Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация

// Light / Тема

24 6 мар 2015, 9:40, 28979 прочитания

Колко е важно да бъдеш баща

Няколко мъже, които избраха да са близо до децата си

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Колко е важно да бъдеш баща

Фотограф: Цветелина Белутова

Още по темата

Що е то кооператив

Най-важното, което родителите трябва да знаят за алтернативната форма на грижа за деца извън дома

10 май 2017

Leave the kids alone

Защо контролът и наказанията са по-голямата опасност за развитието на децата, отколкото прекаленото внимание

2 апр 2015

БГ татко

Кампанията "Да бъдеш Баща" припомня колко важна е ролята на бащите в отглеждането на децата

6 мар 2015

На татко момичето

Проектът Iranian Fathers and Daughters разказва за бащите, дъщерите и истинския живот в Иран

6 мар 2015

Смяна на местата

За отпуските на бащата непосредствено след раждането на детето

6 мар 2015


Спиридон Харизанов, 51 години
чиито деца избраха да останат при него

"Моите деца всъщност вече са зрели хора", започва разказа си Спиридон и виждам как в очите му проблясва онзи пламък, така характерен за един горд с постиженията на наследниците си родител. Следващите му думи идват да подкрепят твърдението ми: "Мария (на 25 години) завърши юридическия факултет на Пловдивския университет с доста висок успех. На Георги (на 23 години) му остава да издържи последния си държавен изпит в Аграрния университет тук, специалност туризъм." От него разбирам и че двамата са решили да продължат образованието си в САЩ. Докато са студенти, братът и сестрата пътуват всяко лято до страната, за да работят там. "Натрупаха много и хубави впечатления от Америка, създадоха доста контакти. Мария вече е приета в университета в Бостън, има шансове и за Колумбийския университет в Ню Йорк", пламенно обяснява Спиридон. На въпроса ми не го ли тревожи раздялата с децата отговаря: "Даже напротив, приемам я доста спокойно. Много е простичка моята философия, както навярно и на повечето родители – ако децата са щастливи, безкрайно щастлив съм и аз. Те са на крачка от това да вземат живота си изцяло в свои ръце и аз ги подкрепям напълно, защото виждам, че следват уверено пътя, който сами са избрали. Освен това разстоянията вече са нищо, в днешно време те се измерват в часове."

Връщам го в началото, още преди децата да се появят в живота му, с въпроса какъв баща си е представял, че ще бъде, и дали действителността е опровергала очакванията му. "От този период помня чувството за тревожност, което ме обземаше всяка вечер. В един момент открих, че ми липсва обичайната среда, приятелите, разговорите, ежедневните срещи. И ми трябваше известно време, за да преодолея тази тревожност. Не мисля, че има мъж, който да не се стресира поне леко, преди да стане баща за първи път. Налице бяха и обичайните съмнения дали ще се справя, как ще се справя. Няма как да си подготвен за бащинството, докато не ти се случи." После е връхлетян от въртележката, с която малките човечета вървят в комплект – смазващото чувство за отговорност към новия човек, редовите притеснения около всяко негово разболяване, първите думички, смехът и плачът на децата. Спиридон се разделя с майката на децата си, когато те са още твърде малки, за да разбират сложния свят на възрастните.

"На практика на мен ми се налагаше да се справям сам още преди развода. Съпругата ми беше в чужбина няколко години, помня, че сам изпратих Георги в първи клас. Работех на две места тогава, а вечер, без значение колко уморен се чувствах, сядах да му помагам с домашните", разказва той. За домакинството мъжът разчита на своята майка: "Тя имаше грижата да простре пералнята, която съм заредил, да сготви, изчисти и изглади." По това време Спиридон дава 24-часови дежурства като оператор в радиопредавателна станция. След тях му се полагат три почивни дни, през които намира допълнителна работа, защото издръжката на децата изисква повече от една редовна заплата. "И такси съм карал нощно време, и със собствен бизнес с малка фирма за строителни материали опитах, и съдържател на бар съм бил", продължава разказа си той.




Когато Спиридон и съпругата му осъзнават, че няма как да продължат заедно съвместния си живот, децата взимат решение да останат при бащата. "Вероятно за тях е бил много тежък избор, макар и да не показаха никакво колебание в него. Аз се опитах само да ги убедя, че единственото важно нещо в тази неизбежна ситуация е сами да решат при кого ще живеят занапред."

