Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация

// Light / Тема

3 27 фев 2015, 15:44, 6231 прочитания

Дим над водата

Топли минерални басейни под открито небе и срещи с интересни хора в Родопите

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Икономическото министерство с мерки срещу сивия сектор при асансьорите

Поддържащите фирми ще бъдат вкарани в регистър, 75% от тях укриват информация, данъци и осигуровки

от Дневник,10 мар 2015
В късния следобед на 20 февруари, петък, паркирам пред общинските минерални бани в родопското село Огняново – на десетина километра от Гоце Делчев (около 3 часа път от София). Няколко млади жени са седнали отпред и размятат черните си мокри коси на слънцето, за да изсъхнат. Намират се в онова приятно разположение на духа, в което е всеки човек след баня. Приближавам се с чантичката, в която нося фотоапарата, и една от тях казва "ето, господинът е журналист", а друга допълва закачливо: "Айдеее, довечера ще ни дават по битивито." Жената, която не е с мокра коса, ме пита служебно: "Ще замервате ли нещо?" По-късно разбирам, че с подобни чантички идват служителите от енергото, които отчитат електромерите. Но докато стопим недоверието и първоначалното притеснение, минава известно време. Толкова, колкото да разгледам новата сграда, завършена преди по-малко от две години.

Общият басейн се ползва срещу 2 лв., а ваните са по 7 лв. на час – всеки ден от 8:00 до 19:00 ч. Излизам отново на припек точно когато пред банята спира грохнала лада комби с тъмни стъкла, които вече се свалят и вдигат единствено с плътно прилепнали към тях длани. Младо семейство с дете идва на баня и очевидно се познава с касиерката, защото свойски я моли да наглежда колата. И мъжът, и жената си купуват по едно "бикче", след което се разделят по съблекалните.

Фотограф: Васил Богданов
Касиерката пали цигара отвън и разказва: "През зимата идват повече цигани. Сигурно нямат баня вкъщи, не знам. Другите идват по-масово в края на октомври, като приберат реколтата. Някои си правят 10-дневни курсове с лечебна цел." Докато си говорим, по пътя, който впрочем води до емблематичното село Рибново, минават доста коли. Жената ми припомня, че за мюсюлманите петък е нещо като нашата неделя и "по центъра в Рибново има най-много движение, можете да снимате там". Добра идея, но слънцето залязва, а и съм дошъл тук заради минералната вода. На раздяла записвам в едно изречение трудовия път на жената: "Релетата" в с. Гърмен, после в "УКВ-то" в Гоце Делчев, а като затвориха и него, работих 20 години по шивашките цехове".

Поемам към хотела, в който ще спим през следващите две вечери. Elis ни бе препоръчан от приятели – с три открити басейна с минерална вода: горещ, топъл и един плувен, в който водата е по-скоро марна. Стаите са с подово отопление, което използва 40-градусовата минерална вода. Топлата вода в хотела също е минерална, затова в банята леко мирише на развалени яйца. "Тук е асъл пъпът на минералната вода" – хвали се управителката Атие, а след нея топурка внукът й Бастри, който не е много разговорлив, "защото му говорим вкъщи на два езика и още се обърква". Вечеряме кашкавалени хапки с "коренфлейкс", а от съседната маса детски хирург от "Пирогов" ни дава ценни съвети как да баламосваме 9-месечното ни бебе, което вече не го свърта на едно място. Хубавото на малките хотели е, че хората бързо се запознават и клиентите образуват едно микрообщество.

Инфографика


Слънчевата събота започва ударно с топъл басейн под открито небе. Над водата се издига пара, а в далечината се издига заснеженият връх Орелек (ще го познаете по радио-телевизионната кула). След закуска тръгвам на разходка покрай реката, за да разгледам останалите хотели и басейни. До най-големия – Therma Vitae, който още от соца е известен като Профилакториума, има открит обществен басейн (на извора казват Мирото), напълно безплатен. Там заварвам 7-8 мъже, които си хортуват сладко в топлата вода. "Манчестър е голям град, има два футболни отбора, даже аерогара има… Мюнхен е 3-4 пъти по-голям от София, ако не и повече… Синът ми работи за 8 евро и 40 цента на час. Като умножиш по 10 часа на ден, смятай за к‘во говорим. Той е бял, хубав, не като мене – туркалак…"

Големият ми фотоапарат, както винаги, привлича най-общителните и бързо се запознавам с Николай – певец и кларнетист от Гоце Делчев, чийто оркестър "Македония" свири в прочутата механа "Дедо Пене" в Банско. Ето неговият разказ накратко: "Навремето свирихме всяка вечер, искахме да почиваме, но дядо Пене не ни даваше. Резервациите бяха със седмици напред. Сега вече има много заведения в Банско, свирим само в петък и събота. Снощи не ходихме, щото имало англичани. Те са див народ, не искат музика. Немците също – студени хора… Дойдохме с другарите да се изкъпем. Нас ни даваха по телевизията в онова предаване с шеф Манчев… Абе, всичко е сценарий." Оказва се, че бащата на момчето, което изкарва добри пари в чужбина, е китарист. Той е много позитивен и ми споделя ентусиазирано: "Човек трябва да иде в Рибарица, за да види за какво става въпрос – механи, механи, бели къщички с дворчета, зеленинка…"

Илюстрация


Оставям тази интересна компания и взимам контрастен социален душ, като се потапям в лукса на реновирания преди две години Therma Vitae. Той предлага 25-метров закрит басейн, малък външен с тангентор и огромна градина с летен басейн, който през сезона може да се ползва от външни посетители срещу 8 лв. на ден.



