Увеличаване На 17 февруари 2008 г. Косово обяви едностранно независимост от Сърбия © Hazir Reka Смаляване

До началото на 2008 г. населеното предимно с етнически албанци Косово е провинция в Сърбия и предмет на спор между сърбите и местното население.

След като на 17 февруари 2008 г. Косово обяви едностранно независимост от Сърбия, най-новата държава в Европа получи подкрепа от САЩ и повечето страни-членки на ЕС, включително и България, но силната съпротива на Сърбия и Русия продължава да е пречка пред окончателното уреждане на международния й статут. Аргументът на Москва и Белград е, че едностранното отцепване на Косово е погазване на международното право и може да провокира подобни сепаратистки действия и в други части на света.

В продължение на десетилетия Косово е обект на спор между местното етнически албанско население и Белград. Спорът се изостря особено силно в края на 80-те години на 20 в., когато сръбският президент Слободан Милошевич отнема автономния статут на провинцията. През 1999 г. след няколкоседмични въздушни удари от страна на НАТО, целящи да спрат репресиите на сръбската армия и полиция срещу местното население, Косово става международен протекторат, като мисиите на ООН (ЮНМИК) и на НАТО (КФОР) на практика поемат управлението и контрола в провинцията.

През 2006 г. Сърбия излезе с план за предоставяне на по-широка автономия на Косово, който беше отхвърлен от албанците. В крайна сметка друг план, изготвен отспециалния пратеник на ООН - финландския дипломат Марти Ахтисаари, беше приет. Той предвижда постепенното прехвърляне на контрола от международните представители в Косово към местните власти - процес, който се наблюдава от върховен международен представител с доста силни правомощия.

След обявяването на независимостта започна и постепенното изтегляне на ЮНМИК, като функциите й бяха поети от европейската мисия ЕУЛЕКС, която пък от своя страна след време ще предаде контрола на местните власти. Идването на ЕУЛЕКС срещна сериозна съпротива от страна на останалите около 125 000 сърби в Косово. Те продължават да живеят в изолирани анклави или по-компактно в северната част на Косово, като отказват да сътрудничат на европейската мисия или на местните власти.

Въпреки че притежава богати минерални залежи, Косово остава една от най-бедните точки в Европа, като половината от двумилионното население живее в абсолютна бедност. Икономиката на страната се развива изключително бавно и продължава да е зависима от международните помощи.