Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация

// Light / Тема

5 6 мар 2015, 17:49, 12203 прочитания

БГ татко

Кампанията "Да бъдеш Баща" припомня колко важна е ролята на бащите в отглеждането на децата

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Защо защитата от домашно насилие в България е счупена

Законодателството в областта на домашното насилие страда от сериозни недостатъци, а България все още отказва да приеме Конвенцията на Съвета на Европа в областта

27 ное 2015

Борбата за храната

Здравословното хранене в училище е важна тема за все повече семейства, но самите училища бавно влизат в нея

6 ное 2015

Смяна на местата

За отпуските на бащата непосредствено след раждането на детето

6 мар 2015

Колко е важно да бъдеш баща

Няколко мъже, които избраха да са близо до децата си

6 мар 2015


Слънчева ноемврийска събота сутрин. Пред катедралата "Свети Александър Невски" вият сирените на пожарната и полицията, а малко момиченце в розово яке се е покачило на покрива на една от колите за бързо реагиране. Около него полицаи, пожарникари и бащи обикалят автомобилите и се опитват да надвикат оглушителните сирени. Изведнъж насред какофонията и хаоса сирените спират и от мегафона на полицейска кола детски глас отеква из площада: "Татe, обичам те!"

Не става дума нито за трагичен инцидент, нито за спонтанен бунт в детска градина. А за събитие, част от първата по рода си "Седмица на бащата" в България. Целта му е децата, придружени от техните бащи, да се запознаят с професии, които все още са типично татковски – пожарникар и полицай. Освен него през седмицата децата имат възможност да заведат бащите, дядовците, батковците, вуйчовците си на работилница за програмиране на роботи, на ателие за рисуване или на тренировка по таекуондо. Столичният куклен театър пък пуска преференциален вход за представленията си за бащи с деца.

Колко е важно да бъдеш баща

"Седмица на бащата" е само една от инициативите в рамките на националната кампания "Да бъдеш Баща", инициирана от група неправителствени организации миналата година и част от международната кампания MenCare. Тя цели да насърчи бащите, а и останалите мъже от живота на детето да участват във всеки аспект от отглеждането му. Кампанията се базира на информацията от първите проучвания на бащинството в България, които показват, че "най-често тласнати от желанието си да осигуряват парите вкъщи, все още много мъже в България остават извън грижите за децата". А мисията й е да насърчи включването на мъжете като грижовни, справедливи и подкрепящи бащи в името на семейното благополучие и равенство между половете. Защото ангажираното и откликващо на нуждите на детето бащинство и мъжкото включване правят по-добър живота не само на децата и жените, но и на самите мъже.
 
"Бащата трябва да участва във всяка част от живота на децата си. Трябва да предложи алтернатива на емоционалната привързаност на майката – мъжете сме по-спокойни и прагматични."

Божил Иванов, баща на две момчета
Мъжете са недостатъчно използван ресурс в семейството, категорична е Мария Петкова, директор на фондация "Лале", която е една от организациите, инициатори на кампанията. "Когато едно дете се нуждае от социални услуги, викат майката. Ако баща заведе детето си на педиатър, го питат "а къде е майката", дава пример Мария Петкова. И допълва, че децата прекарват голяма част от живота си в силно феминизирана среда с много малко мъже учители, детски лекари, социални работници. А тя не е естествена и така децата не могат да опознаят мъжките форми на поведение. 

"Нашата основна цел е създаването на пълноценна среда за детето – без насилие и в подкрепа на неговото развитие", казва координаторът на кампанията Деян Петров от "Асоциация Родители". Идеята по думите му е да се привлече вниманието към мъжкия модел и нуждата от неговото присъствие в детския свят.



Мария Петкова разказва, че идеята за кампанията е тръгнала от разговор с колеги, в който се обсъжда как по медиите непрекъснато се говори за различни проблеми на децата, но не и за причините. "Изследвания са показали, че има пряка връзка между това дали едно дете, когато порасне, ще стане насилник или с агресивно поведение и това дали в детството си е било малтретирано", казва тя. Факт е също, че мъжете, които са били ангажирани в гледането на детето, е много по-малко вероятно да проявят насилие към него. Децата с включени бащи имат също по-добри умения за справяне в рискови ситуации, по-добра самооценка и по-ниски нива на тревожност. Освен това децата, в чийто семеен кръг има мъже с очаквания към тях, успяват в пъти по-добре в училище. Това важи в особено голяма степен за момичетата, чиито бащи ги насърчават. Изследване в ромската общност в Кюстендил е установило същото - от 11 деца, продължили образованието си, седем казват, че причината е баща им.