Мъжът не среща никакви юридически спънки, докладът на Комисията за закрила на детето тежи категорично в негова полза и не се стига до съдебни битки. На това място Спиридон уточнява, че една такава житейска ситуация може да е много по-труден момент в живота на човек, отколкото всички битови несгоди, с които занапред ще трябва да се справя сам.

"Никак не ми беше лесно да се взема в ръце след развода и да оставя чувството за отговорност да надделее над желанието за самоунищожение", спомня си той и продължава: "Имаше момент, в който бях на ръба да се срина, и усещането, че съм се провалил, не ме напускаше. Отдадох се на алкохола. Започна се едно пиене всяка вечер, което приключваше в малките часове, за да не ме виждат децата. За щастие бързо го преодолях – не мина и месец и осъзнах, че така не съм полезен нито на себе си, нито на Георги и Мария."

Трудностите, които е срещал като самотен родител, Спиридон свързва най-вече с притесненията за здравето на децата, докато са били по-малки. "Синът ми имаше заболяване на кръвта, което не беше добре известно на медицината. Докато лежеше за изследвания във ВМИ, студентите го изучаваха като непознат случай. За щастие с времето всичко отшумя и отмина и сега се радва на добро здраве", разказва притеснено той. Спомня си също периода на чести командировки, в които се е случвало някое от децата да вдигне температура, докато него го няма. "Тук е важно да спомена ролята на моите приятели. Един от тях, който е виден доктор в момента, ползвах като джипи при всеки подобен случай – да види децата, да купи лекарства, да сложи инжекция, да остане у нас, колкото е необходимо." Редом с неприятните спомени бащата си спомня и весели случки от училищните ваканции, "когато си устройвахме едни протяжни морски почивки лятно време, изпълнени с много смях и спокойни детски игри".

Началото на всяка учебна година Спиридон ще запомни като един твърде стресиращ период. "Кампанията около 15 септември, особено ако са две и повече децата, е просто разплакваща за родителите, защото са необходими твърде много средства. Старал съм се децата ми да не изпитват лишения, но дори когато съм имал възможност, не съм давал на Георги и Мария да разполагат с повече, отколкото смятах, че им е нужно." Любопитно ми е да разбера дали е ползвал някаква финансова помощ или обезщетение за това, че отглежда сам децата си? "Първия път, когато отидох да се запиша за детски надбавки, някаква жена започна да ме убеждава, че е невъзможно да ги получа. Носех всички необходими документи, след като предварително бях проучил какво ще е нужно. Това ме разгневи много и след неизбежния шумен скандал, от който аз все пак се сдобих с детски надбавки, реших, че от държавата повече нищо няма да чакам и искам. Просто не исках да си причинявам ежегодно този сблъсък с едно очевидно страшно закостеняло общество и неговите послушни чиновници", отговаря той и пояснява, че все пак е получавал по 50 лв. издръжка на дете от бившата си съпруга.

За Спиридон фигурата на майката и нейната незаменима роля в отглеждането и възпитанието на децата донякъде е надценена. "Аз съм живял в класическо семейство с двама родители, но личността, която ми повлия много силно и ме направи такъв, какъвто съм днес, е баща ми. Той ми показа света на книгите и направи от мен четящ човек, той възпита у мен любов към спорта и разви вкуса ми към музиката. Споделям личните си впечатления в подкрепа на тезата, че водеща може да бъде и фигурата на мъжа в едно семейство, без да отричам ролята на жената, разбира се."

За децата си Спиридон също е пример за подражание. Георги се записва да учи в Руската гимназия, която е завършил и баща му. Мъжът си спомня първата родителска среща на своя наследник и чувството, което го обзема тогава – двадесет години по-късно, в неговата бивша класна стая, понастоящем на сина му. "Като че ли времето беше спряло, но все пак нищо не беше същото." Своето влияние върху Георги и Мария и оформянето им като личности той вижда в насоките, които им е давал, когато са формирали вкуса си: "Да препоръчаш на детето си книги, когато започва да чете. Да му отвориш сетивата за музика и кино. Да бъдеш добрия пример. За щастие и двамата останаха далеч от чалга културата, тя не ги засегна. Абсолютно категорично мога да заявя, че ако има нещо, в което съм успял в живота – това е да си възпитам децата. Нямам никакво съмнение, че съм се справил, изключително горд съм с тях. Мисля, че отгледах двама много свестни българи."

