Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация

// Light / Тема

1 17 мар 2017, 11:33, 7063 прочитания

Каквото направи баба, все е хубаво

Как един американец постла червен килим пред предприемачеството в Южен Кавказ

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация



На пръв поглед Косолар не е от местата, които допринасят за романтичната представа за сгушената между високите планини Грузия. Макар и да се намира само на час от столицата Тбилиси, в близост до границата с Армения и Азербайджан, времето в селото е спряло. Пътят също спира без предупреждение: последните пет километра до Косолар се стигат с много люлеене по чакъл. Местните знаят - при хубаво време до Косолар се стига по-бързо, ако се кара направо през полето, което придава на тази полупустинна част на Грузия още по-суров вид.

Импровизираният път свършва в Косолар, където пък няма улици. На път към нашата първа спирка подминаваме група жени, събрала се в обществената фурна да пекат хляб. Мъжете, разпръснати на малки групички около новата джамия, най-голямата в Грузия, изглеждат така сякаш нямат спешна работа за вършене. Училището изненадващо продължава занятия, дори и много от 180-те къщи в Косолар отдавна да са празни.

"Влизайте, влизайте", приветства ни Фатма, пенсионирана учителка по руски език. В блестящата от чистота кухня на Фатма се срещат две епохи - нови кухненски мебели и техника и стар дървен стан, осигуряващ част от доходите на семейството. От няколко години неочаквано за всички забравените станове в азербайджанските села на Грузия отново служат по предназначение и голямата промяна се случва именно тук, в Косолар.




Азербайджанската общност в Грузия, нейна родина от незапомнени времена, наброява около 500 хиляди души. Въпреки значителния брой общността, населяваща няколко района в повече от 4-милионната Грузия, запазва до голяма степен традиционния си начин на живот. През пролетта Квемо Картли, областта в която се намира и Косолар, все още е важна точка по пътя на стадата овце към зелените пасища в планините, занятие, което тук принадлежи на местните азербайджанци. Килимарството също е традиционен занаят тук.



"В недалечното минало ръчно тъканите килими още са се считали за неизменна част от покъщнината, с която младоженците започват живота си заедно. Моделите, предавани от ръка на ръка или по-точно копирани от килим на килим, оцеляват с векове. Косолар става водещ производител на традиционни килими, продавани в Марнеули, "столицата" на тукашната азерска общност", започва разказа си Райън Смит, американец, работещ за възстановяването на килимарските традиции сред грузинските азери. Райън носи под мишница и тукашен килим. Цветовете са леко избелели, но килимът запазва отличния си вид. Възраст - поне 100 години.
Към средата на 80-те обаче изглежда, че новата мода – фабрични килими с изкуствени оцветители и материали – взима превес дори и сред традиционните азерски семейства. Последните азерски станове в Грузия спират да тъкат дори и в така важното за занаята село Косолар.



Жените престават да тъкат килими, но запазват становете си. По местна традиция, за късмет.
Упадъкът на килимарството прекосява границите и продължава и до днес дори и във водещите занаятчийски центрове в Азербайджан и Иран. Конкуренцията от страна на държави като Индия и Китай и предпочитанията на купувачите, за които цената е по-важна от качеството, нанасят пагубен удар на килимарството в региона. "Стига се дотам, че Индия и Китай предлагат ръчно тъкани кавказки килими. Без местния подход към занаята и без същото високо качество, но затова пък няколко пъти по-евтини", казва Райън Смит.

В началото на XXI век, след няколко месеца прекарани в Турция, Райън се премества в Азербайджан. След дълъг период, работейки в неправителствения сектор, посредством който той се запознава отблизо с тамошната килимарска традиция, от пет години той живее в Грузия. Райън пресича границата, привлечен от познато име. Борчалъ е азерското наименование на областта, в която се намира Косолар, но за отдадения на килимите и социалните проекти Райън това е името на известен модел килими.

Тръгвайки по следите на килима "Борчалъ" - местните килими с това наименование, но с достатъчно дълга история, могат да бъдат открити и в каталозите на аукционните къщи като "Сотбис", където цените на старите екземпляри достигат десетки хиляди долари - Райън се установява в неговия исторически дом, където последните килими слизат от домашните станове преди повече от три десетилетия. Решен да помогне на местната общност и да възвърне, доколкото може, старите традиции, Райън, вече владеещ отлично азербайджански, тръгва из селата в Кахетия, друга грузинска област с азерско население, търсейки съмишленици.

