Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
34 25 авг 2013, 17:40, 17386 прочитания

Първи стъпки в аерокосмическата индустрия

До две години България може да изпрати в Космоса малък спътник, който ще има не само научни, но и бизнес приложения

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

"Оптикс" откри четвъртата си производствена база в Панагюрище

Досега компанията е вложила 24 млн. в ново производство

5 фев 2014

Ерик Асадуриан: Устойчивото развитие вече не е възможно

Специалистът по промяна на климата от института Worldwatch пред "Капитал"

23 авг 2013

Запознайте се с вашите... пари

Осем важни въпроса за европейските пари през следващите седем години

23 авг 2013

Големите печеливши: учени, администрация и бизнес

МС представи първото предварително разпределение на евросредствата за периода 2014-2020 г.

21 авг 2013

Близо 20 млн. лв. за развитие на клъстерите

Общо 42 проекта ще получат европейско финансиране

20 авг 2013

Зад кръговото, след военните

Какво се случва със "София тех парк"

2 авг 2013

Новият държавен инвеститор

Освен 27.5 млн. лв във ВМЗ, консолидационната компания е увеличила капитала със 7 млн. лв. и на "София тех парк"

1 авг 2013

Инвестирането може да започне сега

Нови 20 млн. евро за коинвестиции по JEREMIE си търсят мениджър, а първият рисков фонд NEVEQ II вече може да прави своите вложения за поне още 21 млн. евро

29 юли 2013
На картата на аерокосмическата индустрия

Животът на този тип спътници е кратък - три до пет години. Това е и срокът, за който трябва да се изплати инвестицията. По-важно обаче е, че с този проект България ще направи първа крачка в европейската аерокосмическа индустрия, в която годишно се разпределят над 6 млрд. евро. Достъп до тях обаче имат само компании от страните - членки на Европейската космическа агенция.
България е единствената държава в ЕС, която не членува в агенцията. Освен политическа воля за членство са нужни и малко над 1 млн. евро, колкото е годишната вноска. От нея  гарантирано се връщат около 90% под формата на поръчки. Според Василев обаче косвените ползи като стимулиране и на други производители са много по-големи. Искаме България да влезе в този кръговрат, а това може да стане само като правим свои разработки, казва той. Това може да стане на принципа на клъстъра, чрез изграждане на мрежа от малки фирми и научни институти. Този подход позволява да се обедини капацитетът на компании в различни сфери – електроника, механика, оптика, информационни технологии. Има много фирми в България, които не знаят, че могат да правят съоръжения за Космоса, струва им се нереално. Но те са много добри в определени области и заедно могат да създадат общ продукт, обяснява Василев. Така по думите му с малко ресурс и с интелектуален принос може да се получи голяма възвращаемост. Анализи показват, че в аерокосмическата индустрия инвестициите се връщат четирикратно в рамките на пет-шест години. Това е огромна скорост и смятаме, че точно това трябва да правим в България, посочва Василев.

Интересното е, че този тип разработки се радват и на изключително висока обществена подкрепа в страната, показва проучване на Евробарометър за това дали Европа трябва да влага пари за космически изследвания и дали трябва да се увеличи финансирането за такива проекти. Според резултатите българите са най-положително настроени за нуждата от инвестиции в космически разработки и за ефекта от тях върху различни сфери на бизнеса и живота.


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Какво представляват лекарствените молекули и как се оценява ефектът от лекарствата 1 Какво представляват лекарствените молекули и как се оценява ефектът от лекарствата

Въпроси и отговори за медикаментите, обхванати от мораториума, и как да не се стига до лишаване на пациенти от терапия

18 дек 2017, 2224 прочитания

Сапунени мехури, хляб и рози Сапунени мехури, хляб и рози

Културната програма за председателството на България на Съвета на ЕС предизвика вълна от недоволство и съмнения

18 дек 2017, 1508 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика и икономика" Затваряне
НСИ отчете силен ръст на пътуванията през пролетта

Статистиката изненадващо установи, че пенсионерите са били най-активната група при посещенията в чужбина

Герои на свободната търговия

Сделката ЕС – Япония има амбициите да защити свободната търговия, но Брюксел иска и да определя бъдещите правила на глобалните търговски отношения

Над КОНПИ е само господ...

Какво е гражданската конфискация, как издателят на "Капитал" се озова в тази процедура и какво значи това за сигурността на инвестициите

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Издай си сам

Изложба на книги и списания самиздат от Чехословакия и Полша

Селекция: Преживявания вместо вещи

Идеи за (коледни) изненади

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 50

Капитал

Брой 50 // 16.12.2017 Прочетете
Капитал Daily, 18.12.2017

Капитал Daily

Брой 193 // 18.12.2017 Прочетете