Спиридон не счита, че се различава съществено от мъжете, с които общува ежедневно, макар да не е типичният представител на съвременния баща. Единственото нещо, което го дразни, "това са хората от моето поколение, които обиждат младите и им лепят какви ли не етикети, без да си дават сметка, че по този начин хвърлят камъните в собствената си градина. Защото не друг, ние сме си възпитавали децата. И, ако са прави в твърденията си за тях, провалените сме ние, защото тяхното днес е плод на нашето вчера.

Аз знам, че моите деца са свестни, умни, образовани и любознателни, както и децата на голяма част от приятелите ми. Знам също така, че за жалост болшинството от тях предпочитат да напуснат страната
ни."

Петя Тодорова 

Колко е важно да бъдеш баща

Преглед на оригинала

Автор: Цветелина Белутова


Георги Митков, 26 години
който стана баща на 24

Още с влизането Георги Митков ми предлага печена тиква с мед, току-що я е приготвил, а синът му Огнян, който е на две години и половина, ми се усмихва заговорнически, докато довършва закуско-обяда си. "От сутринта ви чака – казах му, че ще идва "телевизията", и той няма търпение да си покаже играчките", споделя Георги. Днес е четвъртък и е ред на Георги да гледа сина си. "С жена ми Вили много сериозно обмисляхме всички варианти – ясла или кооператив, и решихме, че искаме да прекарваме повече време с детето – три дни от работната седмица го гледа наша приятелка, един ден аз, един ден майка му, уикенда пак сме заедно. Последният месец Вили ме заместваше, защото трябваше да си допиша дипломната работа", разказва той. Когато Огнян се ражда, Георги е едва на 24 години и следва архитектура, има да прави два преддипломни проекта, а същевременно се занимава с любимата си работа като част от сдружение "Трансформатори". С жена си се запознава, докато прави стаж в студиото за графичен дизайн, в което тя работи.

"Когато разбрах, че бебето е на път, нямах опасения и страхове и въобще не съм си мислел, че ни е твърде рано за деца, напротив, бях много щастлив. По-скоро малко шок ни беше сега, когато разбрахме, че ще имаме второ. Казах си – "е сега ще започне истинският екшън". Георги и Вили очакват момиче и са на мнение са, че е много хубаво да си имаш брат или сестра – да има с кого да си играеш и на кого да разчиташ. "Аз имам сестра и знам какво е, жена ми също, израснали сме с човек до нас, с когото споделяш и усещаш неговата близост, но въпреки това се стреснах дали ще се справим с две деца", казва бащата.

"За сформиране на връзката ми с Огнян мисля, че беше изключително важно, че присъствах на раждането му и това много ни сплоти и тримата още от началото. Не беше лесно, защото се оказа, че присъствието струва пари, а и държавните болници не са много щастливи да допускат татковците", спомня си Георги. "Факт е, че въпреки че се опитах да съпреживея всичко с нея, се почувствах баща чак когато видях бебето и имах визуален контакт с него. Оттогава той винаги спи при нас. Нямаме някакви притеснения, че ще стане твърде разглезен." Напротив – според младия баща, ако от ранна възраст децата усещат вниманието на родителите си и знаят, че са обичани, впоследствие те стават самостоятелни по-лесно.

Докато говорим, Оги показва играчките си една по една – минава пред нас на дефиле с ретро автмобила си, колелото, а после се пъха в куфар и сам се опитва да се закопчае отвътре, викайки баща си да го вози. "Любимото му е да е шофьор на камион, затова слагам една палатка, която прилича на такъв, върху стола пред бюрото ми. И докато аз работя по някой проект, той седи на малко столче в предната част и "шофира". Ритъмът им е петнадесет минути си играят заедно, после половин час Оги "кара" камиона или се занимава сам и оставя баща си да свърши нещо. Сега Георги работи на свободна практика по различни проекти, но не спира да участва в дейностите на "Трансформатори", които постоянно търсят нестандартни начини да облагородяват градската среда.