Организаторите залагат на провокативни послания, които понякога двусмислено акцентират върху ролята на бащата. "Истинският мъж вдига… десет от лежанка", започва например промоционалният клип от медийната кампания, който пречупва мачовската визия за българския мъж през образа на бащи, играещи с децата си. Деян Петров смята това за съществена част от кампанията, отличаваща я от други нашумели социални такива, които използват тъгата като инструмент да привлекат внимание. "Решихме, че нашата кампания трябва да акцентира на специалните моменти на щастие в семейството, за да пробие бариерите на негативизма", обяснява координаторът. Освен промотиране на модела на ангажирания родител през медиите организациите обучават родители, учители и социални работници на това как да включат мъжете от семействата в грижите за децата. Пилотният проект е трябвало да протече в четири детски градини, но до момента над 15 са поискали подкрепата на кампанията, а много други адаптират добрите практики.

"Ние си знаем"

Организаторите се обръщат към маркетинг агенция с опит в социалните кампании, за да извърши първото представително проучване за ролята на мъжа в семейството (виж графиките). Провеждат се 1100 анкети на родители с деца до 17-годишна възраст, както и фокус-групи поотделно с майки, бащи и самотни родители. Деян Петров казва, че резултатите помагат много за изготвянето на кампания, която да не отблъсква, а да привлича бащите. "Проучването показа, че на българския мъж не трябва да се говори менторски, наставнически или негативно по въпроса за неговата роля в бащинството, за да не си помисли, че мислим за него като за пасивен родител", продължава той.

"Започнахме кампанията не защото бащите не могат", потвърждава и Мария Петкова и допълва: "Просто им трябва повод, леко предизвикателство."
 
"Годините ме учат да не възприемам децата си като своя собствена утопия, но и пак заради възрастта и годините все по-често го забравям. Открих, че най-сигурната връзка с дъщерите ми е изкуството. И още: никакви планове! И още: няма нищо срамно да си уязвим."

Марин Бодаков, университетски преподавател, баща на две момичета
От предварителното проучване излиза, че българските родители не са особено отворени за съвети по родителство по публични канали. Те се учат първо от собствения си семеен кръг, след това от приятелите, колегите, педиатрите и най-накрая - от училището и телевизиите. Но Деян споделя и интересен феномен – мнението "ние си знаем как да си гледаме децата" е типично най-вече за София и селата, докато в малките и средните градове, откъдето са 65% от семействата, има голяма жажда за обучения и семинари.

Умират ли стереотипите

Мъжът изкарва парите, жената се грижи за семейството – този дълбоко насаден в българското общество стереотип е една от причините голяма част от бащите все още да не са активно включени в живота на децата си.

Университетският преподавател Марин Бодаков има красноречив пример: "Преди три години се разхождам с дъщерите си в родния Велико Търново. Едната в слинг, другата – за ръка. И чувам зад гърба ни: "Глей ги, глей ги тия чужденци, те акъл имат ли. Къде го е помъкнал туй, горкото. Тия деца майка нямат ли си да ги гледа, ами баща им се занимава с тях." Бодаков допълва, че може би е първият университетски преподавател, който поиска да ползва полагаемата се на бащата отпуска при раждане на дете (за ползването на отпуск по бащинство).

Социологическите изследвания обаче сочат, че патриархалните традиции бавно, но сигурно отмират. Образът на типичното българско семейство вече е жива, променяща се институция. Все по-малко родители решават например да бъдат официално обвързани – живеещите без брак партньори са 28% от българските родители. Деветдесет процента от майките и бащите заявяват, че отглеждат самостоятелно своите деца - помощта от баби и дядовци е много по-рядка практика, отколкото при предишните поколения. Нараства и броят на децата, които се отглеждат от самотен родител – над 11%, сред които значително преобладават майките (над 9%). Отношението към ролята на майката и бащата също не е статична – около половината от майките (48%) не са съгласни с твърдението, че ежедневните грижи по храненето и хигиената на децата са само техни задължения, а мнението им съвпада с това на 41% от бащите. Образът на отдадения баща, който се включва в ежедневните грижи за децата и дома и изразява емоциите си дори пред външни хора, започва да среща широка обществена подкрепа.

Това далеч още не означава, че бащите и майките си поделят задълженията поравно. Все още много малко бащи се ангажират директно с образованието на децата си, а и в отглеждането у дома основни елементи остават запазена територия на майките. Интересен извод от проучванията е, че за това отчасти са виновни и самите майки, които държат бащите настрана.


