Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация

// Light / Тема

20 май 2016, 17:16, 5439 прочитания

Красотата като реакция на мисълта

Критикът Алис Росторн за деликатното и интелигентно приложение на дизайна, способно да преобърне и най-тежките ситуации

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Част от темата

Граматика на модата

Да кроиш бъдеще

Какво е да предвиждаш променлива индустрия като модата

Технологиите са за носене

Матю Дринкуотър за революцията на дрехите с вградени технологии

4х24

Как четирима приятели създават една от най-успешните нови марки за гуменки

Луксът на малкото

Всеки, който посяга към дреха в магазина, ще я носи и като отговорност

Пазарно поведение

Какви са нагласите при пазаруване на висок клас мода и основните прилики и разлики с етичната и бавна мода

По ума ще ги посрещнеш, по дрехите ще ги изпратиш

Как се реализира визия в модния бизнес и каква е ролята на образованието

Още по темата

Да, може да помогнем

Фокусът на тазгодишното издание на One Design Week e функционалният дизайн

10 юни 2016
Алис Росторн е сред пионерите критици в дизайна и чрез своите публикации, лекции и изяви тя успява да промени отношението на държавни институции и на глобалната общност към дисциплината. Пише за международното издание на New York Times и за уважаваното списание за съвременно изкуство Frieze. Държала е лекция за ролята на дизайна на конференцията TED и на годишната среща на Световния икономически форум в Давос, Швейцария.

Алис живее и работи в Лондон и е носител на Ордена на британската империя за своя принос в дизайна и изкуството. Нейната книга Hello World: Where Design Meets Life е абсолютна референция по темата за влиянието на дизайна в живота ни. И за да е в крак с времето, Алис поддържа профил в Instagram, където посредством седмични теми разгръща многообразието на дисциплината: дизайн и смърт, Сол Бас, дизайн и градини, дизайн и бежанска криза, миланската седмица на дизайна са последните пет.

Какъв е приносът на дизайна за разрешаването на кризата с бежанците? Разкажете ни за вашето преживяване в La jungle de Calais, Франция.
Да съм доброволец в Кале бе емоционално и покъртително преживяване. Смятам за тъжно и дълбоко шокиращо, че е допуснато хората да живеят в подобни нехуманни условия. Но именно в такива ситуации куражът и устойчивостта на бежанците и доброволците, които им помагат, са още по-вдъхновяващи.

Реакцията на световната дизайн общност бе окуражаваща. Не само като разработки за справяне с традиционните проблеми (проектиране на по-чисти и безопасни форми на подслон), но и с пионерски инициативи в приложението на нови технологии (софтуер за визуализация на данни, който се оказа високо ефективен за по-ясното разбиране на една изключително опасна и нестабилна ситуация.)

И все пак дизайнът би могъл да има още по-смислен принос, ако бъде въвлечен в цялостната стратегия за реконструкция на световната бежанска система. Александър Бетс – директор на Центъра за бежански изследвания в Оксфорд, Англия, направи брилянтна лекция по темата на TED 2016. В нея той предлага модернизация на системата, като се предоставят необходимите условия бежанците да бъдат икономически продуктивни, включително да имат право на работа и свобода на придвижване. Чрез анализ на данните да се преместят в места, където техните способности ще са най-полезни. Важна стъпка за интеграцията им според Бетс е издаването на международно приети хуманитарни визи, така както направи Бразилия. Те биха дали възможност на бежанците да платят 200 евро за полет между Бодрум и Берлин вместо 1000 на трафикант. Ако тези предложения се осъществят, тогава дизайнът наистина би имал полезна роля в изграждането на нова система.



Как си представяте ролята на дизайнерите в бъдеще?
Чудесно е да виждаме как на дизайнерите се възлага все по-разнообразен асортимент от високо амбициозни предизвикателства. Пример за това е експлозията от активности в социалния дизайн, където се сътрудничи със специалисти от други сфери, за да се проектира нов дизайн на социални услуги (грижи за възрастни, помощ за безработни). Вместо само да проектират уеб сайт или да изразят визуално идеите на други, както бе в миналото, днешните дизайнери са все по-важна и неотменна част от взимането на решения. Но те трябва да си отвоюват правото да играят тази амбициозна нова роля, като се стремят да бъдат по-отворени към сътрудничества и като се уверяват постоянно, че културата на дизайна е по-разнообразна и динамична.