Идеята на Райън, изпитана вече веднъж в Азербайджан, е проста - всеки желаещ да тъче килими ще получи всички необходими материали, най-високо качество натурално оцветена вълна от Иран, модели и гарантирано бързо заплащане, дори и килимът да не се продаде веднага. Ходейки от къща на къща, Райън бързо разбира, че идеята, колкото и да е проста, няма да бъде лесно реализирана. "В много от големите села, които посещавах, килимарството беше умряло още по-рано от средата на 80-те. Не срещах интерес - в много къщи становете вече бяха станали на подпалки, а последните пазителки на занаята - починали. Жените, дори и заинтересовани от предложението ми, просто нямаха представа как да тъкат килими. Тези, които имаха познания, пък нямаха станове", спомня си Райън.

Въпреки многото затворени врати той не се отказва. За пръв път Райън чува "да" от устата на Туказван Мамедова. На 42 години, жителката на село Йормуганло в областта Кахетия и до днес е автор на най-изящния килим в колекцията на reWoven, името на проекта, реализиран от Райън. Малката организация най-накрая получава първия си посланик в затворената азерска общност, но търсенията продължават. Отмятайки село след село в списъка си, по пътека от чакъл Райън най-накрая стига и до Косолар.

В слънчевия съботен следобед в двора на каменната къща на Шорет Мусаева, около отрупаните с местни ястия маси, са прострени и седем пъстроцветни килима. "Този е за мен, не го гледайте", предупреждава една от гостенките. Килимите в зависимост от размера са с цени от 750 до 1850 долара. Традиционното килимарство не е евтино. Към разходите освен месеци ръчен труд се прибавя и цената на вълната – един квадратен метър поглъща 5-7 килограма от най-добрата прежда. Процесът по завършване на килима – изчистването, изправянето на формата, изпирането и сушенето, отнема почти седмица – протича в "салон за красота на килими" извън Грузия, в Баку. Завърнали се вкъщи, блестящите килими очакват да бъдат опаковани и изпратени в чужбина.
Наскоро, пет години след срещата с първата тъкачка на килими, reWoven отпразнува завършването на стотния килим. Организацията вече работи с 12 жени, повечето от които живеят в Косолар, "с 12 повече отколкото имахме в началото." По думите на Райън красота на тази инициатива придават не само естествените шарки на килимите, но и фактът, че младото поколение, обучавано от възрастните, постепенно започва да навлиза в занаята.

Илюстрация



Организацията се занимава и с продажбата, разчитайки в голяма степен на живеещи в Тбилиси чужденци. Килимите на жените на reWoven намират и ценители сред собствениците на специализирани магазини на Запад, които обаче, прибавяйки 200 - 300% надценка, правят килимите още по-трудно продаваеми. За да избегне проблеми с инвентара, Райън внимателно контролира всяка поръчка, която дава на тъкачките. Краен срок няма – отчитайки заетостта на жените вкъщи, проектът дава на всяка участничка пълна времева свобода.

След изваждането на разходите (reWoven не взима никаква част от приходите) остатъкът е предназначен изцяло за жените тъкачки. По думите на Райън един малък килим отнема минимум месец работа, а участниците в проекта могат да получат до 600 лари (440 лева), четири пъти повече от размера на пенсията в Грузия. Така считаният за отживелица занаят, изненадващо докарва значителни за този селски район приходи вкъщи на семейства, често разпръснати из Азербайджан, Русия или Украйна в търсене на доходи. Приходите от продажбите се усещат и извън домовете на тъкачките, които чрез reWoven финансират ремонта на малко училище в едно от селата участващи в инициативата.




Райън вярва, че проектът има потенциал за разрастване и сам се грижи да мотивира участващите в него жени - с бонуси, изложби и светлини на камерите в Тбилиси или с посещения на чужденци, които изпълват малките стаи на килимарките – работещи сами, с избрана за наследница в занаята снаха или в комбина с опитна съседка – с одобрителни възгласи. "Всичко помага. Жените трябва да се чувстват оценени, защото на тях разчитаме да ни доведат до новото поколение."

В откритата кухня на Шорет текат последните приготовления за обяда. В огромния казан се вари юфка, която след минути, поръсена с кисело мляко и запържен сладък лук, вече е "азербайджанско хинкали", тукашната версия на известните грузински пироги. Шорет, подпомагана от женската част на голямото семейство, както и от съседката тъкачка, е приготвила и дребни сарми с агнешко, а мълчаливите мъже в семейството се разхождат из двора с огромни пилешки шишове. Вятърът полюшва килимите, докато Шорет проверява дали някой не е останал гладен. Тя е една от по-заетите жени в селото - освен с къщата и с килимите Шорет е и производител на домашно сирене, което два пъти в седмицата продава из улиците на Тбилиси. "Водеща местна предприемачка", представя я Райън.

