Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
6 юни 1998, 0:00, 758 прочитания

“Плама” - гръмна и синият балон надежди

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Управителят на “Евроенерджи холдинг” и представител на офшорните фирми “Стелар глобал”, “Интернешънъл екуитис” и “Герезон ентерпрайсиз” в България Тимоти О’Нийл беше уволнен от своя канадски работодател Ъруин Брейч като представител на “Стелар”. Така след продължило с години разграбване плевенската рафинерия “Плама” “най-неочаквано” осъмна без началник, който реално да представлява собственика на рафинерията. Иначе Тим О’Нийл продължава да е номинален шеф на “Евроенерджи” и собственик на офшорната фирма “Герезон”, но зад него вече няма никой. Дори и вицепремиерът Божков се дистанцира. Дали абсурдът може да достигне нови измерения, ще покаже само бъдещето.
“Да, разбира се, че ще тръгне (“Плама”), няма никакво съмнение. Няма смисъл просто един бездеен собственик, който нищо не направи практически две години с “Плама”, да бъде заменен с друг. Канадците (“Стелар глобал”) идват, за да работи “Плама”, а не за да си я държат за украшение. Не мисля, че са готови да похарчат пари, за да си имат такова скъпо украшение.” Цитатът е част от интервю на Александър Божков, излъчено по БНР на 1 март. По това време фарсът “сериозен инвеститор” за “Плама” набираше сила.
След последните събития вече дори и известният с оптимизма си вицепремиер обяви, че на митичния г-н Брейч не може повече да се има доверие. Божков, който преди два месеца твърдеше, че познава новия инвеститор “Стелар глобал”, и гарантираше, че той ще изправи рафинерията на крака, отсече през седмицата, че процедурата по несъстоятелност вече е единственото решение за проблема “Плама”. Така най-оптимистичният от всички вицепремиери сам пукна балона на сините надежди за светло бъдеще на “Плама”, който той самият наду.
Ще бъде ли най-после обявен умишлено отлаганият фалит на изпадналата в свръхзадлъжнялост плевенска рафинерия?
“Плама” стана типичен пример за полукриминална приватизация на държавна фирма, след като преди това е била напълно декапитализирана от своите шефове. За натрупването на огромните задължения от над 153 милиарда лева според списъка на кредитните милионери заслуга имат и самите банки, отпускали в продължение на години кредити без обезпечения. Правителството на Виденов не посмя да закрие предприятието и с продажбата му на “Евроенерджи холдинг” позволи да бъдат прикрити много от извършените кражби, в които бяха замесени много видни партийни функционери, между които Луканов и Премянов. След смяната на политическата власт фалитът на рафинерията отново беше отложен заради страха от “структурна безработица” в региона. Уволнението на 2000 работници наистина е тежък социален проблем, който обаче не може да бъде решен с изчакване. Агонията на “Плама” беше удължена и това помогна тя да бъде доразграбена. Така непрекъснатото заобикаляне на въпроса съвсем логично доведе до

Изчезването на собственика

Уволнението на Тимоти О’Нийл действително заплита сложен юридически казус, който оставя без еднозначен отговор въпроса има ли рафинерията реален собственик в момента. По Търговския закон той може да бъде освободен от поста управител на “Евроенерджи” само на следващо общо събрание на съдружниците. Преди това да стане, той е в пълните си права да се разпорежда с дружеството. Същевременно се разбра, че по канадските закони мистър О’Нийл вече не може да взема никакви решения от името на “Стелар глобал”. Интригата минава и през Кипър, тъй като собственикът на “Евроенерджи” е тамошният офшор “Герезон ентерпрайсиз”. “Герезон” е собственост на О’Нийл, но като довереник на “Стелар”. Това, че доверителното отношение е прекъснато с уволнението, не отменя факта, че бившият представител на ЕБВР за България е собственик на “Герезон”, а чрез “Евроенерджи” той формално притежава и “Плама”.
Тим О’Нийл обаче побърза да каже, че той пари няма и че ще търси нови финансови инвеститори за рафинерията. Резултатът е очевиден - няма ги Брейч и “Стелар”, няма ги старите играчи от “Евроенерджи” Атанас Коларов и Иван Михайлов. Останал е чужденецът Тим О’Нийл да се разправя с работниците, кредиторите, еколозите, че и с плевенския кмет. Едва ли това е само стечение на обстоятелствата, по-скоро това е сделка, в която името на чужденеца е купено за доста пари от тези, които се измъкват сухи от “Плама”.
“Имаме легитимен управител по нашето законодателство, който отказва да контактува с когото и да било, за да не се озове в затвора в Канада”, обобщи проблема Едит Гетова, заместник-министър на промишлеността.
Въпросът се усложни допълнително от факта, че другият управител на “Евроенерджи” и представител на “Стелар глобал” у нас - канадката Кендис Йоханна Селби, също не може да упражнява правомощията си. От 29 май във фирменото отделение на Софийския градски съд е депозирана молба за освобождаването й като управител на холдинга поради “дългосрочно отсъствие от България”. Картината беше допълнена и с оставката на надзорниците на рафинерията, които чрез факс до медиите се дистанцираха от действията на акционерите на “Плама”.
Ако в тези сложни юридически плетеници няма нищо случайно, логичният въпрос е

