Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
34 25 авг 2013, 17:40, 17015 прочитания

Първи стъпки в аерокосмическата индустрия

До две години България може да изпрати в Космоса малък спътник, който ще има не само научни, но и бизнес приложения

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

"Оптикс" откри четвъртата си производствена база в Панагюрище

Досега компанията е вложила 24 млн. в ново производство

5 фев 2014

Ерик Асадуриан: Устойчивото развитие вече не е възможно

Специалистът по промяна на климата от института Worldwatch пред "Капитал"

23 авг 2013

Запознайте се с вашите... пари

Осем важни въпроса за европейските пари през следващите седем години

23 авг 2013

Големите печеливши: учени, администрация и бизнес

МС представи първото предварително разпределение на евросредствата за периода 2014-2020 г.

21 авг 2013

Близо 20 млн. лв. за развитие на клъстерите

Общо 42 проекта ще получат европейско финансиране

20 авг 2013

Зад кръговото, след военните

Какво се случва със "София тех парк"

2 авг 2013

Новият държавен инвеститор

Освен 27.5 млн. лв във ВМЗ, консолидационната компания е увеличила капитала със 7 млн. лв. и на "София тех парк"

1 авг 2013

Инвестирането може да започне сега

Нови 20 млн. евро за коинвестиции по JEREMIE си търсят мениджър, а първият рисков фонд NEVEQ II вече може да прави своите вложения за поне още 21 млн. евро

29 юли 2013




Сателитът ще може да улесни обмена на информация в Антарктида или пък да осигури услуги на транспортни фирми от цял свят, като проследява кораби и товари.
До две години България може да изпрати в Космоса своя първи спътник, който ще има не само научни, но и реални бизнес приложения. Разработката е на група фирми и учени, обединени в клъстър "Aерокосмически технологии, изследвания и приложения" (CASTRA). Преди броени дни проектът получи официална подкрепа, като беше одобрен за финансиране по оперативна програма "Конкурентоспособност". Концепцията за спътника вече беше оценена като работеща и перспективна и на международно състезание в Япония миналата година, когато попадна в първата десетка от общо 87 кандидата. Това беше единственият проект от Източна Европа - регион, който включва и космическа сила като Русия, който се класира. Фактът, че зад него стоят и компании, пък означава, че спътникът ще има не само имиджово значение за страната, но и бизнес приложения.

Малък спътник

Българският проект попада в класа на т.нар. малки спътници, които кръжат в орбита между 500 и 800 км над Земята. В случая не става дума за големите класически сателити, които струват десетки и дори стотици милиони долари, а за кубче със страна около 50 см и тегло само от 50 кг. Орбитата му ще бъде зададена предварително и ще зависи от конкретните задачи, които ще изпълнява.
Новите технологиите вече позволяват миниатюризация и такива малки спътници се правят дори индивидуално от университети, макар и основно с демонстрационна цел, разказват трима от участниците в проекта – изпълнителният директор на клъстъра Веселин Василев, доцентът от Физическия факултет на Софийския университет Пламен Данков и управителят на "О&К" Огнян Огнянов. Българският спътник се оценява на около 3.8 млн. лв., като одобреното финансиране по "Конкурентоспособност" е около 2 млн. лв.

Бърза връзка

Спътникът ще има две функции – да предава данни и да събира изображения. Едно от приложенията му например може да е в сферата на информационни услуги за Антарктида, където комуникациите са силно затруднени и екипите там чакат дълго, за да предадат данните си. Орбитата му може да бъде зададена така, че да минава оттам всеки ден и дори по няколко пъти на ден, да събира информация и да я предава към Европа, САЩ и т.н. Така изследователите ще могат бързо да получават обратна връзка и да реагират според нуждите.
В този случай от особена важност ще е предаването на данните между Земята и сателита да бъде високоскоростно и да позволява голям обем информация, казва Василев. В тази област Софийският университет има експертиза и в момента се подготвя специална разработка, която ще позволи антените на спътника да са насочени към една точка. Обикновено спътниците не могат да променят насоката на антената, затова и обменът на данни е сравнително кратък – едва две-три минути, докато преминават над определена точка. С насочването на антената искаме да спечелим два пъти по толкова време, тъй като спътникът ще има връзка с базата от момента, в който излезе на хоризонта, докато се скрие, обяснява Пламен Данков. Това е ноу-хау, което имаме в България и което ще ни даде конкурентно предимство. Освен това връзката ще е високоскоростна, около 10 мегабита в секунда, което е голяма скорост за Космоса, добавя Веселин Василев.
Комуникацията с Антарктида обаче е само една възможност. Сателитът може да се използва например и за проследяване на кораби и товари - да събира информация от корабите и да я предава на Земята, където да се организира логистиката на каргото. Това е услуга, която може да се продава на транспортни фирми по целия свят.



Какво казват изображенията

Спътникът ще събира и изображения на земната повърхност - не обикновени снимки, а огромна по обем информация, която (чрез дължината на вълната на излъчването) позволява да се определи какъв е материалът и структурата, показана на изображението, колко е влажна или нагрята. Тези данни ще се обработват и разчитат в център на Земята, а приложенията им могат да са най-различни – за предотвратяване на пожари, при опасност от наводнения, за проследяване на селскостопански култури, за заснемане на засети земеделски площи и верификация, което се прави всяка година заради европейските субсидии, смятат инициаторите на проекта.
Данните могат да се използват и за контрол на замърсяванията, например при евентуални течове от петролопроводи и газопроводи, разливи в моретата и др. Тези информационни продукти се изготвят според нуждите на отделните потребители, които могат да са фирми или държавни институции. Това всъщност е глобален пазар, няма да разчитаме само на клиенти от България, уточнява Василев.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Емил Караниколов: Повече няма да продаваме, а ще оздравяваме дружества Емил Караниколов: Повече няма да продаваме, а ще оздравяваме дружества

Министърът на икономиката за края на приватизацията, държавните дружества, Бойко Борисов, Волен Сидеров и Стоян Мавродиев

18 авг 2017, 6457 прочитания

Борисов заедно с Пеевски? "Това са глупости" 3 Борисов заедно с Пеевски? "Това са глупости"

Някои от по-важните теми в новия брой на "Капитал"

18 авг 2017, 2233 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика и икономика" Затваряне
НСИ отчете силен ръст на пътуванията през пролетта

Статистиката изненадващо установи, че пенсионерите са били най-активната група при посещенията в чужбина

Банкя като Баден-Баден

След 15 години разруха минералната баня в града ще бъде ремонтирана със средства на пенсионния фонд "Алианц", който ще построи балнеологичен комплекс на съсесен общински терен

От лизинга към колекторския бизнес

Местният мениджърски екип изкупи останките от българския бизнес на фалиралата австрийска Hypo Alpe Adria

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Вертикално погледнато

Катеренето се отваря за все по-широка публика, но трябва да запази душата си

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 33

Капитал

Брой 33 // 19.08.2017 Прочетете
Капитал Daily, 17.08.2017

Капитал Daily

Брой 126 // 17.08.2017 Прочетете