Какъв хубав репортаж, писан с добро сърце и любопитни очи от толкова интересен и непознат град на един хвърлей разстояние. Дано хората в Перник и всяко друго място имат повече възможности и повече разнообразие във всичко, което е важно, за да бъде животът им/ни качествен.

Този брой ме радва безкрайно. Изпитвам спешна нужда да знам как са и какво правят хората извън моя град (София), как живеят, как можем да сме си полезни и приятни всички. България е твърде малка и твърде зле устроена, за да си намисляме допълнителни, съвършено безпочвени проблеми като "тоя е добър, защото е от тук, пък онзи е лош, защото е от там".

Хубав репортаж :) само една забележка - завод "Феромагнити" поне до месец май работеше, имаше поръчки за Икеа и очакваше подписване на сериозен договор с автомобилна компания. Персоналът е в пъти по-малко, отколкото преди 20 години, производството е в по-малки обеми, но работи без проблем

Икономическото положение в Перник е като във всеки бивш индустриален град в родината, погледнете Враца, Монтана и т.н. Хората нямат работа и се занимават с глупости.

Публикувано през m.capital.bg

_____

За следващия програмен период има няколко двойки града, които ще си пишат проектите заедно: София-Перник, Пловдив-Асеновград, Хасково-Димитровград и т.н.

_____

Бедността, бедността ... За съжаление видяхме до какво води тя.

"Има само един театър – в Двореца на културата"

Във Варна пък има цели два...

_____

Явно не съм единствената ненормална софиянка... От четири години живея в Перник (както казва авторката - лични, не икономически причини) и ми доставя искрено удоволствие да съобщавам този факт. Реакциите винаги са забавни :)

Иначе Перник не го познавам, тъй като не водя никакъв социален живот там. Дори рядко пазарувам в хранителните магазини, за другите изобщо не говоря. Познавам точно четирима местни, но не се вписват особено в изградения образ. Може би защото са възрастни. Налагало ми се е два-три пъти да ползвам услугите на местен банков клон и служителките ме изненадаха с изключително добро отношение.

Перник в момента е своеобразен събирателен образ на България и българина. Бивш индустриален и проспериращ град, в които са идвали хора от почти цялата страна и който поради прехода, икономическата криза/и и фалита на много предприятия е станал малко по - чист. В момента съчетава функциите на областен град и предградие на София. Има проблеми с икономическата конюктура и ежедневното преселение и връщане на трудоспособното му население от и към София, не добрата поддръжка на голяма част от градска пътна мрежа, липсата на твърде много туристически атракции и други характерни за цялата страна градоустройствени проблеми като несанирани или санирани на парче панелни сгради. Сред проблемите могат да се посочат и полупустеещите сгради на бившите големи предприятия и липсата на новопривлечени големи инвестиции. От към трафик, пренаселеност, запрашаване на атмосферата, шум, пространство и места в детските градини е една и дори две идеи по - хубаво място за живот от пренаселена София. Същевременно перничани и жителите на града могат с не големи трудности да ползват предимствата на столицата за пазаруване, културни и спортни прояви, и други видове забавления. Същевременно Перник има относително голяма пешеходна зона в центъра с голям площад, търговска улица и не много голям градски парк. Магазинната, банковата и мрежата в сферата на услугите е сравнително добре развита като няма голям търговски център, който може би в момента е излишен за града. Изборът на заведения за хранене и кафенета...

Прочитане на целия коментар не е твърде голям, но не и малък и отговаря на броя на и покупателната способност на населението към момента, т.е. има места и за по - заможни и за по-ограничени от към финанси хора. Липсват велоалеи и достатъчно добре поддържани места за практикуване на крос - лекоатлетически писти, плуване на закрито и т.н. Предстои откриването на обновената след пожар театрална зала в Двореца на културата, като може би и едно кино няма да бъде излишно за града - за сравнение в миналото е имало 4 кинозали в града.

За първи път виждам статия за моя роден град Перник, която да не е написана с обичайната ирония и коментари по повод диалекта, стабиЛните мъже, миньорската надареност и употребата на винкел в дискотеките при отказ на един от посетителите да отспъпи мястото на неговия първоначален ползвател. Благодаря на София Радославова, че е пресъздала с толкова усмивка, иначе сивото ежедневие на обикновените хорица в града.
Иначе много ме забавляват коментари като „Иначе Перник не го познавам, тъй като не водя никакъв социален живот там. Дори рядко пазарувам в хранителните магазини, за другите изобщо не говоря. Познавам точно четирима местни...“, а всъщност госпожата от чретири години живее в града, нима е социопатка или й е под нивото да влезе да си купи Уеб от магазина.