Увеличаване Барак Обама, 44-ят президент на САЩ © Larry Downing Смаляване

Барак Обама, 44-ят президент на САЩ, е първият афроамериканец, избран на този пост. Той положи клетва на 20 януари 2009 г.

Обама, син на бяла майка от Канзас и студент от Кения, е роден на 4 август 1964 г.  в Хавай. Учи в частния Occidental College в Лос Анджелис и Колумбийския университет в Ню Йорк, където се дипломира в специалност Политология. След три години като социален работник в Чикаго, той е приет да учи право в Харвард и става първият афроамериканец, избран за главен редактор на Harvard Law Review.

Барак Обама влезе в Белия дом с относително тънка биография за най-важния политически пост в света - дванайсет години преподавател в Чикагския университет по конституционно право и адвокат по граждански права, осем години в сената на щата Илинойс и един мандат в Сената на САЩ. През 2008 г. той бе абсолютният аутсайдер в кандидатпрезидентската надревара. Първо в епични предварителни избори за кандидат на Демократическата партия той победи Хилъри Родъм Клинтън, смятана за фаворит. После - републиканеца Джон Маккейн с повече от 8 млн. гласа разлика.

Кандидатпрезидентската кампания на Обама ще се запомни с новаторското използване на интернет, социалните мрежи и блогърите и ентусиазирането на младите, които традиционно са най-слабо активните гласоподаватели. В посланията си той акцентираше върху преодоляване на идеологическото поляризиране, в което е попаднал политическият процес във Вашингтон, и нови идеи и подход в международните отношения, към войните в Ирак и Афганистан, в икономиката, борбата с климатичните промени и правата на малцинствата.

Веднага след влизането си в Белия дом Обама прокара стимулиращ план на стойност $789 млрд. за оздравяване на изпадналата в тежка рецесия американска икономика; стартира най-широкомощабния опит за реформа на здравеопазването и здравноосигурителното дело от времето на президента Бил
Клинтън насам; обяви изтегляне на армията на САЩ от Ирак до края на декември 2011 г.; нов план за омиротворяването на Афганистан с изпращане на допълнителни 30 хил. войници и започващо изтегляне през юли 2011 г.; нов план за битка с климатичните промени; план за събуждане на пазара на труда; забрана на спорните силови практики за разпити на задържани терористи и обяви затваряне на лагера във военната база "Гуантанамо" до 22 януари 2010 г.

Въпреки обещанията за преодоляване на идеологическото поляризиране, стимулиращият пакет бе прокаран без нито един републикански глас в долната камара на Конгреса, а в Сената - само с три от опозицията. Дебатът около здравната реформа пък показа дълбоките разделения в лагера на самите
демократи. През ноември администрацията обяви, че петима от задържаните заподозрени терористи в "Гуантанамо" ще бъдат съдени в граждански, а други петима - във военен трибунал, а самият затвор няма да бъде закрит до обещания срок януари 2010 г. Въпреки амбициозния нов подход към Иран,
Северна Корея и израело-палестинския конфликт, досега администрацията на Обама не може да се похвали с особен напредък в тях.

На 9 октовмри 2009 г. Нобеловият комитет изненадващо обяви, че присъжда на Барак Обама наградата за мир. Решението предизвика вълна от критики и самият той не скри учудването си от него, въпреки че не се отказа от наградата.

Женен за успешния адвокат и бивш вицепрезидент на Чикагската университетска болница Мишел Лавон Робинс Обама (родена на 17 януари 1964 г.) и баща на две дъщери - Малия (родена през 1998 г.) и Наташа (или Саша, родена през 2001 г.)