© Димитър Алтънков, Калифорния
На около час път от Сан Франциско автомагистрала 29 от калифорнийската пътна мрежа се превръща в тих междуселски път. Става дума за един специфичен участък от долината на Напа (Napa Valley), може би познат на някои читатели от филма
Отбивки, в който четирите платна пътни платна в едната посока се сливат в едно. Тази част от шосето продължава около 35-40 километра и е известна като
Пътят на виното. От двете страни на шосето подобно на музейна експозиция, отстоящи на 300-500 метра един от друг, елегантни и спретнати комплекси за дегустация правят продукцията на най-елитните калифорнийски винопроизводители достъпна за всички. Разположени сред хълмове с красиво подредени и образцово поддържани лозя, тези оазиси на спокойствието предлагат десетки видове местно вино и пейзажи за съзерцание. През последните 10-15 години този регион се превръща в свещено място за епикурейци и всякакви търсачи на първични и универсални житейски радости като хапването и пийването.
Лозарството в региона има известни традиции от около век и половина, но от края на трийсетте години на миналия век с отмяната на сухия режим и нахлуването на европейски емигранти започва мощното развитие на винарския бизнес в района. Усъвършенстват се технологии, академични светила и сериозни банкови инвестиции биват въвлечени в проучванията и внедряването на нови методи. 1976 г. е ключова за винопроизводството в Напа, когато в Париж на
сляпа дегустация, в която се съревновават прочути местни винари,
елитни френски експерти присъждат голямата награда на калифорнийското шардоне.
Това отприщва интереса към региона като лозаро-винарски център и за последните 50 години цените на земята се увеличават от 150 до 250 пъти. Енолозите продължават надпреварата в технологични нововъведения ,като сред техните приоритети са превръщането на бялото и червеното вино в зелена индустрия, широкото използване на слънчевата енергия, авангардните техники на филтрация, ферментация и напояване на лозята. Изискванията на официалните власти са изключително стриктни и санкциите за употреба на неразрешени химически препарати автоматически довежда до блокиране на търговската дейност за 8 години.
Лозарството, винопроизводството и дегустацията са семеен бизнес в долината на Напа. Тук идват малцина, които не се интересуват от неговата трета част. Районът е със силна концентрация на имения и марки вина с италиански и френски произход, носещи името на основателя или на родното му село в Тоскана или Бургундия.
Дегустационните центрове са организирани еднотипно: дълъг бар-плот с десетки бутилки и чисти чаши. До него – огромен щанд с разнообразни мезета, стигащи до около 200 различни вида сирена, ядки, шоколади и мед, маслини или сухи меса) и сувенирен киоск с всякакви аксесоари за консумиране на вино, носещи емблемата на имението. Входната цена е приемлива и варира според броя на мострите, до които посетителят (задължително над 21-годишна възраст) има достъп. Засмян персонал обслужва благодарни и разполагащи с време клиенти в повишено настроение, отворени за гастрономични познания, проучвания и откривателство. Винаги съм се отнасял почтително към професията на дегустаторите и енолозите, тъй като техните впечатляващи умения са ми далечни, но намирам описанието на усещанията от консумация на виното предимно като упражнение по стил. Дегустационните центрове са тихи места и следват етикет, насочен към пълно отдаване на аромати и вкусове – широки дрехи, изключени мобилни телефони и стабилна закуска спомагат за ефикасно потапяне в измерението на вкуса и удоволствията на небцето.
С 3-4 лъжици течност на дъното на всяка чаша дегустацията очертава ясно тънката линия между ценителя и алкохолика. Това е интензивен и безболезнен метод да се открие вкусовата разлика между различните вина и да се направи личен избор – сравнителна информация, иначе труднодостъпна при традиционната консумация на вино. Но това е само част от церемонията по дегустацията в Напа. Следващият елемент е откриването на хармоничното съчетание на напитката с придружаваща храна. Бърз поглед към част от възможните комбинации ме убеди до каква степен съм жертва на консерватизъм и традиция. Комбинацията между определено червено вино и специфично сирене или кашкавал може да предизвика неподозирани усещания. Лично за себе си открих, че кашкавал, поръсен с кафе, се съчетава чудесно с
каберне совиньон подобно на дуета
зинфандел и кашкавал с капка балсамов оцет.