"Всъщност едно от нещата, на които искам да науча сина ми, е да е полезен за обществото. Без значение каква професия си избере, хубаво е да е полезен за по-голям кръг от хора, а най-добре на цялото общество", споделя Георги. Друго важно и основно правило според него е Оги да си следва сърцето и да е щастлив от това, което прави. "На прощапулника хвана конструкторче, така че може би и той ще се занимава с нещо близко до моята професия. Освен че съм архитект аз много обичам да майсторя нещо с рацете си – всичко вкъщи си изработвам сам." Но за бащата по-сериозна тема е какво ще е образованието, което синът му ще получи, така че да е адекватно на променящата се реалност и да го стимулира да развива уменията си, а не да го вкарва в рамки.


След като обува пантофките и избърсва носа му, Георги подканва детето да донесе другата любима своя играчка, а аз питам как са избрали името Огнян. Обяснява ми, че двамата с жена му се спрели на него единодушно, дошло спонтанно и сметнали, че е било най-подходящото. "Предния път беше по-лесно, защото един ден Вили се прибра и ме попита: "какво мислиш за Огнян", а на мен ми прозвуча като неговото име. Сега ни е по-трудно да изберем такова име на момиченцето ни, постоянно се подпитваме един друг как ни звучи едно или друго – вчера бяхме стигнали до три имена, между които ни остава да си изберем фаворит."

Днес Георги и Оги ще отидат на разходка, за да хванат следобедното слънце, а довечера ще се видят с тяхно приятелско семейство, също с дете. "Да, факт е, че се сближихме повече с приятелите ни, които са семейни. Останалите знаят, че просто сега имаме по-малко свободно време, но не са се отказали от нас. Първият ни опит с парти, откакто имаме дете, беше малко неуспешен. Преди година си бяхме взели билети за страхотен концерт, бабата на Оги щеше да го гледа, въпреки това докато се облечем и приготвим и облечем и него, толкова много закъсняхме, че почти изпуснахме групата. Сега, ако искаме да излезем в събота сутрин, докато се направят всички нужни неща, накрая излизаме в събота следобед." Но на Георги не му липсват партита или по-активен социален живот: "Мисля, че и най-голямото party animal е щастливо, когато му се роди дете. Все пак след купон се прибираш вкъщи – може да те чака някой или къщата ти да е празна, сам си избираш. Синът ми осмисля живота."

Според Георги, когато нещата стават постепенно и без много стрес за детето, всичко е по-лесно. "Примерно сега мога да кажа "абе я да го дадем на детска градина, аз ще работя повече, ще изкарваме повече пари и ще си живеем живота", но предпочитам да отделя това време за него и да се случат по-постепенно нещата".

Тамара Вълчева

Колко е важно да бъдеш баща

Преглед на оригинала

Автор: Цветелина Белутова


Апостол Кирчев, 44 години
който има три деца и се определя като "тати"


Той се определя преди всичко като баща. Казва, че въпреки че по професия е архитект, а любимото му хоби е да снима, ако някой го пита какъв е, определено ще му отговори "баща". 

В един 15 юни, докато слуша музика с близка своя позната, минава нейна приятелка – Красимира. С мокра коса е, защото тъкмо е излязла от басейн. "Трябваха ми няколко секунди, за да се влюбя в нея... След което бяхме неразделни – ходехме на "Арапя" с един спален чувал, без палатка, спяхме на плажа и си носихме будилник, който да ни събужда всяка сутрин, за да гледаме изгрева над морето. Още в началото си бяхме намислили да имаме три деца", споделяАпостол. Първото им дете се ражда, когато е на 22 години.

Сега той е на 44 и се връща назад към годините, когато децата са били малки, а той е учел архитектура. "Нямам спомен да ни е било трудно да съчетаваме учене и отглеждане на децата, но във физически план сигурно е било така. Със сигурност по-трудно е било за Краси." Двамата са имали и тежки периоди, например когато през зимата автомобилът им не е можел да запали и така не са можели да заведат малките на детска градина и да отидат на работа: "Седим с едно въже и махаме на улицата някой да ни спре и да ни дръпне, а децата плачат в колата. Но сега са ми останали само хубавите спомени...", казва Апостол. През годините бабите и дядовците са им помагали много, но първата им дъщеря Йоана гледали сами, защото не искала да ходи на ясла или детска градина, а на тях им е липсвала в момента, в който я оставят някъде. "Много е странно: преди да имаш деца, си мислиш, че знаеш какво искаш, кой си, кои са приоритетитети... В един момент се появява едно бебе и се оказва, че цялото нещо, което се е случвало дотогава, избледнява, отива в сянка и разбираш, че има нещо, което е много по-важно и вече знаеш какво наистина обичаш и то е много по-различно." 