Деян Петров намира още пречки пред ангажирането на бащите в грижите за децата. Нито една от водещите политически формации например не се опитва да спечели доверието на избирателите си, като говори за реформи през призмата на семейството. А това той смята за груба грешка, като взема предвид, че за българина семейството е една от водещите ценности. "Асоциация Родители" води кампания за замяната на детските помощи с данъчни облекчения, за да може по този начин да се стимулира раждаемостта. Друг аспект на кампанията е да прокара идеята за социално отговорни работодатели, които да подкрепят бащинството с гъвкави вътрешни политики, които да стимулират татковците да се грижат за децата си.

Такъв пример идва от работодателя на Владислав Симеонов, млад баща, който работи за една от организациите, движещи кампанията – Български център за джендър изследвания. Тъй като шефката му се стреми да прилага на практика прогресивните идеи на организацията, когато терминът на съпругата му наближава, Владислав получава триседмичен отпуск, за да бъде с нея във важния момент. Той комбинира отпуска с трите седмици, които му се полагат по закон след раждането на детето и на практика остава със семейството си близо три месеца, в които скрепява връзката със съпругата си. Прекарват заедно всеки един ключов момент от края на бременността и първите дни от живота на детето. За Владислав от изключителна важност е компаниите да стимулират активното бащинство, а разпределението на отговорностите между двамата родители е въпрос на равнопоставеност между половете.
 
"Гледам да ги провокирам, като обръщам нещата, казани в училище с главата надолу, за да се научат как да мислят и разсъждават по-добре. Според мен е важно да научим децата си как да бъдат щастливи сред други хора и паралелно с това да се чувстват добре сами, докато гонят успехите си."

Владимир Шопов, политолог, баща на две момичета
Политологът и баща на две момичета Владимир Шопов също разказва как е съчетал работата с грижите за децата. Преди седем години взима решението да работи на свободна практика, а една от най-важните причини, които са го мотивирали, е желанието му да създаде повече пространство в живота си за своите дъщери. Гледа да прекарва поне по 3-4 часа на ден активно с тях. "Според мен няма място за разделение между майчини и бащини отговорности, казва Шопов. "За децата е най-важно да израснат с усет за силно семейство, за дом извън пространствените измерения – живеем в епоха на мобилност, все пак." Според него с навлизането на либералните професии, нетрадиционното работно време и все по-сериозната женска заетост на отговорни постове стереотипите се променят. Но си признава, че може би визията му е предубедена заради кръга от приятели, в който се движи, и не си признава илюзии, че икономическите фактори са най-важният двигател в начина, по който родителите отглеждат децата си.

Бащи в клас

А къде могат да се включат бащите? Отговорът е – навсякъде. Образованието например е един от лесните начини за ангажиране на родителите и съвсем не е запазена територия за майките. Една от много успешните инициативи от кампанията са часове на бащите в училище, в които те разказват на класа на детето си какво работят и как минава денят им.

"Ако бях учител по литература, редовно бих канил в клас бащи да четат на глас от интимно важна за тях книга и после да говорят за нея с учениците", дава друг пример университетският преподавател и баща на две момичета Марин Бодаков.

Някои родители пък усещат, че училището не желае те да бъдат ангажирани в обучението на децата отвъд "да се дадат едни пари" и да се видят на родителската среща веднъж на срок", по думите на Владимир Шопов. Според него това трябва да се промени коренно и децата да притежават индивидуални профили, които да следят личностното им развитие.

Според Божил Иванов, баща на две момчета, водещата роля няма как да е в институциите, понеже те винаги следват, а не водят промяната в мисленето. Напротив, бащите сами трябва да се борят за правото си да участват в отглеждането на децата си. Или както казва Божил: "Системата трябва да стане по-гъвкава към нуждите на бащите, но те сами трябва да си потърсят правата си."


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вертикално погледнато Вертикално погледнато

Катеренето се отваря за все по-широка публика, но трябва да запази душата си

18 авг 2017, 536 прочитания

Имате думата Имате думата

Как състезателните дебати променят културата на спора у нас

18 авг 2017, 1047 прочитания

24 часа 7 дни

18 авг 2017, 6818 прочитания

18 авг 2017, 6594 прочитания

18 авг 2017, 5472 прочитания

18 авг 2017, 3990 прочитания

18 авг 2017, 3423 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема" Затваряне
Нещата, на които искам да науча моя син

Тия приказки отново не са за по телефона

Кой не иска да има контрол над подслушването

Банкя като Баден-Баден

След 15 години разруха минералната баня в града ще бъде ремонтирана със средства на пенсионния фонд "Алианц", който ще построи балнеологичен комплекс на съсесен общински терен

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Gorgeous Стара планина

Латвийският съвременен артист Луи Грудулс за вдъхновения от Стара планина проект [a]way

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 33

Капитал

Брой 33 // 19.08.2017 Прочетете
Капитал Daily, 17.08.2017

Капитал Daily

Брой 126 // 17.08.2017 Прочетете