Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация

// Light / Тема

4 10 авг 2017, 10:44, 3443 прочитания

Сам извън вкъщи

За ползите от пътуването соло

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Сам извън вкъщи



"Сама?! Ама сигурно познаваш някой там? Не? Е браво, браво" Подобни възклицания в компанията на вежди, изстреляни към темето, бяха най-честата реакция на "отивам в Азия сама". Соло пътешествията са отдавна популярни по света, но у нас не се доверяваме току-така на някакви си тенденции. Да видиш света самостоятелно вместо в организирана група, особено ако си жена на 20 и няколко, явно изглежда странно, може би дори безразсъдно. Аз обаче го направих и съм убедена, че е едно от най-полезните неща, които някога съм вършила за себе си.

И така, опитах се да изтръскам багажа си от предразсъдъци и тръгнах на 5-седмична обиколка през Тайланд, Лаос и Камбоджа.
Статистика

Проучване на Visa от 2015 г., което изследва 25 държави от цял свят, показва, че за периода 2013-2015 г. соло пътешествията са станали почти двойно по-популярни – от 15% на 24%.

Изследване от 2017 г., публикувано в Lonely Planet, измерва нагласите на над 300 пътешественици и открива, че 51% от тях планират да заминат сами на следващата си екскурзия.

Данни на Google Trends сочат, че между 2015 и 2017 г. интересът към английският термин solo travel се е покачил двойно.

Взех 4 тениски, 2 рокли, 2 чифта къси панталони, спортен екип, бански, яке, наметка и любимия си индонезийски саронг – парче плат, което може да се използва за всичко - от пола до завивка. Най-много място в багажа ми заемаха не дрехите, а лекарствата. Сега вече знам – пътува се само с 1-2 лекарства от първа необходимост – останалото заема излишно пространство, а и повечето медикаменти могат да се намерят на място.

Когато става дума за сами жени на път, често чувам определението "смело". Затова нека да започна с едно важно уточнение. Ужасно ме беше страх! Тревожех се, че ще съм самотна, уязвима, изгубена и че изобщо няма да се справя. Беше ми трудно да се изправя срещу собствените си тревоги, които с години бяха тикала в най-далечните ъгли на душата си. В ежедневието ми у дома се разсейвах и успявах да държа негативните емоции на безопасно разстояние. Соло пътешествието обаче напипа петролния кладенец на моите страхове и те бликнаха навън. Черни, но пък златни.

Напълно нормално е да се притеснявате да пътувате сами. Но не толкова защото някой може да ви открадне телефона, а защото вероятно ще се изправите пред съдържанието на собствената си личност. Това си е предизвикателство, но направите ли го – наградата е голяма.

Сблъсъкът ми със себе си беше най-суров през един следобед, в град Чай Май, Северен Тайланд. Още щом пристигнах в Азия, веднага си намерих компания и така лесно преживях културния шок. Пътуването сам улеснява контакта с другите хора и ви дава свободата да бъдете себе си, без да се извинявате за това. Когато обаче останах сама, без интернет и без никого, с когото да поговоря, градът ми се строи суров и недостъпен. Оказах се пред улица, която не знаех как да пресека заради нестихващия трафик, и това беше последната капка. Почувствах се толкова самотна и безсилна, че се разплаках насред тротоара. У дома винаги има с кого да поговоря или намирам начин да се разсея от безпокойствата си, но тук трябваше да премина през тях. Така една на пръв поглед незначителна ситуация отключи всички емоции, които дотогава бях потискала. Даде ми шанс да ги преодолея и да се почувствам по-силна.



През петте седмици на моето пътуване разгледах три от най-красивите, богати на история и култура страни в Югоизточна Азия.

Куанг Си, Лаос

Куанг Си, Лаос


Непредвиденият Лаос

В сравнение със съседните държави Лаос не е особено привлекателен за туристите. Много от хората, с които се запознах по време на пътуването, направо го бяха задраскали от програмата си, за да го заменят с Виетнам или Камбоджа. Въпреки оскъдната информация, която имах за Лаос, все пак бях решена да прекарам няколко дни там. Това щеше да е по-скоро транзитно преминаване, колкото да изтрия още една държава от скреч картата на света, която виси в спалнята ми.
Само че още от първия ден в Лаос се запознах със страхотни хора, които впоследствие ме срещнаха с група мотористи. Няколко разменени реплики по-късно и вече връщах автобусния си билет, за да тръгна по прашните пътища на страната, на две колела. Ако бях у дома или пътувах с група, никога нямаше да си помисля да направя подобно нещо. Когато пътуваш сам обаче, всяко решение зависи единствено от теб и имаш свободата да опиташ каквото ти хрумне. Вместо да остана в Лаос ден-два, прекосих цялата държава. Разбира се, през това време видях някои забележителности, но имаше дни, напълно лишени от водопади и позлатени будистки храмове.

