Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация

// Light / Тема

8 сеп 2017, 16:27, 15668 прочитания

Д-р Кимон Ганев: Любопитството към живота е едно от най-добрите средства за предотвратяване на депресията

Учредителят и клиничен директор на Център за психотерапия, психологично и психиатрично консултиране "Динамика" пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Един за всички

Все повече преминали през трудности българи споделят преживяванията си в книги – означава ли това, че сме по-склонни да говорим за проблемите си

8 сеп 2017

Депресия за нашите деца

Защо родените между началото на 80-те и края на 90-те страдат от депресия и тревожност повече от поколенията преди тях

8 сеп 2017


Д-р Кимон Ганев e психиатър и психотерапевт с дългогодишен опит. През 1995 г. става учредител на Център за психотерапия, психологично и психиатрично консултиране "Динамика", а от 2001 г. е негов клиничен директор.

Какви са спецификите в психичното функциониране във възрастта 20 - 35 години?

В този период сме изправени пред три основни предизвикателства:

- Развиваме способност да бъдем интимни. Това, че имаме партньор или че сме семейни, не означава непременно, че сме интимни. Да бъдем интимни изисква куража да влизаме във връзки така, че другият да види както силните ни страни, така и нашите слабости. Когато се чувстваме твърде уязвими, интимността е невъзможна или частична. Много от нашите преживявания, съмнения, надежди остават територия, недостъпна за другия.

- Голяма част от представите ни влизат в конфликт с действителността. В началото на този период сме движени от представите си за света, от собствените си илюзии. Изграждаме професионалната си същност, както и връзки с партньор и евентуално деца. По време на този процес се оказва, че част от представите ни не отговарят на действителността и се налага да ги променим.



- Към края на периода настъпва неизбежна криза на развитието. С цялото си същество усещаме, че животът не е безкраен. В този момент, съзнавано или не, долавяме, че има способности, които не сме развили в себе си, въпроси, които сме отложили, възможности, които сме пропуснали. Можем да реагираме на тази криза с развитие, себеразрушително поведение или стагнация и консервиране в познатите модели на поведение.

Кои са най-често срещаните симптоми на депресия при младите хора?

Потиснато настроение, липса на енергия, нарушена концентрация, тревожност – това са все прояви на депресията. За тази конкретна възрастова група, по-специфични са усещанията за празнота, скука, липса на смисъл.

Какво откроява това поколение от предишните? Как тези разлики влияят върху психичното здраве на милениалите?

Като че ли това поколение е по-нарцистично – обърнато е към себе си и разчита основно на себе си. За нарцистичния човек важна опора е представата за самия него. Всеки удар по нея предизвиква болезнени реакции. Това затруднява изграждането на реалистична представа за света и другите, както и създаването на пълноценни връзки. Привидно самоуверени и самодостатъчни, представителите на поколение У всъщност често са болезнено уязвими. Накърняването на представата за себе си може да доведе до мъчителни депресивни състояния.

Мисля, че принос за нарцистичните тенденции на поколението У имат промените в края на 80-те и началото на 90-те години. Тогава родителите на днешните милениали бяха силно заети с оцеляването си – емоционално и физическо. Появи се обществена и индивидуална криза, несигурност. Така голяма част от поколение У се оказа с родители, които нямат ясни ценности или посока. Промените изискваха огромен емоционален ресурс от тези родители, което оставяше децата им без достатъчно надеждно присъствие. Такава ситуация неминуемо насърчава "нарцистичното решение" - тъй като не можеш да се опреш на родителите си, се опираш на себе си. Изграждаш фантазни, често много изкривени образи за себе си и света.

Друга особеност на това поколение е виртуалното общуване. Рискът е, когато то се превърне в основен начин, по който се свързваме. Когато общуваме лице в лице, сме цели, но и по-уязвими. Дигиталното общуване спестява донякъде сблъсъка с другия и със себе си, улеснява проекциите ни (т.е. защитните фантазии за себе си и другия). Това нарушава способността ни да разбираме емоционалните си преживявания и ни пречи да установим близки връзки с другите.

Според вашите наблюдения какво не достига на поколение У? Как да компенсираме дефицитите?

