Нови режими и регистрации, въвеждане на електронни документи, създаване на туристически райони. Това са последните промени в проекта на закона за туризма, който започна да се пише още в началото на мандата на това правителство и бе одобрен на заседание на Министерския съвет вчера.

В случай че парламентът одобри предлаганите промени, на категоризация ще подлежат нови групи туристически обекти, ще се въведат лицензи и за туроператори, работещи в интернет, както и за професии, свързани със сектора. Предвижда се и разделението на страната на туристически райони, които ще се управляват от местни организации.

Законопроектът е обсъждан няколко пъти с браншовите сдружения, като повечето от предложенията в него са дошли именно от бизнеса.

Хотелите ще кандидатстват за звезди на всеки пет години

Според проектозакона, с който "Капитал Daily" разполага, ще бъдат въведени няколко нови режима за различните подсектори в туризма, както ще има и промени по други. Така например безсрочната в момента категоризация на хотелите ще трябва да бъде подновявана на всеки пет години. Мотивите за тази промяна са, че това ще накара фирмите в сектора да поддържат високо качество. Звезди вече ще получават и апартхотелите, апартаментите за гости и хостелите, които досега не бяха лицензирани.

С новия проект се преразпределят и задълженията по категоризацията. Всички хотели над 3 звезди, апартхотелите, вилните и туристическите селища, както и хижите ще получават категоризацията си от икономическото министерство. Кметовете в общините пък ще категоризират хотелите с 1 и 2 звезди, както и всички хостели, семейни хотели, мотели, пансиони, почивни станции, стаи и апартаменти за гости и др. Към местните администрации преминава още категоризацията на къмпингите и заведенията от 1 до 3 звезди.

Новият проектозакон предвижда още и сертифициране на хотелите и другите обекти от СПА сектора. Документите за тях ще бъдат издавани от икономическото министерство, като конкретните критерии ще бъдат разписани допълнително в подзаконовата уредба. Законопроектът въвежда и забрана за използването на наименованията СПА, уелнес и др. подобни, включително и в реклами, за обекти, които не са получили сертификат.

Туроператорите ще могат да издават електронни ваучери

Новият законопроект въвежда и изисквания към туроператорите в интернет, които също ще трябва да получават лицензи, както и останалите фирми. От икономическото министерство на няколко пъти съобщаваха и че се обмислят лицензи за турагентска дейност за сайтовете за колективно пазаруване, тъй като по думите им в някои случаи те на практика извършват тази дейност. Според новите правила се регламентира и възможността за издаване на електронни ваучери - идея, за която настоява бизнесът от години, като реквизитите по тях са сходни и с другите.

Според текстовете в закона остава изискването деца и ученици да пътуват на екскурзии и лагери само през светлата част от денонощието. В случаите, когато пътуването е с автобус, ще има и изискване да се осигуряват минимум 8 часа нощувка в лицензиран обект.

Уведомителен режим и за кетъринг бизнеса

Сред новите правила е и още въвеждането на уведомителен режим за кетъринг компаниите, които също трябва да бъдат вписани в националния туристически регистър. За тях ще има и разписани конкретни изисквания за квалификация на персонала, предлагани услуги и други, което ще стане в наредба, изготвена от министерствата на икономиката и на земеделието.

Икономическото министерство предлага още да се въведат изисквания към работещите като екскурзоводи, планински водачи и ски учители. Те ще трябва да покрият определени изисквания за квалификация, които допълнително ще бъдат изготвени в наредба, съгласувана с образователното министерство.

От закона за туризма се предвижда да отпаднат категоризации на ски писти и плажове, каквито съществуваха до момента.

Страната ще бъде разделена на туристически райони

В новия закон е заложено още и разделение на страната на туристически райони, които ще се управляват от организации за управления. В тях могат да членуват сдружения на хотелиери, туроператори, общини и други свързани с отрасъла организации и ще бъдат доброволни. Сред основните цели на всички региони е да рекламират туризма на територията си по модела на подобни структури в други държави. В законопроекта е записано, че те ще се финансират от членски внос, донорски и други подобни програми, стопанска дейност. Към районите се предвижда да бъде насочвана и държавна субсидия, става ясно от проекта.

В последния му вариант обаче е отпаднала обсъжданата преди това идея към бюджета на туристическите райони да бъдат насочвани част от приходите от туристическа такса, събирана от общините.

Туроператорите трябва да сключат до 4 юли анекси към договорите за застраховки  Крайният срок, в който туроператорите трябва да предоставят в икономическото министерство анексите към договорите си за задължителната застраховка за професионална отговорност, е 4 юли. Допълнителните споразумения се налагат, тъй като през май влезе в сила нова наредба за застраховките, която повишава драстично задължителните прагове. Според промяната най-ниски застраховки ще има за компаниите с оборот до 100 хил. лв. за предходната година, като за тях е заложен праг на застрахователната сума от 50 хил. лв. при досегашните 15 хил. лв. Таванът пък е за онези туроператори, чийто годишен оборот е над 3 млн. лв., като застрахователната сума при тях става 1.4 млн. лв. при досегашни 200 хил. лв. В настоящата наредба се въвежда за първи път и разделение на дейността на фирмите спрямо програмите, които организират. Всички туроператори, които имат почивки с чартърни полети, ще трябва да сключват застраховка при застрахователна сума от минимум 500 хил. лв. Застраховката за отговорност на туроператора се сключва в полза на крайния клиент и трябва да послужи за обезщетение или прибиране на туристите, ако вече са на почивка, в случаите на неразплащане с контрагент или обявяване на несъстоятелност. Досега най-големите туроператори сключваха застраховки, чиято застрахователна сума беше 200 хил. лв. През есента на миналата година обаче един от най-големите туроператори "Алма тур" поиска процедура по несъстоятелност и така 1300 клиенти не успяха да реализират почивките си. При последващото искане на обезщетения се оказа, че те търсят възстановяване на платени около 1.3 млн. лв., или петкратно повече от законовия таван, след което се взе и решение за промяна на праговете по всички застраховки.