Благодарение на спокойните и весели хора, с които пътувах, се отърсих от нуждата да бъда типичен турист, да програмирам всяка минута от деня и да изщракам хиляди кадри. Вместо това пътувах бавно.

През един особено горещ ден спукахме гума в някакво забравено от Бога селце. Докато чакахме механика, местно семейство ни обгради и ни наля бира с лед - така я предпочитат в Азия. Някой пусна музика, децата ни хванаха за ръце и вместо да бързаме към следващата си дестинация, останахме на импровизираното празненство.

Лаос се превърна в низ от непредвидени обрати и заради това остави в мен най-милите спомени от пътуването. Научих, че е по-приятно да имам естествени преживявания, отколкото да покрия дълъг списък с туристически обекти.

Рожден ден с хора от 5 континента
Изследване

Съвместно проучване на университетите "Южен кръст", Австралия, и Техническия университет в Окланд разглежда дългосрочните последици върху живота на жените, които пътуват сами. Резултатите показват, че пътуването е значимо тогава, когато води до ново разбиране за себе си, връзките с околните и начина на живот. Данните също така сочат, че често смисълът от едно пътуване става виден едва когато човек се върне към делничния си живот.

Падна се да прекарам рождения си ден в Чан Май, Тайланд. Представях си самотен ден, далеч от всички, които биха празнували с мен. Щом обаче се отърсих от предубежденията и оставих събитията да се развиват спонтанно, реалността се оказа неочаквано приятна.

В хостела ми се събраха куп хора, с които се бях запознала предишните дни, за да превърнат този рожден ден в един от най-интересните ми празници. В компанията на пътешественици от пет континента пораснах и споделях без никакви задръжки, както е възможно само с полунепознати.

Разбрах, че винаги когато съм пътувала с друг човек или с компания, сме образували капсула около себе си. Стените й не позволяват на новите познанства да пуснат корени. Когато обаче тръгнах на път сама, усетих потребност да се свържа с нови хора и това ми помогна да преодолея социалните си страхове. Освен това видях колко много хора също пътуват сами и независимо от коя точка на света идват, нуждите и страховете им не са по-различни от моите.

Чан Май, Тайланд

Чан Май, Тайланд


Граница на търпението

В сравнение с европейците хората в Югоизточна Азия изглеждат удивително спокойни. Не мрънкат и не потропват нервно с крак, когато общественият транспорт закъснява. Не беснеят дори когато плановете им се сринат. Много от пътешествениците в Азия също прихващат това спокойствие.

Две от трите граници, които преминах по време на пътуването, вероятно биха разпенили повечето българи. Дълго чакане на 45-градусов зной, 4-часови опашки пред гишета, липса на каквито и да било обяснения, автобусни пътувания, които се оказват двойно по-дълги от обявеното. Разбира се, в началото всичко това ме вбесяваше. Гледах изпод вежди, крачех нервно и настоявах да знам защо се бавим.

На границата между Камбоджа и Тайланд намерих двама нови спътници, които формулираха спокойствието на Азия в две изречения: "Виж, можеш да се ядосваш или да приемеш, че положението чисто и просто е такова. Ще пристигнем, когато пристигнем." Изумително, но тези думи ме накараха да се успокоя и да приема ситуацията. Вместо сама да хвърлям подпалки на гнева си, използвах времето, за да поговоря с нови хора и да чуя интересни истории.

Връщайки се у дома, се стремя да помня тази гледна точка. Можем да надуваме бузи и клаксони, но това няма никакъв ефект върху задръстванията по пътищата – нито асфалтовите, нито метафоричните.

Това приключение ми показа, че от 16-часовите пътувания с автобуси без климатик и рикши с кокошки стават добри истории. Истинска следа обаче оставя друго. Както казва Марсел Пруст: "Пътешествието на откривателя не е в търсенето на нови пейзажи, а в поглед с нови очи." Ако се престрашите да пробвате соло пътуването дори само за уикенда, гарантирано ще получите поне един допълнителен чифт очи.

