Тодор Попов е кмет на община Пазарджик и председател на управителния съвет на Националното сдружение на общините. Разговаряме с него за финансовото състояние на общините след последните проблеми с блокираните сметки на някои от тях, както и за алтернативните източници на финансиране като публично-частното партньорство.

Какво е финансовото състояние на общините и какви мерки се предприемат за подобряването му?
- През 2011 г. се очертаха ясно изразени дефицити в общинските финанси. Те имат своето обяснение, което на 80% е обективно и на 20% субективно, т.е. тези 20% се дължат на лошо финансово управление. В рамките на периода 2007 - 2010 г. на практика общинските финанси намаляват с близо 1 млрд. лв., като нашите собствени приходи спаднаха с 200 - 250 млн. лв., а държавните трансфери намаляха с около 600 млн. лв.

През 2011 г. анализът на общинските финанси очерта няколко дефицита. На първо място, дефицитът в местни дейности, който е около 120-140 млн. лв., след това е дефицитът в капиталовите разходи - още около 100 млн. лв., и дефицитът по изпълнение на европроекти, където има още 370 млн. лв. Тук отварям една скоба по отношение на европейските средства - става въпрос за невъзможността ни да обезпечим вече сключени договори с мостово финансиране. Това все още не са реални дефицити, но са средства, които така или иначе трябва да обезпечим. Все пак работим по европейски проекти за 5 млрд. лв., а с водните цикли става още пo-проблемно да осигурим мостово финансиране, защото ако големите общини все пак имат шанс за допълнително финансиране например през банките, то за малките това е абсолютно невъзможно. И при положение че в Закона за общинския дълг имаме вече ограничение - (бел. ред. - за разходите по обслужване на задълженията да са 15% от собствените приходи на общините за предходната година), ситуацията е още по-сложна.

Основна част от причините за тази картина са както намаляването на държавните трансфери, така и на приходоизточниците на общините. Последните вече са на изчерпване. Ако данъчните приходи са сравнително предвидими, рязко намаляха неданъчните източници, които всъщност са важни, като приходи от продажби, наеми и други. А за съжаление за момента нямаме законова възможност да компенсираме тези намалени приходи и затова се отвориха тези дефицити. Въпреки всичко общините могат да забавят плащания, но винаги се издължават.

Но забавянията понякога водят до запориране на сметки...
- Да, това е друг проблем, който дефинираме - запориране на сметки. За момента всички приходи на общините - държавни трансфери и местни приходи, минават през една сметка. И когато тази сметка бъде запорирана за задължение например в размер на 10 хил. лв., общината на практика е блокирана. Тя не може да плати нищо - нито заплати, нито трансфери по отношение на училища, болници и въобще ежедневната работа, която кара една община да функционира. Допълнително процедурата по отпадане на запора е тромава. Така изпадаме в глупава ситуация. По тази причина в момента водим разговори с Министерството на финансите да имаме и втора сметка - едната да е само за местни дейности, а другата за държавни трансфери, където реално са само целеви средства и те не могат да се използват за друго. Например ние сме пощенска кутия за делегираните бюджети на училищата. Не може заради едно задължение да се блокира работата на цялата община.

Друг е въпросът, че наистина някои от колегите имат своята вина с оглед на това, че са правили разходи, които не са обезпечени със средства и чиито плащания са отлагани във времето. Но това са по-скоро изключения. Освен това няма как една община да фалира. Това е невъзможно, защото няма начин животът в една местност просто да спре. Какво означава една община да фалира - да не ходят хората на работа, училищата, детски градини, социалните домове да не работят и т.н. А това е невъзможно да се случи.

Друг е въпросът, че капитализацията на една община понякога се поставя на изпитание, защото държим едно ниво на обществени услуги, чието качество намалява, когато намалеят и ресурсите на общините.

Какви други мерки обсъждате?
- На годишната среща на финансистите в началото на юни, на която присъства и финансовият министър Симеон Дянков, постигнахме разбирателство по няколко въпроса за следващата година. На първо място е увеличаването на капиталовите разходи със 100%. В благодатни години държавата отделя 300 - 350 млн. лв. за поддържане на цялостната инфраструктура, а в лоши години между 200 - 250 млн. лв. От тях обаче само 40 - 50 млн. лв. от тях минават през общините, останалите са през Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ). Само че, минавайки през АПИ, държавата не може да отчете политически дивидент. Ако обаче средствата бъдат пренасочени през общините, кметовете ще са най-заинтересувани да ги използват ефективно и прозрачно.

Отделно се договорихме да увеличим изравнителната субсидия с 10-15 млн. лв. с условието, че тези пари ще отидат за инфраструктура. Освен това ще подобрим и субсидията за зимно поддържане, тъй като за това методологията е остаряла.

Третото най-важно нещо е създаване на механизъм за мониторинг на общините и стимулирането на отличниците, както и създаването на финансов рейтинг на общините. Под отличници имаме предвид не просто общини, които нямат никакви задължения, а и такива, които са положили усилия за намаляването на заварените дефицити, т.е. проявили са финансова отговорност. На база на тези рейтинги общините биха могли да кандидатстват за допълнителна субсидия за капиталови разходи. По предложението в момента се работи с Министерството на финансите, като се надяваме да имаме готов механизъм до месец-два.

Според нас този механизъм ще е полезен в два аспекта - ще стимулира финансовата дисциплина на общините, ще се намалява поетапно дефицитът и ще се получават средства за полезни дейности. Това са трите основни неща, по които аз очаквам догодина да има развитие в бюджета по отношение на общините.

• 1
• 2
• Следваща страница » "А какви са възможностите за алтернативно финансиране на общините?"