Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Daily Смаляване

Последните макроикономически данни показват, че България е едновременно на дефицит както по външната търговия, така и по държавния бюджет. През първите два месеца на годината търговското салдо е на червено с 912 млн. лв., което е осемкратно увеличение на годишна база. За същия период пък бюджетът има дефицит от 565 млн. лв., но е по-малък от миналогодишния.

Все още е рано да се правят генерални заключения, защото спадът в износа може да се окаже временно явление, или търговският дефицит да се покрие с други източници, както ставаше в предишните две години. Ако огледалните дефицити не се компенсират с положително салдо на услугите или с излишък по финансовата сметка, може да изникнат проблеми, твърдят икономисти.

Според макроикономиста от Центъра за либерални стратегии Георги Ганев това не е основният сценарий за развитието на икономиката, но показателите трябва да се следят.

"Дефицитите по текущата сметка означават изтичане на средства и комбинацията, при която бюджетът също е на червено, е неблагоприятна. Затвърди ли се за продължителен период от време, може да предизвика криза, но смятам, че е твърде рано да се правят подобни изводи", коментира той.

Какво означава

Комбинацията от дефицити показва изтичане на капитали и намален капацитет на държавата да посреща непредвидени икономически събития. Това не е толкова срещано явление за България.

В годините преди кризата държавата имаше значителни минуси по текущата сметка, които достигаха 25% от БВП, но те се покриваха напълно от преките чуждестранни инвестиции, а отделно и правителството отчиташе излишъци и увеличаваше резервите си като буфер срещу кризата. По време на кризата бюджетът излезе на минус, но и външните дисбаланси плавно се стопиха и текущата сметка излезе на излишък.

Сега обаче данните показват заплашителен синхрон на дефицитите, при това при поизтънели буфери. В началото на кризата България имаше около 8 млрд. лв. фискален резерв, а за кратко през 2008 г. той достигна дори и 12 млрд. лв., но малко преди края на последната година от управлението на тройната коалиция беше частично похарчен.

Днес резервът е сведен почти равнището на специалните фондове, които без законови промени не може да се използват за друго освен за тясното им предназначение.

Разтварянето на ножицата между износа и вноса изисква да се компенсира с излишък по капиталовата или финансовата сметка на платежния баланс, ако правителството не иска държавата да изпрати тревожни сигнали. Затова и управляващите трябва да положат максимални усилия, за да усвоят еврофондовете в планирания обем (3.8 млрд. лв.), или финансовата позиция на държавата може да се влоши.

Най-непосредственият риск от това е агенциите за кредитен рейтинг да припознаят България като по-слаба във финансово отношение държава и негативните им оценки да повишат лихвените равнища на вътрешния пазар.

"Проблемите във финансирането на дефицитите могат да изискват допълнителен кредит от чужбина. Влошените условия и намаленият рейтинг ще го оскъпят и може да се наложи официално международно финансиране", каза по този повод Петър Чобанов от Института за нов икономически напредък. Освен това изтичането на спестявания от страната и липсата на инвестиции ще задълбочи рецесията.

Единственото успокояващо е, че тревожните данни се базират само на наблюденията на два поредни месеца и тенденцията може да се обърне. "Средата на май ще е първата критична дата, защото тогава ще видим данни за БВП и за платежния баланс за първото тримесечие на годината", добави той.

Засега няма голям риск

Главният икономист на Уникредит Булбанк Кристофор Павлов също направи уговорката, че все още не може да се говори за трайна тенденция, но отбеляза, че спадът в износа е по-голям от очакваното, и ако положението се запази, развитието на икономиката няма да е благоприятно.

"При стагниралото вътрешно търсене дефицит по текущата сметка е възможен само при много неблагоприятно развитие с цените на горивата. Ключово е как се променят условията на търговия (ценовите условия на стоковите групи, които България изнася, и вносът на чужди продукти - бел. ред.). Заради спецификата им е възможно условията за България да се влошат, но аз мисля, че все още този риск не е значителен", обясни Павлов.

Той изтъкна, че през първото тримесечие е имало твърде много фактори с еднократно влияние. Такива са стачката в "Марица-изток", която намали износа на електроенергия, както и поскъпването на горивата, чиито цени се очаква да претърпят корекция надолу.