Шорет намира и свободна минута, за да ни покаже най-новото си, почти завършено, творение. Моделите, по които тъкачките работят, са предоставени от организацията, но както уточнява Райън, "скиците са по-скоро общ пътеводител отколкото задължителни пътеки за следване". Всяка от жените получава пълна творческа свобода и никоя не се поколебава да я използва. Така "всеки килим е уникат, а на финала винаги има изненадващ мотив". На едно от молитвените килимчета за джамия, веещо се в двора например, се вижда кръст, по всяка вероятност намигване към християнските съседи на грузинските азери.

В къщата на Шорет се правят последни снимки. Връчването на килима на новата му собственичка също е увековечено на снимка. Килимът заминава за САЩ. "Тъкачките винаги искат да получат снимка на килима. Гледат си ги, това им остава, след като толкова време са прекарали, творейки ги", споделя Райън.

След седмица той отново ще натовари автомобила си с ръчно тъкани килими и ще поеме към Баку, където килимите, след няколко дена допълнителна работа ще придобият финалния си блясък. Поръчки за радост на жените в Косолар има. "Истината обаче е, че рано или късно икономическите фактори ще убият традиционното килимарство. То е на изкуствено дишане. Но още не се предава."
Как да купим килим и колко струва?
Ако нямате път към Южна Грузия, най-бързият начин за покупка е през сайта на организацията http://www.rewoven.net/, на който може и от разстояние да се запознаете с предачката - автор на килима, избран да краси дома ви. Заедно с килима получавате и сертификат за оригиналност и кратка биография на предачката. Цените започват от 675 долара за малък килим с размер 1.67 м на 1.2 м. reWoven работи и по поръчка.
Цената на най-скъпия ориенталски килим, продаван някога от Sotheby’s, е 43 000 000 долара.

Кавказки прелести
За да опознаете отблизо Южен Кавказ - комбинацията от Грузия, Армения и Азербайджан - ще ви трябват поне две седмици (и виза за Азербайджан), но няколко дни в Грузия с директни полети от София са добро начало.
Празникът на село Косолар е на 14 август - време за тържества, спонсорирани от собственика на най-голямата къща в селото, местен милионер с успешен бизнес в Русия. Всички са поканени.

В региона се намира и Болниси, малък град, започнал съществуването си като немска колония в началото на XIX век. Няколко наименования по-късно градчето още пази следите от своето германско минало, както и Болниси Сиони, църквата, съхраняваща още от V век най-старото доказателство за съществуването на грузинската писменост.
Излизайки от областта Квемо-Картли, си струва да се насочите към близката Кахетия, където бие виненото сърце на Грузия.
Райън Смит, основател на reWoven

Как започна вашето приключение с местни килими?

Докато живеех в Азербайджан, исках да започна проект за развитието на малки общности. Там осъзнах потенциала на килимарството да носи приходи на село, като същевременно запазва това красиво изкуство.

Вашият проект се развива в Грузия. Как се прави бизнес тук?

Грузия е великолепна държава за правене на бизнес. Регистрирането на бизнес тук е много лесно и данъчната система е разбираема за всеки.

По какво можем да познаем един добър килим?

Всеки има различни критерии. За мен най-важно е килимът да е автентичен, направен от вълна с естествени оцветители. Това е важна черта на кавказките килими. Но най-важно е просто да обичате килима. Ако го обичате, значи е за вас.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

A damn good cup of coffee 14 A damn good cup of coffee

За кафето като новото вино: как и защо се променя вкусът ни

14 юли 2017, 11475 прочитания

С приятели на море С приятели на море

Има една шега, че, ако искате да изгубите приятелите си бързо, трябва просто да отидете с тях на почивка. Как това може да си остане само шега споделят няколко представители на компании с дългогодишен ваканционен опит

7 юли 2017, 4828 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / K100»

К100
К100

300 най-големи компании по приходи; Най-печелившите; Най-динамичните; Лидерите по сектори; Анализи и фирмени профили

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема" Затваряне
Времето (не) е наше

За прокрастинацията и начините да се организираме така, че да сме по-ефективни

Когато този път парашутът не се отвори

Властта е била наясно с проблемите в управлението на НДК от дълго време, но не е предприела нищо

Отнесени в Гърция

Все повече български моторни и ветроходни лодки се местят за постоянно в Северна Гърция

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Отблизо в Арл

Одри Тоту, актрисата, изиграла Амели Пулен, дебютира като фотограф на прочутия фестивал във Франция

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 28

Капитал

Брой 28 // 15.07.2017 Прочетете
Капитал Daily, 20.07.2017

Капитал Daily

Брой 110 // 20.07.2017 Прочетете