За пореден път с интерес чета текст на Диана и ... за пореден път не съм съгласен не само с главните, но и с второстепенните изводи в него. Такъв един парадокс за мен лично е трудно обясним, но затова са и парадоксите, за да си ги обясняваме с усилие. :- )
Възраженията ми:
- Не мога да приема извода, че причина за „модата на връщане към провинцията“, „бягството от центъра“ в посока към провинциите (по-малки или по-дълбоки) е „ОПИТЪТ ДА СЕ СПАСИ И СЪЖИВИ ИСТОРИЯТА НА ПРОСТОТАТА“. Изводът е красив, но крайно едностранчив, предвзет, беден и защитим само на естетическо ниво. Няма такъв филм! Комплексът от причини е далеч, далеч по богат, сложен, труднообясним. Явно не е толкова просто да бъде обяснена Простотата, в исторически или футуристичен план. :- )
- Не приемам тази географска ос (макар тя да не е директно назована), с която Диана така леко „провинциализира“ социума. „Метрополия – (просто) провинция – Другата (дълбоката) провинция“ и т.н. В подобна позиция аз откривам едно интелектуално високомерие, една насилена схематичност, което най-малкото не е политкоректно. Аз лично смятам, че в съвременния постмодерен свят (с извинения за клишето!) на тотално сегментиране, по всички възможни направления, свят на все по-пълна атомизация, разпокъсаност на обществото, провинциализмът е просто една от формите на ментален избор. Искаш да се чувстваш провинциалист – моля, чувствай се! Не искаш – ок, чувствай се столичанин! Гражданин на европа, на света! Гражданин...

Прочитане на целия коментар на Вселената. И т.н. Т.е. това е един сложен, богат на семиотични пространства симулакър, в който пребиваваме всички ние и самоидентификацията в този поток е ... да-да, въпрос на личен избор. (Друг е въпросът доколко и как това всеки го осъзнава и в този смисъл мога да се съглася отчасти с Дида.)
- Думите на учителката по йога за природата на комунизма, които поместени в съответния контекст стават думи и на самата Диана: Мисля си, че, о.к, „учителката“, а не Диана, просто не е добре запозната с генезиса и развитието на комунизма като социална идея и практика. Защото именно векторът към духовните блага, към измислените (!) висши духовни ценности е водещето в тази теория и практика, а не обратното. И не без основание много изследователи сравняват комунизма именно с религия, която се стреми да промени хорския мироглед, мисълта и вярата, а не материалния живот на нещастниците, оказали се волю-неволю интегрирани в него (комунизма).
И ако с нещо съм съгласен, то е с изречението, че всичко е уж толкова лесно да се обясни, но още по-лесно е да се изгубим в тези обяснения. Да, лесно е! В тези обяснения и хипотези се губим всички ние. И Диана, която аз уважавам и по най-приятелски начин обичам, не прави изключение. :- )
Така, и след като си позволих толкова критичност, а на места даже и назидателност (за което поднасям извинения), мисля че е редно и да похваля текста. Защото има за какво! Благодаря на Диана за поредния неин опит да повдига тези сложни антропологични проблеми на повърхността! Безспорно успешен опит, съдейки най-малко по това, че поне аз (а съм сигурен, че и други) не можах да ги изчета безразличен и безучастен. Да, това е много верен, хубав, правилен жест, за което я поздравявам и й благодаря!