Не му достига трагизъм. Това е полусериозно. Застъпена е илюзията, че всичко има отговор, има стремеж към замяна на болката с щастие. Опитваме се да отречем хода на времето и смъртта, затваряме се и ни се струва, че така сме удовлетворени. Така обаче пропускаме възможността да се развием. Почти винаги вървим напред не защото сме спокойни, а защото има напрежение и въпроси, които не ни дават мира.

Преимуществата вероятно са най-вече техническите възможности и способността да се преработва много информация. Поколение У разполага с широк диапазон от алтернативи. Това е положително, стига да знаем какво искаме да правим с възможностите. С други думи, свободата е благословия за човека с устойчиви, но не и ригидни ценности. Може обаче да се превърна в проклятие за този, който ги няма. Възможността да избираш означава повече отговорност, съмнения и несигурност.

Какво е влиянието на депресията върху изграждането на интимни и приятелски връзки, върху създаването на семейство и граденето на кариера?

Един начин да дефинираме депресията е: разрушителност, насочена към собствената личност. Това блокира възможността за изграждане на връзки и кариера.

Какво може да ни подскаже, че сме изложени на риск от депресивен епизод?

Когато радостта намалява – вероятно това е най-надеждният белег. Добре е да сме нащрек, ако животът ни стане рутинен и стереотипен или пък се изолираме и избягваме новите възможности. Друг възможен белег е, когато станем твърде трескави в стремежа да сме постоянно ангажирани с нещо.

Кои са най-ефективните методи за превенция според случаите, които сте наблюдавали във вашата практика?

За съжаление, моят опит е преди всичко с терапията на депресия. Изкушавам се да кажа, че любопитството към живота е едно от най-добрите средства за предотвратяване й. Това, което ми се струва по-различно при милениалите, е склонността човек по-лесно да си казва "Аз имам проблем", но наред с това – за разлика от предишните поколения – е склонен да спре дотук с "Това е положението". Може да опише проблема, но това не води до мотивация да го решава.

Какво поведение може да задълбочи депресивен епизод?

Аз повече мисля за вътрешните фактори - непоносимостта да проявиш слабост, склонност да виждаш причините вън от себе си.

А как можем да помогнем на себе си и близките си най-ефективно?

Като се опитваме да говорим – със себе си, с близкия си. Но не толкова, за да дадем решения, тъй като пространството е пълно с тях, а за да опитаме да се разберем и да разберем другия. Пълноценният разговор, при който изслушваме и чуваме другия, сам по себе си може да облекчи мъчителните преживявания.

Как един човек може да използва уроците на преживяваната депресия, за да подобри живота си?

Струва ми се, че начинът е да приемем депресията като страдание, което носи смисъл. Посочва ни въпроси, които са затлачени, показва ни чувствителните места.

В България много хора се срамуват да говорят за психичното си здраве. От къде идва тази стигма и как да я разчупим?

Нещата доста се промениха през последните 20 години. Стигмата не е така голяма, макар да я има и вероятно винаги в една или друга степен ще я има. Най-важно е да мислим за емоционалните си преживявания и да говорим с другите за тях. Най-вече с близките си, а понякога и с терапевти.

Интервюто взе Лия Панайотова

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Депресия за нашите деца 14 Депресия за нашите деца

Защо родените между началото на 80-те и края на 90-те страдат от депресия и тревожност повече от поколенията преди тях

8 сеп 2017, 44048 прочитания

Пътеводител на ваканционния стопаджия Пътеводител на ваканционния стопаджия

Как да се справим с връщането към офисното ежедневие след дълга почивка

1 сеп 2017, 4835 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / K:ids»

K:ids
K:ids

Списание за родители и близки на деца от 0 до 18. Полезно, практично забавно за учене, възпитание, детска психология.

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема" Затваряне
Един за всички

Все повече преминали през трудности българи споделят преживяванията си в книги – означава ли това, че сме по-склонни да говорим за проблемите си

Газови войни

Липсата на комуникация и използването на готови модели спънаха опита за пазарни правила в газовия сектор

Инвестиция на върха на вилицата

Тестовете за хранителна непоносимост могат да се окажат полезни и за здравето, и за портфейла

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Тънка планинска линия

С 15 км/ч по един от най-опасните планински проходи в света

Бандата на Содърбърг

Обикновеният човек надхитря системата в криминалната сатира "Късметът на Логан"

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 38

Капитал

Брой 38 // 22.09.2017 Прочетете
Капитал Daily, 20.09.2017

Капитал Daily

Брой 144 // 20.09.2017 Прочетете