На Апостол му харесва, че постепенно неговите приятели му измислят нов прякор и той се превръща в "тати". "Ние имахме деца по-рано от другите ни приятели и водехме и трите навсякъде с нас, останалите семейства ни гледаха и ни се радваха, така и постепенно ми сложиха този прякор." Всъщност и трите деца буквално израстват на "Арапя": "Често бяхме първа и единствена палатка там и прекарвахме около месец. Косена посети къмпинга едногодишна, а Ники - когато беше на 4 месеца."

Бащата смята, че семейството им не е многодетно, а съставя необходимия минимум. Интересно е, че много от приятелите им около тях също са с по три деца. "Когато са три, са мнозинство и вкъщи цари голяма демокрация, направо са по-силни от нас! Но на мен ми е интересно и ми е хубаво да си живея в такава среда. Не знам какво щях да правя, ако ги няма... Е, добре де, щях да снимам повече и да проектирам повече, но нямаше да ми доставя такова удоволствие. Броят на пермутациите в редица с 5 числа е n-факториел, т.е. 1х2х3х4х5, следователно третото дете в семейството прави нещата пет пъти по-богати, красиви и сложни и това е доказан и преживян от мен факт", смее се Апостол.

Яд го е единствено, че в този живот няма да му стигне времето да се наприказва с Краси и децата си. "Даже вкъщи аз изказвам всички т. нар. женски реплики от сериалите – от рода на: "не ми обръщате достатъчно внимание", "искам да си поговорим", "елате да се гушнем". 

Споделя, че в дома им имат правило – вечер цялото семейство да прекарва по един час заедно и всеки да споделя преживелиците си от деня. Семейството им се състои от най-голямата дъщеря Йоана, която ще има рожден ден след месец и ще навърши 22 години, по-малката Косена, на 17 години, и най-малкия Николай, на 15. Това според Апостол прави сбор от 54 години щастие и той е убеден, че затова косата му е черна.

"В никакъв случай не ги деля на момчета и момичета. Като се обърна назад, може би с момичетата съм имал по-силна връзка и повече общуваме. Сега се опитвам да наваксам и с Ники, но съм еднакво щастлив и с тримата", споделя той. "Интересно е, че не знам кога точно се почувствах баща – при раждането на Йоана или при проговарянето й, но ми направи впечатление как измина известно време, преди Краси да се обърне към бебето с "мамо". Преди това го снимаше, знаеше, че много го обича, но все едно още не беше убедена какви точни са им взаимоотношенията." Според Апостол и при него осъзнаването е дошло малко по-късно, когато си казал: "Ей, аз съм баща на това момиче, което ще стане жена."

Спомня си за период, в който, след като с Краси приспивали децата, излизали по клубове и заведения. "Но сега, ако мога да повторя живота си, нямаше да мръдна никъде, щях да седя само при тях, защото после ще ми липсват." Вниманието и времето никога не стигат, особено когато децата са три, родителите двама, а финансовото състояние недостатъчно добро, така че трябва да отделят немалко нерви за битови грижи. "В една песен на "Пинк Флойд" се пее "спокойно, мама ще ти предаде всичките си страхове", при нас се получи така, че баща им им предаде страховете и опасенията си, свързани с оцеляване и битовизми... Имаше период на криза в България, в който не се намираше достатъчно работа за архитекти у нас, така че да изхранвам семейството си, и затова заминах за Германия", разказва Апостол. 

В страната той се установява с брат си, който е професионален певец. Двамата започват да пеят ортодоксални песни в църковен хор. Обикалят около хиляда църкви в множество немски градове и села. "Но когато бях далеч от децата, половината сърце ми го нямаше." По това време Косена се разболява и дни наред поддържа много висока температура, Краси е притеснена извъни на съпруга си, вече не знае какво да прави. Апостол разказва, че в този момент на безсилие единственото, което му останало, е да се моли: "Отидох в една църква и се помолих – ако има нещо лошо да става, аз да понеса последствията, а не малката ни дъщеря." На следващия ден на магистралата той катастрофира с 140 км в час, пуквагръбнака си, а дъщеря му в този момент оздравя. "Не знам дали нещата са свързани, но фактите са такива и се случиха в такава последователност."