Защо въобще се появи г-н Брейч

За нуждата от нов купувач на “Плама” се заговори още след като “Евроенерджи холдинг” стана собственик на рафинерията чрез полукриминална сделка през септември 1996 г. Фирмата на Атанас Коларов дълго време лъжеше всички, че ще пусне инсталациите на рафинерията в действие. Когато се разбра, че това няма да стане, работниците поискаха разваляне на договора и намиране на нов чуждестранен инвеститор.
Държавата подкрепи идеята, вместо да помогне за избирането на единствения възможен изход - искане на процедура по несъстоятелност за изпадналата във фактически фалит “Плама”. Ако това беше станало тогава, като акционер в рафинерията холдингът щеше последен да получи право на ликвидационна квота от разпродажбата на активите й. Същевременно банките щяха да си върнат част от щедро раздаваните с помощта на политически протекции заеми. Решението да се търси нов купувач в чужбина обаче беше удобно за правителството, защото така се отлагаха социалните вълнения в Плевен и региона. Консултант по сделката стана авторитетната консултантска къща “Прайс Уотърхаус”, а вицепремиерът Александър Божков обеща лично да следи хода на преговорите.
Първоначалната информация за осъществената сделка за “Плама” гласеше, че избраният купувач е “Интернешънъл екуитис инк.”, дъщерна офшорна фирма на “Стелар глобъл корпорейшън”. Начело на фирмата-купувач стоеше Тимоти О'Нийл, току-що напуснал поста представител на Европейската банка за възстановяване и развитие в България. “Стелар глобъл” по това време беше пред предстоящо подписване на договор за друг гигант в родната ни индустрия - “Химко” - Враца. След намесването на името й и в сделката за “Плама” възникна съмнение, че държавата сама е предложила обвързването на двете сделки, за да може да бъде решен по-лесно проблемът с плевенската рафинерия. Факт е, че цената на “Химко” на два пъти беше намалявана от Агенцията за приватизация от първоначалните 123 млн. долара до крайните 84 млн. долара, които така и не бяха платени.
С аргумента, че са в сила ограничения за препродажба на приватизираните предприятия, от “Прайс Уотърхаус” обясниха, че ще бъде купена не “Плама”, а нейният собственик - “Евроенерджи холдинг”. Още тогава се появиха сериозни съмнения за целта на цялата операция. Освен липсата на всякаква достоверна информация за купувача, не стана ясно защо Ъруин Брейч се натоварва и с огромните лоши кредити на “Евроенерджи” за над 51 милиарда лева. Логичното обяснение беше, че всъщност холдингът купува себе си. От “Стелар” обаче продължиха да твърдят, че нямат връзка с български лица и капитал.
В края на април се разбра, че купувачът не е “Интернешънъл екуитис”, а “Герезон ентерпрайзис лимитид” - офшорна компания, регистрирана на 9 януари т.г. в Кипър. Тя получи дяловете на фирмите “Джи Би Ем холдинг” ООД, “Г.В.С. холдинг” ООД и “Коларов и съдружие” ООД в “Евроенерджи”. Едновременно с това съдът допусна увеличение на капитала на “Евроенерджи” от 1,5 млн. лв. на 150 млн. лв. Останалите три фирми в холдинга - “Сауд Ал Джабер лимитид”, “Мълуей инвестмънт” и “Ги Ги енд Ти лимитид”, запазиха номиналния размер на дяловото си участие. По този начин “Герезон” стана собственик на 99 на сто от “Евроенерджи холдинг”.
След като се разчу за сделката, никой от страна на купувача не обясни защо е била извършена подмяната на “Интернешънъл екуитис”. Така или иначе единственият ефект от прехвърлянето на дяловете в “Евроенерджи” беше освобождаването от отговорност на доскорошните управители на холдинга Атанас Коларов, Васил Генчев и Иван Михайлов. По това време вицепремиерът Божков твърдеше, че сделка още няма и че всъщност “Герезон” изкупува различни “израстъци” на “Евроенерджи”. Напрежението в “Плама” растеше с всеки ден в очакване канадският бизнесмен Ъруин Брейч да осигури обещаните 2 млн. долара за пробен пуск на рафинерията и още 6 млн. долара за доставки на петрол. Накрая беше затворен и последният работещ цех за бутилиране на масла и над Плевен надвисна заплаха от екологичен апокалипсис. Почти по същото време от Интернет изчезна страницата на “Брейч кепитъл корпорейшън”, в която преди това като международни проекти фигурираха покупките на “Плама”, “Химко” и “Дружба” - Пловдив.
Изчезването на собственика на “Плама” от сцената най-после даде ясен сигнал на всички заинтересовани за съдбата на рафинерията и лиши от смисъл всякакви по-нататъшни изчаквания нещо да се случи. На събрание в промишленото министерство миналия четвъртък банките, кредиторки на “Плама”, взеха единственото възможно решение. Стана ясно, че всички следващи стъпки минават през задължителна процедура по несъстоятелност на “Плама”. Банкерите решиха да подкрепят исковете на ПЧБ, ОББ и Минералбанк пред Плевенския окръжен съд за задействане на такава процедура. Зад тази идея за първи път официално се присъедини и държавата. Едит Гетова заяви патетично, че е “крайно време съдът да си свърши работата”. Процедурата предвижда назначаване по най-бърз начин на синдици в рафинерията, които да поемат управлението и да приемат оздравителна програма. По-нататък следва или ликвидация, или нова препродажба.
Кой знае защо като антитеза на несъстоятелността отново беше лансирана старата идея на работниците за разваляне на приватизационната сделка от 1996 г. Разваляне на договора не е решение, тъй като проблемът просто ще се върне обратно при държавната и управляващите няма просто да могат да казват - това е частна собственост. Връщането на “Плама” на държавата не може да стане и по друга причина. През септември миналата година капиталът на “Плама” беше увеличен от 6,635 милиарда лева на 51,496 милиарда лева чрез апортиране на стари вземания на “Евроенерджи” от рафинерията. По този начин делът на “Евроенерджи” скочи от първоначалните 75 на сто до 98 на сто. Ако бъде развален договорът, “Евроенерджи” ще трябва да върне само първоначалния пакет акции, чиито номинален дял днес е много по-малък, и пак ще остане мажоритарен собственик на рафинерията.

