Регистрация

// Политика и икономика / България

29 ное 1997, 0:00, 2216 прочитания

Енергийната мафия - мит или реалност

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

В енергетиката действа мафия, обяви на всеослушание главният секретар на Комитета по енергетика в началото на седмицата. Според Данаил Тафров шефове на НЕК лансирали Мултигруп за доставчик на украински въглища за България. “В момента, когато нашите експерти се борят да ограничат украинската мафия, която играе с наши фирми, внезапно се озова оферта на Мултигруп - Швейцария. В нея пишеше, че “Мулти” е готова да внесе 100 000 тона въглища по 44-45 долара на тон условно гориво. Ние отказахме, защото четири фирми вече бяха спечелили търга”, цитира в.“24 часа” главния секретар на КЕ. Според Тафров класираните фирми щели да внесат по 20 000 тона, за да се запълни очакваният вакуум.
На специална пресконференция Мултигруп обяви, че ще съди за клевета главния секретар на енергийното ведомство.
Мултигруп е сред фирмите, спечелили обявения от НЕК търг за внос на 100 хил. тона украински въглища за ТЕЦ “Варна”, уточни вицепрезидентът на групировката Николай Вълканов. Според него офертата на “Мулти” била с най-ниска цена - 41.6 долара за тон гориво, като в цената влиза и транспортът до Варна, твърди Николай Вълканов. Според него Мулти-груп участва и във втория търг за доставка на 100.5 млн. тона за следващите 3 години, като предложената от групировката цена е 41.97 долара на тон.