Коя професионална среща повлиява най-силно на развитието ви?
Малко след като завърших университет през 1980 г., посетих лекция в Архитектурната асоциация в Лондон, която имаше специален отзвук в развитието ми. Беше част от серия вечерни лекции "Психология на града", изнесена от човек, за когото не бях чувала никога преди. Той ни разясни как физическата структура на града въздейства на нашето психологическо изживяване в него. Конкретният пример беше за каналите на Амстердам и как техните концентрични кръгове създават консервативна култура, защото предизвикват единствено движение в кръг, водещо отново до същото място. Тази идея имаше специален смисъл за мен и по своеобразен начин предопредели как разглеждам темата за дизайна. А лекцията беше на все още неизвестния тогава Рем Колхас.

Върху кои теми предпочитате да се фокусирате?
Причината да се спра върху дизайна като тема е, че той се променя постоянно, като ме провокира да правя открития и преоценка на мисленето си. Това предизвикателство е удоволствие за мен. Благодарна съм и обичам предоставения ми шанс да запознавам други хора и да ги ентусиазирам относно работата на вдъхновяващи личности от историята на дизайна, които са били несправедливо пренебрегвани; да анализирам как дизайнът отговаря на по-широки политически и културни въпроси, които намирам за интересни и важни за своето време – от кризата с бежанците до половата идентичност.

Какво ви мотивира?
Моята основна мотивация е увереността ми в значението на избраната от мен тема – дизайнът е един от най-мощните инструменти за подобряване качеството на живот, но погрешните схващания за дисциплината възпрепятстват максималното ни възползване от него. По-скучният мотив е постоянната борба да бъда по-добра в това, което правя. Имам голям късмет и фантастична кариера с чудесни възможности, но все още чувствам необходимостта да се доказвам всеки път, когато започна работа по нов проект. Винаги съм се надявала, че това чувство избледнява с възрастта, но тъжната истина е, че не е така.

Вашата лекция на форума на One Design Week е озаглавена "Как се нуждаем и искаме дизайнът да помага". Кажете малко повече за идеята си.
Дизайнът е изпълнявал различни роли, но винаги воден от една съществена и елементарна подбуда – да бъде проводник на промяна и да помага да се адаптираме към времето по най-удачния и положителен начин. Планирам да дискутирам някои от критичните трансформации, към които дизайнът може да се отнесе. За съжаление имам голям избор от теми: да се реформира глобалната система за бежанците; да се спре задълбочаващата се екологична криза; да се намери някакво икономическо равновесие между богати и бедни; да се открият полезни приложения за заливащата ни вълна от технологии; да се преработят социалните услуги, така че да са по-подходящи за своите цели; да имаме възможност да изразяваме адекватно нюансите на нашата все по-варираща идентичност.

Алис Росторн е на форума на One Design Week в Пловдив на 18 юни 2016 г. Повече информация тук (на onedesignweek.com)
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Народът срещу баничките 8 Народът срещу баничките

Движението Food Revolution България повдига въпроса за училищни програми за закуски и с колко точно тесто се хранят децата ни

27 окт 2017, 8567 прочитания

Щрак, чинийке, на портрет 3 Щрак, чинийке, на портрет

Как Instagram променя снимането на храна

13 окт 2017, 8231 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема" Затваряне
Рамка по мярка

Boycott cycles създават уникални колела и според специфичните нужди на всеки

Да направиш живота си по-цветен

Даниел Георгиев, Васил Альошин и Стефан Кръстев създават софтуер, който помага на хората с далтонизъм

Десет години в ЕС: равносметката

Прогресът е видим във всички области на икономиката. Провалите също: в регионалната политика и човешия ресурс, според екип на БАН

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Издай си сам

Изложба на книги и списания самиздат от Чехословакия и Полша

Hast du bulgarische Literatur

Млади издателства проправят път на българската литература в немскоезичния свят

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 50

Капитал

Брой 50 // 16.12.2017 Прочетете
Капитал Daily, 14.12.2017

Капитал Daily

Брой 192 // 14.12.2017 Прочетете