Ангкор Ват, Камбодж

Ангкор Ват, Камбодж



4 съвета за безопасно соло пътешествие

- Проучете местната култура
Поинтересувайте се как се обличат местните и какъв е техният етикет на общуване. В някои държави дори ежедневните жестове и мимики имат различно значение от това, на което сме свикнали.

- Задавайте въпроси
Преди да разголите душата си пред симпатични хора на път, а и у дома, поинтересувайте се от тях. С широка усмивка задайте няколко въпроса, които да ви покажат дали отсрещният човек заслужава доверието ви.

- Хранете се с местните
Когато пътувам в Азия, винаги хапвам по пазарите и будките за улична храна (street food). Нито веднъж не се разболях въпреки ястия като панирани тарантули и кифлички с червени мравки. Смятам, че основна заслуга имат местата, които избирах – винаги с голям наплив от местни хора. Те най-добре знаят къде храната става.

- Говорете с други пътешественици
Пътеводителите винаги са от полза, но няма нищо по-ценно от опита първа ръка. Поприказвайте с хора, които се връщат от там, накъдето сте тръгнали вие. Те най-добре ще ви посъветват какво да видите и какво да избегнете.

Как лесно да се запознаете с други хора, когато пътувате сами

- Спете в хостели
Хостелите отдавна вече не са мърляви и запуснати места, където по цял ден се лее бира, а от душа тече ръждива вода. Е, поне не всички. Лесно можете да намерите чудесни хостели, с дизайнерски интериор и отлично обслужване. А общите части предоставят добра обстановка за нови запознанства.

- Не се страхувайте да говорите
Пътуващите хора обикновено са приветливи и лесно можете да ги заговорите, стига да преодолеете неудобството. Въпроси като, "Как да пресека улицата тук" дадоха начало на едни от най-ползотворните ми приятелства на път.

- Оползотворявайте всяка ситуация
Чакате на опашка за печени на улицата стриди или пък се оказвате в претъпкан до пръсване автобус? Вземете пример от поведението на родните баби във влаковете и заговорете хората наоколо. Може пък да се окаже, че точно до вас има някой, който ще промени цялата концепция на пътуването ви.
Какво да не изпускате в Тайланд, Лаос и Камбоджа
Тайланд
Будистките храмове в Чан Май провеждат програма, която насърчава чужденците да говорят с подрастващите монаси. Така туристите научават повече за практиките на будизма, а младите монаси усъвършенстват английския си. Т.нар. monk chats съществуват единствено в Чан Май, струва си да опитате.

Лаос
Водопадите Куанг Си, близо до град Луанг Прабанг, са едни от най-красивите в Югоизточна Азия. Камъкът травертин прави водата да изглежда тюркоазена, а естествените басейни около водопадите са чудесен вариант да се разхладите от горещия тропически климат. Освен това нощният пазар на Луанг Прабанг предлага огромно разнообразие от вкусна улична храна.

Камбоджа
Най-известната забележителност в Камбоджа е храмовият комплект Ангкор Ват, до град Сием Рийп. Ако сте в страната, хилядолетните храмове не са за изпускане. Специални заведения в Сием Рийп предлагат ястия с тарантули и червени мравки, които са учудващо вкусни. Ако имате време да отскочите до столицата Пномпен, непременно се отправете към затвора S21 и Полетата на смъртта. Там ще разберете за важна част от световната история, която е малко известна в Европа.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Една българска проза 1 Една българска проза

Как България стана главен герой във вече успешни и тепърва очаквани англоезични романи

17 авг 2017, 726 прочитания

България диша 3 България диша

Къде да се скрием от лятната жега за ден-два или повече

3 авг 2017, 13986 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема" Затваряне
Tour de Sofia

Нова туристическа обиколка показва другото лице на София

България му отеснява

Борисов вероятно ще бяга от вътрешните проблеми с преориентиране към външната политика

Андреас Костал: Приходите ни в България ще достигнат 180 млн. евро

Изпълнителният директор и собственик на Kostal пред "Капитал"

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Висока топка

По-добрите тенис клубове в София

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 32

Капитал

Брой 32 // 12.08.2017 Прочетете
Капитал Daily, 17.08.2017

Капитал Daily

Брой 126 // 17.08.2017 Прочетете