Бюджетен излишък от 44 млн. лв. за първото полугодие сочат предварителните данни на Министерство на финансите. Според източник на Капитал Daily през юни има минимален дефицит от 23 млн. лв., и с тази сума се намалява натрупаният до края на май излишък от 67.4 млн. лв.

Добрите данни, макар и временни, са сред причините България да изтегли заем от 950 млн. евро при цена на дълга 4.43%. Това бе определено от повечето икономисти като успех, защото страната ни явно бе поставена от инвеститорите в по-горна категория спрямо Румъния например, а фискалната дисциплина е сред малкото безспорни характеристики на това правителство.

Тази сутрин пред bТV заместник-министърът на финансите Владислав Горанов обясни, че успехът на облигационната емисия може да доведе до вдигане на кредитния рейтинг на България и да се понижат лихвите по новоотпусканите банкови кредити. Той също прогнозира, че салдото на бюджета ще е положително към полугодието, но не даде повече подробности.

Първата половина на миналата година приключи с дефицит в размер на 649 млн. лв., или 0.9% от БВП. На годишна база излиза, че изпълнението на бюджета се подобрява с 693 млн. лв.

Излишъкът ще прерасне в дефицит

В Министерство на финансите вече се прогнозира, че през втората половина на годината ще започнат традиционните разплащания с изпълнителите по държавни инвестиционни проекти и разходите отново ще превишават приходите. Годината обаче ще приключи с дефицит в рамките на предвидения в закона за бюджета - 1.1 млрд. лв. Последните месеци са повишили оптимизма на министерството, че заради по-високи от очакваните приходи от Данък добавена стойност, бюджетният дефицит ще може да се ограничи до 900 млн. лв.

По традиция Министерството оповестява резултатите от изпълнението на бюджета до 30 дни след приключване на месеца, за който се изготвя отчета. За това и подробности още не са известни, но експерт от ведомството обясни, че събирането на различните приходи върви по план, и дори има леко преизпълнение в постъпленията от здравни осигуровки.

По-високи приходи от ДДС

От данните към края на май се вижда, че ДДС, който е основният приходоизточник в хазната, е осигурил на държавата 2.71 млрд. лв., което е с 15% повече, отколкото през същия период на миналата година.

От Министерство на финансите и НАП няколко пъти посочиха, че повишаването на тези приходи се дължи и на мерките за затегнат контрол над търговията, чрез фискални устройства и тяхното свързване с Националната агенция за приходите.

Неофициално обаче се признава, че основна причина за добрите резултати е забавеният ръст на износа, при който държавата възстановява по-малко ДДС на експортноориентираните компании и нетните резултати (разликата между приходите и възстановяването) се оказват по-добри.

Осигуровките по план
Социалните и здравните осигуровки се събират по план, обясни източникът на "Капитал Daily". Той добавии, че няма да се повтори миналогодишната ситуация, при която планът не бе изпълнен с близо 280 млн. лв.

Тогава се отвори извънреден дефицит в бюджета на осигурителната система, който трябваше да се покрие с допълнителна субсидия от републиканския бюджет, а управителят на Националния осигурителен институт Христина Митрева бе сменена с Бисер Петков.

Без дефицит в здравната система
Здравната система няма да остане без финансиране, обяви вчера депутатът от ГЕРБ и председател на бюджетна комисия в парламента Менда Стоянова. Причина за изказването й бе новината, че Конституционният съд е обявил като противоконституционен трансфера от здравната каса към Министерството на здравеопазването, с което се финансират част от разходите му.

Основанието за отменения трансфер е, че здравната каса плаща лечението на осигурените лица, докато министерството плаща за здравни дейности, при които няма пряка връзка между услугата и осигуреното лице.