Прегледът на офертите

показва, че реалната цена на “Мулти” заедно с фрахта и и митата е 43.36 долара на тон. Тази цена е близка и в някои случаи дори надвишава някои от офертите на другите класирани фирми. “Гама/ Трейдърс интернешънъл” например предлага два вида въглища по окончателни цени 43.28 и 43.17 долара на тон. Офертите на “Гленкор” са съответно за 42.93 и 43 95 долара на тон. “Адванс трейдинг - Швейцария” предлага цени 43.19 и 44.47 долара на тон.
Проблемът в действителност не е толкова и само в цените, а по-скоро в лансирането на отделни групировки, които постепенно монополизират съответния енергиен пазар. Известен е фактът, че Мултигруп например невинаги се появява на търговете за въглища открито. Някои данни сочат, че една от подставените фирми на групировката е “Ритъм-4”, която е доставяла въглища за ТЕЦ “Варна”. Едноличният търговец Таня Данева, собственичка на старозагорската “Ритъм-4”, фигурира също като съдружник в ООД “Ритъм-96”, явно фамилна фирма, регистрирана в старозагорския окръжен съд, в която списъкът на съдружниците се води от Руси Данев. Същият Руси Данев пък фигурира в документ за доставка на сибирски антрацит като представител на “Ритъм - Мултигруп”. Сделката се агентира от фирма “Медиa инвест”, а финансовото обслужване се извършва от Русская кредитная банка. Това най-вероятно не е единственият случай на подобна верига от фирми, когато не е ясно кой е реалният партньор на НЕК по сделката. По-точно не е ясно за външен наблюдател, но едва ли определени отговорни служители в електрокомпанията са били в неведение през последните години, че Мултигруп монополизира доставките от Украйна. Сега, след като загуби позиции в доставките на газа, групировката явно иска да възстанови позициите си на пазара на въглища. А стане ли отново монополен доставчик, вече ще може да диктува и ценови равнища и да произвежда заплахи от типа “Ще спрем топлото”.
Тезата за енергийна мафия не е непозната и ако прозвуча сензационно, то е, защото за пръв път се лансира официално от човек, който заема ръководен пост в енергийното ведомство.
Дали ще се нарече мафия или с друго име, сенчестата дейност на различни групировки отдавна се е просмукала в енергийните структури и се домогва до енергийните пазари. Най-безобидната дейност, но не и по отношение на печалбите и причинените на държавата щети, е завладяването на язовирите, собственост на НЕК, срещу символичен наем. Следват доставките на въглища, където няколко нормални фирми със зъби и нокти трябва да отстояват правото си на живот и най-често се принуждават да сменят бизнеса под натиска на по-мощни интереси. Ремонти в енергетиката се продават на частни фирми без задължително изискване за лиценз и това се е случвало дори в АЕЦ. Именно в атомната централа преди години гръмна големият скандал с доставката на дефектно гориво, твърдят хора от НЕК. Пак там стана далаверата с изнесените от частни фирми тръби от ремонта, които след това отново били препродавани на централата. Общият “бизнес” на шеф на централата и предприемчивите частници източил от АЕЦ милиони.
Интересите в областта на доставките, транзитните проекти за газ и дори собственото проучване и добив на синьо гориво са вече висш пилотаж в областта на сенчестия бизнес. Достатъчно е да се припомни как никому неизвестната преди четири години “Овъргаз” беше представена в Москва от наш министър като определената от българското правителство фирма, която ще реализира доставките. Как Минстрой (без да се уточнява, разбира се, коя от двете фирми - държавната или тази на Мултигруп, но това е без значение, защото и до днес те имат общ шеф, който е и вицепрезидент на “Мулти”) беше лансирана като компанията, която ще строи газопроводите и петролопровода, при положение че съществува Газстроймонтаж. Как като по магия се появи странното образувание Национална газова компания точно преди старта на преговорите с Москва за газа и дори бе записана като участник в проекта от българска страна от тогавашния шеф на КЕ Никита Шервашидзе. Добре че накрая Любен Беров се усети за скроения номер и парира опита в двустранните отношения да се намести структура, доминирана от “Мулти”, “Зевс холдинг” и “Велес холдинг”. “Мулти” обаче не спря с опитите и замалко не успя да приватизира междудържавните контакти, пускайки пипала не само в бизнеса с газа и въглищата, но и в трансфера на електроенергия, и в търговията с цигари, електрониката, петрола и т.н. - винаги с протекции от най-високите етажи на властта или поне от шефовете на държавни монополи, а твърде често прикрита зад офшорни фирми. Такъв е случаят с компанията “Пауър инвестмънт рисърч”, която в продължение на няколко години подписваше договор с НЕК за транзит на ток до съседна Югославия. Фирмата е с швейцарска регистрация, но очевидци от НЕК твърдят, че зад нея стоят Мултигруп и руски капитали. Редакционна проверка показа, че в Швейцария има само една фирма с името Pfwer Investment Reserch S. A. със седалище във Фриборд и предмет финансова и консултантска дейност. Това най-вероятно е офшорна компания, която работи за “Мулти” и руските й партньори. Акционерният й капитал е 100 000 швейцарски франка, разпределен в 1000 акции на приносител. Приносител може да бъде всеки, включително и хора от ръководството на Мултигруп. При това се оказа, че фирмата е регистрирана през февруари 1996 г., т.е. тя реално не би могла да бъде страна по договор за внос на електроенергия за 1995 г., въпреки че според тогавашен шеф на НЕК такъв договор е имало. Подобен е и случаят с швейцарската “Интерком”, която от края на миналата година е собственик на най голямата поточна линия за производство на компактдискове в ДЗУ - Стара Загора, под чиито споразумения за сделки се подписва шефът на “Овъргаз” Сашо Дончев. Фирми на “Мулти” опитаха да приватизират с увеличаване на капитала Газстроймонтаж, “Минстрой холдинг” и ОЦК, но не успяха. Швейцарски офшор на групировката, регистриран във Вадуц, Лихтенщайн, обаче успя да приватизира по същата схема “Бороспорт” и “Интерхотел Арбанаси палас” - Велико Търново. Всички сделки на групировката от този тип са подплатени със съответно протежиране от високо държавно ниво. Не е случаен фактът, че тя се превърна в приют за бивши шефове на енергетиката и зам.-министри от различни сектори на икономиката. Дали това има нещо общо с веригите на мафията, които включват частни бизнесмени, служители в държавни фирми, висши шефове в държавната администрация и хора-бушони, е трудно да се твърди с категоричност, но асоциацията е неизбежна.