Според Апостол и трите му деца са много красиви, защото приличат на майка си. Що се отнася до възпитанието, той се придържа към следната максима: "Престанете да възпитавате децата си, те така или иначе ще приличат на вас, възпитавайте по-скоро себе си." Сега Йоана учи актьорско майсторство в НАТФИЗ, макар че учи една година архитектура. "Изцяло застанах зад решението й и много се гордея с успеха й – двата приема от пръв път са изключително постижение. Косена пък е особено проницателен психолог, а Ники от миналата седмица е по-висок от мен", разказва Апостол. "През последните години усещам, че изпадам в паника, защото децата порастват, а аз все пак се определям преди всичко като баща и сега не знам с какво ще съм полезен на обществото..." 

Тамара Вълчева 


Колко е важно да бъдеш баща

Преглед на оригинала

Автор: Цветелина Белутова


Константин Кацарски,
който стана баща на 43

"Сега разбирам, че винаги съм бил готов да стана баща, просто не ми се беше случвало", казва Константин Кацарски, който от три месеца и половина има син, носещ неговото име. Музикантът приема позитивно предизвикателството в по-късна възраст и тепърва съчетава професионалните семейните ангажименти. Част е от съществуващото вече над две десетилетия експериментално дуо Bluba Lu, автор на саундтраци, наскоро завърши издаден през американски лейбъл албум под името Koka Mass Jazz, а това съвсем не изчерпва музикалните проекти, в които е замесен.

Въпреки че още преди десетина години голяма част от приятелите му са с деца и разказват "колко е яко", идеята за семейство винаги му се е струвала като нещо, което може да се случи някъде далеч в бъдещето. "А и е въпрос на среща с правилния човек. Абсолютен мит е, че детето обединява семейството. Ако хората не се разбират, не мисля, че то може да поправи това, напротив, дори би изострило различията, а цялото неспане и отговорности ще ги изкара извън релси." 

Правилният човек в неговия случай е 30-годишната Вяра. "Запознахме се през 2011 г. и в това време, в което сме заедно, никога не сме си повишавали тон. Много е важно, че имам свободата да се занимавам с това, което обичам, дори когато се е изисквало да пътувам или да съм продължително на репетиции. Може да стане много страшно, ако човекът до теб не те разбира. За щастие никога не го е имало въпросът "сега пак ли си в студиото", разказва Константин, който предната е вечер е имал участие като диджей. Идеята момчето да носи името на баща си и дядо си, с когото са родени на една дата, е на Вяра. С нея винаги разпределят задълженията, така че тежестта да не се изсипва само върху единия. 

Обикновено големият Константин става с малкия около 8-9 сутринта, прекарва няколко часа с него, после отива в студиото, прибира се за изкъпването и продължава да работи по музиката си до късно вечер – понякога дори до момента, в който графикът започва наново.

Бащинството го провокира да види потенциал в себе си, който до този момент не е мислил, че притежава. "Сега осъзнавам колко много качества на родител съм имал. Изведнъж, без да си го учил, без да имаш подготовка, разбираш интуитивно от какво се нуждае детето." Но за това все пак минава известно време. "Отначало детето е толкова зависимо от майката, колкото е било в корема й. В този период бащите естествено помагаме, но сме малко като зрители."

Много им помага опитът с деца. Вяра работи в детска градина, а Константин преподава в център за деца от 6 до 12 години, където те се занимават с музика, танци и куклено майсторство. А това води със себе си множество впечатления. "Някои хора имат болни амбиции детето им да стане нещо определено и често го разбират прекалено късно, когато то вече е проявило характер и вкус. Голяма част от тях са записани някъде си, без оглед на заложбите им, просто за да имат родителите повече свободно време. Преподавал съм на деца, които са отлични в рисуването, но родителите ги карат да се фокусират върху музиката, въпреки че нямат талант конкретно за това."

Поради тази причина той е твърде решен да дава на детето си цялата необходима свобода да реализира себе си както пожелае. Същата свобода той е имал от собствения си баща, който определя като "суперприятел". Винаги го е подкрепял, давал му е насоки, но без да бъде тартор, а в края на 80-те години му купува барабани, "време, когато те струваха адски много пари и за да ги купиш, трябваше да имаш позволение от партията". 

Не смята, че някога възрастовата разлика ще създаде твърде голяма поколенческа разлика със сина му – подобна той има и с баща си, станал родител, след като е прехвърлил 30. "Детството ми в Благоевград беше готино, но не знаехме, че има и друг свят, че има алтернатива на строя, в който сме родени." Затова и той иска за сина си свят, в който няма граници – убеден е, че скоро те ще изгубят смисъла си.