Инфографика

В момента се строят още няколко хотела, някои с доста елегантни фасади, а други не толкова, като например сивият замък, който напомня за "Дисниленд". Завършвам разходката в центъра на село Огняново, където жена ми дава бонбони, "защото имахме мъртвец, за Бог да прости". Близо до джамията питам четири възрастни жени, седнали на раздумка, дали мога да ги снимам: "Чакай малко да оправим забрадките, нали сме кадъни… За къде ще ни снимаш?... Сигурно за фейсбук… Горе-долу добре сме тук. Нямаме наводнения, снегът не го знаем бял ли е, черен ли е, щото от Гърция идва топло… Младите работят по Гърция много."

Прибирам се в хотела и се потапям в горещия басейн на двора тъкмо навреме, за да чуя драматичната история на едър мъж с татуировки. Половин час по-късно всички сме с увиснали ченета, а присъединяващият се към водната ни компания човек няма представа колко е прав, когато казва: "Ние сме тук като групова терапия." И как не, след като Салих ни е върнал в 1972 г., началото на "възродителния процес", когато комунистическите власти обграждат граничното село Бръщен с танкове и пожарни коли. "Пръскаха ни с вода. Много хора изселиха в Северна България, а мен ме изгониха от училище два месеца преди завършването, защото не исках да си сменя името." Седемнадесетгодишният Салих и още четирима души бягат през границата на 1 май 1972 г. Умишлено избират ден, в който хората празнуват, пият и се поотпускат.

След тежката, безсънна нощ идва най-вкусното хапване в живота на момчетата – маслини и кашкавал в полицейския участък в гръцко село. Следват трудни седмици по арести, затвори и бежански лагери, където ги разпитват, взимат им отпечатъци и снимат белезите им. След всички перипетии Салих заминава за Канада: "Не знаех думичка английски. Израза
Good luck го научих от канадските дипломати в Гърция, които ни дадоха паспортите. До този момент не се бях качвал на асансьор даже." От няколко години бат` Сали живее в родното си село. Ловът е неговата страст – и дядо му, и баща му са били ловджии. Мъчно му е, че немотията превръща повечето ловци в България в "мръвкаджии, които гледат да напълнят торбичките с месо". Описал е някои от премеждията си в списание "Лов и куче", но без хонорар, "защото иначе ще почна да прекалявам". Той и приятелите му се познават с гръцките ловджии от съседните села и когато някое куче се изгуби, си звънят по телефоните, за да си ги разменят на границата.

Така минава един уикенд в Огняново. Лековитата топла вода изтощава приятно тялото, а душата се отпуска от срещите с интересни хора. В ценоразписа на СПА услугите няма точка "групова терапия", но тя е най-ценната.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

29 ноември, 2017 г.
София Хотел Балкан

capital.bg/conference

12 годишна конференция Сделки и инвеститори



Акценти в програмата:
Икономически обзор на региона и какво да очакваме занапред
Гледната точка на инвеститорите за перспективите пред България
Най-важните сделки за годината и какво стои зад техния успех
Завръща ли се дяловото инвестиране като важен инструмент за финансиране
Кои активи и сектори ще бъдат в радара на инвеститорите през 2018


Прочетете и това

Щрак, чинийке, на портрет 3 Щрак, чинийке, на портрет

Как Instagram променя снимането на храна

13 окт 2017, 4624 прочитания

На един уок разстояние 2 На един уок разстояние

Най-добрите екзотични ресторанти и магазини в София

7 окт 2017, 8109 прочитания

24 часа 7 дни

20 окт 2017, 15427 прочитания

20 окт 2017, 2390 прочитания

20 окт 2017, 2323 прочитания

21 окт 2017, 1261 прочитания

20 окт 2017, 1077 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема" Затваряне
Малки бягства

В солна стая или в капсула с разтвор на магнезиев сулфат човек може да се освободи от стреса, да възстанови силите си и дори да се излекува

Старите кучета още хапят в БСП

Ще може ли Корнелия Нинова да овладее партията

Внимавай с рейтинга

Засега няма изгледи телевизионният пазар да премине към една система за измерване на гледаемостта

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

На изток от Холивуд

Акцентите на тазгодишното издание на филмовия фестивал So Independent (26 октомври – 5 ноември)

Кой се страхува от Иван Хаджийски

Невероятната съдба на изчезналия ръкопис "Откъде започнахме ние"

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 42

Капитал

Брой 42 // 21.10.2017 Прочетете
Капитал Daily, 19.10.2017

Капитал Daily

Брой 160 // 19.10.2017 Прочетете