Войната за енергийните пазари включва и убийства

На 11 ноември 1994 г. турчинът Джабар Атак, занимаващ се с търговия на въглища, разстреля в мерцедеса им Николай Петев, главен диспечер в НЕК, Нико Керенски, Георги Халачев и Петко Кацаров от частната българска фирма “Фльорир”. Една от версиите беше, че българите от “Фльорир” дължали крупна сума на турския търговец. Това така и не бе доказано при следствието.
НЕК оповести официално, че Никола Петев като началник на Централното диспечерско управление е бил командирован в Анкара, за да осъществи рутинни преговори за обмен на електроенергия. За недостоверни бяха обявени взаимоотношенията на Петев с фирмата “Фльорир”, с фирмата на Джабар Атак и с която и да е друга частна фирма, обяви пресцентърът на НЕК по повод на публикации в печата, опитващи се да тълкуват случая.
И днес в НЕК и КЕ виси некролог, който за трета поредна година напомня за нелепата смърт на главния диспечер. И досега не знаем причината, поради която бе отнет животът ти, пишат близките на Петев. Търсенето на обяснение за насилствената смърт на четирима души няма нищо общо с ровенето за евтини сензации. Този случай твърде много прилича на показно убийство, за да се приеме версията, че е някаква грешка.
Почти година след убийството, през септември 1995 г., убиецът Джабар Атак бе намерен обесен в килията на затвора в град Коджаели. Търговецът на въглища, който твърдеше, че българите му дължали пари, вероятно е бил убит по поръчка на турската мафия, коментираха тогава повечето турски вестници. Според турските медии връзките на Джабар Атак с турската мафия били повече от безспорни, след като с неговата защита пред съда се зае адвокатът Ихсан Джошкун, който води делата на повечето големи мафиоти в Турция. Според видни наши енергетици турската мафия е най-мощна и с най-ревниво пазени интереси именно в областта на енергетиката.
Един месец по-късно стана известно, че фирмата на убитите нашенци в Турция е поискала от Софийския градски съд да я обяви в несъстоятелност, защото търговията с въглища вече не вървяла. Братът на убития Керенски декларира в съда 78 млн. лв. задължения, с които изгоряха Стопанска банка, фирмите “Полимед” и Украинското дунавско пораходство, което превозвало въглищата от Украйна.
Показното убийство на Андрей Луканов също се свързва с енергийния трансфер. Още в деня на разстрела на соцлидера една от версиите сочеше към енергийната мафия. Името на Луканов се свързва с една от най-големите частни компании в Турция с подчертан интерес в енергийния сектор. По непотвърдени данни с нея са имали контакти и частните бизнесмени от “Фльорир”, с които според някои източници Петев отишъл по поръчка на енергошефовете да проучва възможностите за трансфер на електроенергия от Русия и Украйна към Турция. Непосредствено преди убийството Луканов договорил износ на ток от НЕК за Сърбия, в която “Мулти” вече беше направила пробив. Към турския енергиен пазар от доста време се домогват Мултигруп и “Зевс холдинг”. “Мулти” дори регистрира съвместна фирма с Обединени енергийни системи в Москва с цел да осигури трансфера на ток за балканските държави.

Нови фаворити пробиват в енергетиката

През 1996 г. по договор с НЕК в търговията с въглища се включва “Фертаско лимитед” - офшорна компания, регистрирана в Лимасол, Кипър. Договорът е за доставки на почти цялото количество виетнамски въглища - по 80 000 тона месечно от края на юли 1996 г. до 30 април 1997 г. Фирмата се представлява от Александър Серебряков. В допълнение към този договор от 1 август 1996 г. като представител на “Фертаско” е посочен Пламен Дионисиев, според някои източници той е брат на Борислав Дионисиев, бивш член на бившето Г-13, свързван с гръцкия бизнесмен Вардиноянис. Пламен Дионисиев държи също 40% в “Деница трейдинг” ООД в съдружие с Ангел Първанов, в “Мирел груп” и още няколко компании. Твърди се, че “Фертаско” е фирма на бивши служители на “Електроимпекс”, които, както повечето -импекси, са изпълнявали не само търговски функции. На 3 септември 1997 г. уволненият миналата седмица директор на НЕК Божан Сиромахов подписва анекс към началния договор с “Фертаско”, чийто приемник се явява регистрираната също в Лимасол фирма “Коленерго”, представлявана от същия Пламен Дионисиев. С този анекс общото количество въглища от 900 000 тона се завишава с 240 000 тона. Месечните доставки са между 60 000 и 80 000 тона по график до края на септември 1998 г. Дори при сравнително добри цени покриването на пазара само от един доставчик едва ли е най-здравословният начин за дейността на НЕК.
Седмица след подписването на този анекс шефът на НЕК проф. Шушулов предоставя на групировката “Компакт холдинг” пълномощия да води преговорите със съответните украински институции за доставка на въглища за дългосрочен период от 5 до 10 години. Минималното количество на годишната доставка, посочено в документа, е 600 000 тона, доставяни на равни партиди по цена 36-37 долара на тон ФОБ, Варна. Заедно с фрахта и митническите начисления това пак прави около и над 36 долара на тон. Въпросът е защо се трепаха вицепремиерът Евгений Бакърджиев и енергийните шефове да ходят до Украйна за договаряне на въглища, “възстановяване на традиционно добрите междудържавни отношения и концентрирането на усилията на двете страни за глобалното решаване на енергийните им проблеми”, след като проф. Шушулов е делегирал тази дейност на частния холдинг.
Мит ли е енергийната мафия или този проблем съществува реално? Ако е първото, то има много лесен начин за развенчаване на тези митове - безкомпромисно прилагане на конкурсния принцип при всякакви възлагания на доставки, независимо дали става въпрос за оборудване, за въглища или за голяма бройка химикалки. Ще помогне и пълната прозрачност за сделките на електрокомпанията. Ако е второто, просто проблемът трябва да бъде идентифициран и решаван. Политиката на щрауса няма да помогне.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
24 часа 7 дни

К:издания / Образование»

Отдолу нагоре

Отдолу нагоре

Участниците в образователната система отдавна са разбрали, че тя трябва да отговаря на днешния свят, за да може от нея да излязат щастливи и успешни хора.

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне

Комисията “Антимафия” между хладката вода и подводните камъни