Междувременно вече вижда как стереотипите за родителството "се разрушават пред очите ми. Например всички приятели ми казваха, че при раждането са били на върха на щастието. А аз бях изключително притеснен. Когато за първи път държах бебето в ръцете си, не знаех какво да направя. Чувствах се като най-големия глупак на света! Докторката ме попита "харесва ли ви", а аз нямам идея какво да кажа. Очаквах да почувствам еуфория, да подскоча. След като преспах, отидох в отделението, взех го и наистина усетих, че това е част от мен. А в последно време окончателно чувствам любовта си, особено ако ме няма за няколко дни. При мъжете като че ли тези емоции идват по-постепенно. Навярно след година ще съм още по-привързан", разказва Константин, като се шегува, че вероятно в детската градина ще се чудят дали е баща или дядо. Като се има предвид ентусиазмът му за семейството и работата, като че ли подобна опасност няма. "Друго разбито лично предубеждение е, че нямам финансовата възможност за семейство. Всъщност ако човек има нормална заплата, не мисля, че едно дете е особено бреме. Едно време бях заблуден, че едва ли не трябват милиони, а всъщност и преди години бих се справил с издържането му."

Наученото до момента, той синтезира така: "Родителството е толкова абстрактно понятие, колкото и изкуството. Учиш се в движение."

Няма отговор какъв е перфектният родител в настоящето, нито дали се чувства като по-различен. "Вероятно всички бащи са различни и ми е трудно да кажа с какво аз съм индивидуален. Дори определението за добър и лош баща е много относително. Засега с Вяра просто се учим и се стараем да сме най-добрите родители. Винаги съм бил отговорен към работата си, но вече съм също толкова отговорен и към семейството си."

Светослав Тодоров


Колко е важно да бъдеш баща

Преглед на оригинала

Автор: Цветелина Белутова


Александър Михайлов, 33 години
който е баща на деца, преодоляващи предизвикателствата
 
"Имах период, в който работих на пет места – за две списания, за два вестника и по личен проект. Но никога не съм имал чувството, че работата ми ще бъде за сметка на семейството", разказва 33-годишният Александър, който започва да се занимава с фотография още като тийнейджър във в. "Сега". Баща е на две деца – Мария (5 години) и кръстеният на него Александър (3 години), а и имената са решени от приятелката му, която често нарича "моята съпруга", въпреки че нямат и не планират да имат брак. Раждането им и малката възрастова разлика той определя като осъзнато решение след осемгодишна връзка.

И двете деца се раждат с увреждане на слуха и чуват с помощта на кохлеарен имплант, стимулиращ слуховия нерв с електрически импулси. Нещо, което споменава едва в края на разговора и не счита като тема, в която трябва да се впуска. "В началото беше като сюжет за филм на ужасите, но за щастие попаднахме на чудесни специалисти и рехабилитатори. Не смятам, че децата ни са по-различни, нито че родителството ни е по-различно от нечие друго." Няколко пъти определя бащинството като изцяло позитивно изживяване, което едновременно с това е "трудно за описване", "малко сложно" и "най-хубавото, което може да се случи".

"Винаги има страхове, тъй като родителството е нещо неизвестно и независимо кой какво ти говори, то няма общо с нищо, което познаваш, а и социалният живот намалява. Имах много проекти, които бяха свързани с пътувания, докато сега не искам да отсъствам от вкъщи", започва разказа си Александър, който също така е режисьор на кратки филми и видеоклипове. "Но имаше много клишета, които разбрах, че не отговарят на реалността – например, че животът ти свършва, тъй като започваш да живееш за друг. Това не е вярно, защото ти, за до дадеш нещо ценно на новия човек, трябва да си в крак с времето си. Повечето стереотипи са грешни и затова не трябва човек да се капсулира в някакви строго определени отношения с детето си", обяснява той.

Александър не е имал конкретни представи за това какъв баща би искал да бъде. Новата роля не го е стреснала, въпреки че "изведнъж всичко се променя" като дневен график. Най-ясният му спомен от появата на децата е как дъщеря му се усмихва само половин час след като се ражда. "И сега й е необходимо малко, за да ме обезоръжи."

