Лейсдович стават много рано, водят живот тук и сега, работят пред набор от рендета, миксери и дехидратори и ако потъват в някаква литература, то тя често е кулинарна. Отказали са се от престижните си кариери, за да отворят малък ресторант в центъра на Антверпен и да се присъединят дори донякъде да поведат разрастващото се общество от сурово ядящи вегетарианци в Белгия. За тях то е повече от мода, по-скоро е начин на живот. Както всъщност и за все повече европейци.

В Белгия суровоядството през последните месеци набира бърза популярност – ателиета, онлайн магазин за продукти, група във Фейсбук, уебсайт Belgium Goes Raw, ресторант. Хората, които се присъединяват, най-често са увлечени от мода, навлизаща от Съединените щати.

Парадоксално, защото суровоядството като здравословна диета започва историята си в Европа. В края на XIX в. швейцарецът Максимилиан Бирхер-Бенер, убеден в ползата от този тип хранене, основава цяло медицинско течение. Идеите му по онова време трайно променят начина на живот на много европейци.

Ключови думи за неговото влияние са мюсли – той е първият, който ги въвежда в хранителната диета на пациентите си, и санаториум "Жизнена сила" - мястото, където за първи път се прилага проповядваната от него диета. (И чиято идеология век по-късно е хубаво осмяна в чудната американска комедия "Пътят към Уелвил").

Макар и влиятелни в началото на ХХ в., идеите на Бирхер-Бенер не виреят дълго в Европа, която потъва във войни и няма време да се занимава с повече от това да задоволява глада си чак до края на 1940-те. Вместо това суровоядството започва да си проправя път в Съединените щати. Уестън Андрю Вайо Прайс преразглежда модерната западна диета в книгата си "Хранене и физическа дегенерация" и като сочи многобройните й недостатъци, започва да проповядва яденето на сурова храна.

Фотограф: Албена Шкодрова

През 1970-те той е последван от Викторас Кулвинскас – неговата "Оцеляването през XXI в." се смята за първата готварска книга за суровоядство, която постепенно превръща тази практика от екзотика в относително ежедневна и в крайна сметка я популяризира отново в Европа.

Хората, които се цитират най-много днес по темата, са Ан Уигмор, основателка на здравния институт "Хипократ", Виктория Бутенко, изобретилата зелените нектари smoothies и още десетки американци, проповядващи теория и практика на суровоядството.

Днешните им последователи са специфичен вид вегани – не ядат месо, риба, птичи продукти, яйца и мляко и това правило се комбинира с обработка на храната с максимална температура от 40 градуса по Целзий. За тях обаче не бива да се мисли като за хора, които ядат еднообразна или безвкусна храна.

Благодарение на последната стъпка, осъществена от суровоядците в Съединените щати, сега последователите на такава диета се хранят често с нещо, което спокойно може да се нарече гурме. Готвачи от Калифорния, Ню Йорк и Орегон са вложили през последните 15 години много усилия да направят така, че суровата храна да има вкус на сготвена, при това с финес. Именно тази идея привлича Сара и Том до такава степен, че успява да преобърне живота им.

• 1
• 2
• Следваща страница » "В ресторанта си Eten vol leven"