И ако за прилежните туристи епикурейци отрязъкът от магистралата, за който стана дума в началото, може да отнеме седмица, то неизбежна част и сметаната на посещението на долината на Напа е разходката с виненото влакче.
Става дума за необичаен ресторант, движещ се по железопътна линия, паралелна на споменатата вече магистрала. Разходката с виненото влакче започва с микробус, който отвежда групата чревоугодници в избрана от тях изба. Гостите пристигат в тържествено украсена зала и сладкодумен екскурзовод ги развежда из комплекса, като разяснява технологията за производство. Щедра дегустация слага край на това подгряващо посещение, в което отново радостно се смесват вино и мезета. Посетителите трябва да преминат пешком около 150 метра в ясно очертана пътечка, за да стигнат до железопътната гара, където ги очакват 4 пулманови вагона, почти антична рядкост и предимно кинаджийски атрибут.
След като всички се настанят (задача нелесна след целодневна дегустационна програма), локомотивът потегля, като едва превишава двайсетина километра в час, защото във виненото влакче се яде и на отиване, и на връщане. Повече от 10 години елитният старши готвач Кели Макдоналд защитава грамотите, медалите и дипломите си. Изключително придирчив към суровините, той има на разположение самостоятелен вагон-кухня и всичко, което клиентът получава в чинията си, е приготвено там. Шампанско като начало (САЩ не участват в международни споразумения по отношение на апелацията и разрешават използването на това име), следват салати и антрета с различни напитки, неизбежните гъши дроб и аспержи и основно ястие с придружаваща чаша алкохол и десерт. (Единствено кафето се сервира без вино.) Интериорът на вагоните реликви от 1915 г. създава уникална атмосфера – червени плюшени завеси, махагон, меки издути столове, бронзови орнаменти и приглушено осветление, поддържайки илюзията, че на вратата всеки миг може да се появи Еркюл Поаро или Джей Гетсби.
Гостите попаднат в капан и не им остава нищо друго, освен да се насладят на приятен разговор, и тъй като никой не бърза за никъде, всеки може да се похвали с придобивките и откритията си. Качествената храна и идиличните пейзажи се редуват в продължение на около два часа.
Местната управа разумно осигурява безплатен транспорт за гостите подобно на хотелите и голяма част от винопроизводителите. Това обяснява и отсъствието на катаджии в този участък. А за туристите остава утехата, че интензивната употреба на антиоксиданти е част от здравословния начин на живот и контролирания хранителен режим, осигуряващ дълголетие.
Цената на една обиколка с винения влак варира от 100 до 140 долара в зависимост от това дали е обед или вечеря. Варира и според менюто – има каубойски вагон (пържоли, дървени седалки и кънтри екзотика) и шик вагон.
Входът за дегустацията е между 10 и 20 долара според броя на чашките. Всеки хотел предлага талони за по-ниски цени.
Полезни връзки:
Цялата информация ще намерите на http://winetrain.com/
Виртуален гид http://napavalley.com/wineries/
Онлайн версия на най-подробния гид за местна продукция (много полезен!) http://www.preiserkey.com/
Четири от най-популярните винарни в района, задължителни обекти
http://www.grgich.com/
http://castellodiamorosa.ewinerysolutions.com//index.cfm
http://www.robertmondavi.com/
http://mummnapa.com/ |
+7
Приятно пътешествие.
+3
Въпросната местност се споменава и в култовия филм "Капан за родители" :) (Parent Trap)
+1
Екскурзия с екстри!
+2
Беше интересно да прочета. Поздрави!
_____
НАДЕЖДА ИСКРОВА+1
Eто сайт за любителите на Класата по време на лятната почивка Adults-only-holidays.com
чудесен текст - съпреживяването е вълнуващо и почти пълно!
преглед на коментар
Нов Коментар