Заедно с майката на децата му се определят като либерални родители и държат приятелите им да не бъдат "леля" и "чичо" за децата, а да свикнат да ги наричат по първо име и така от малки да комуникират без излишна дистанция. "В началото много семейства са прекалено разтревожени за децата си, а синът ни беше потопен в морето край Смокиня месец след раждането му. Дъщеря ни като зимно бебе видя морето, когато беше на шест месеца. Стараем се да са близо до нашия начин на живот и да не ни е срам от нищо пред тях. Би било невероятно лицемерно да демонстрираме поведение, което не отговаря на истината за нас."

Намира общи черти с начина, по който баща му го е възпитавал. "Той беше много всеотдаен родител, не знам дали някога ще успея да достигна до неговата всеотдайност и подкрепа. За добро или лошо го повтарям, все пак човек не може да избяга от това, което е дълбоко в него."

Подобно на Александър, приятелката му също има творческа професия (художник с компания за  уеб дизайн), което веднага повлиява на Мария и брат й. "Заложбите им вече много ярко се проявяват. Синът ми например много обича сцената – ходи на народни танци и футбол. И двамата рисуват. Това, което разбрах като родител, е, че хората от много ранна възраст са формирани като основи на характера. От малка дъщеря ни е много женствена – в начина, по който ходи, как иска внимание, колко стриктна е в някои отношения, също така е много диалогична. Синът ни без притеснения пък иска да е част от компания, седи в пространството някак си стабилно, много е безкомпромисен в нещата, които желае." И двете деца са изключително активни. "Багажникът на малката ни кола вече се пълни с колела и тротинетки."

Обикновено Александър води малките на детска градина и слухово-речева рехабилитация. Родителите се стараят да поделят поравно отговорностите, така че всеки да има своето свободно време. "Всеки съвременен човек вижда, че ролята на бащата се променя, макар и много индивидуално за всеки. Ролите се изравняват и това е глобален процес, въпреки че все още някои живеят според един ориенталски модел, в който мъжът е на преден план."

Най-ценният съвет, който би дал, е, че трябва да се вслушваме в децата си. "И да ги оставяме сами да вървят по пътя си, защото грешките са най-ценни за личния опит." А какво съжалява, че не е знаел предварително за бащинството? "Ако трябва да погледна назад, няма съвет, който ми се иска да ми беше даден – все пак най-важното, което човек прави в живота си, се случва, без да си подготвен за него."

Колкото до бъдещето: "Вероятно не е много коректно да говоря така, но много искам те да пораснат навън", казва Александър. С приятелката му са влюбени в Испания, но все още не са решили дали това може да бъде бъдеща дестинация за семейството. "Ако не успеем да ги изнесем, докато са малки, ще ги поощряваме да следват извън България. Тази страна е труден пазар за хората на изкуството, а е твърде възможно те да поемат по този път."

Светослав Тодоров


 
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Д-р Кимон Ганев: Любопитството към живота е едно от най-добрите средства за предотвратяване на депресията Д-р Кимон Ганев: Любопитството към живота е едно от най-добрите средства за предотвратяване на депресията

Учредителят и клиничен директор на Център за психотерапия, психологично и психиатрично консултиране "Динамика" пред "Капитал"

8 сеп 2017, 15629 прочитания

Един за всички 1 Един за всички

Все повече преминали през трудности българи споделят преживяванията си в книги – означава ли това, че сме по-склонни да говорим за проблемите си

8 сеп 2017, 2452 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / K:ids»

K:ids
K:ids

Списание за родители и близки на деца от 0 до 18. Полезно, практично забавно за учене, възпитание, детска психология.

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема" Затваряне
Неопетнени връзки

На религиозното тържество Purity Ball дъщерите обещават да останат девствени до брака, а бащите им – да ги защитават

SOFIX: Поправен и пак сгрешен

Есенното ребалансиране на индекса произведе пореден скандал

История на порастването на хотел "Астория"

Как хотелът в Златни пясъци ще се превърне комплекс

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Другият Китай

Френският колекционер Тома Сован събира снимки на непознати китайци. Защо?

Улучна криза

Миниатюрните фигурки на уличния скултор Исаак Кордал се настаняват по пловдивските улуци и лампи. Оглеждайте се за тях.

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 37

Капитал

Брой 37 // 16.09.2017 Прочетете
Капитал Daily, 20.09.2017

Капитал Daily

Брой 144 // 20.09.2017 Прочетете