Отново "чуждестранен инвеститор"

Всъщност митът за външен “спасител на “Плама” отново беше лансиран, този път от банкера Емил Хърсев, представител на австрийската Централ Вексел унд Кредит банк. Медиите с надежда посрещнаха новината, че има нова оферта от консорциум, който бил готов да сключи договор за покупка или за управление на рафинерията.
Групата фирми, чиито имена се пазят в тайна, могат да осигурят финансиране, за да тръгне “Плама”, уверил колегите си Хърсев. От своя страна представителите на 11-те банки, кредиторки на “Плама”, заявили, че ще гласуват доверие на новия потенциален инвеститор, ако той осигури пари за доставка на поне четири танкера с нефт за завъртане на рафинерията. По сегашните цени на суровината това прави 15 милиона долара, обясни заместник-министърът на промишлеността Стефан Ставрев.
Нежеланието на банкерите “Плама” да бъде ликвидирана е обяснимо, защото в нея едва ли е останало нещо за разпродажба и удовлетворяване на кредиторите освен старите поточни линии. Отсега може да се прогнозира, че и в промишленото министерство ще се намерят аргументи в подкрепа на този вариант. Няма съмнение, че към “идеята” ще се присъединят и протестиращите работници.
През последните дни банкери, политици и протестиращи работници пак не спират да твърдят, че “Плама” може да печели. Всъщност самата “Плама” едва ли някога ще започне да печели, но от нея междувременно ще се направят луди пари. Въпросът е кой как разбира печалбата. p

Интервю с Тимоти О'Нийл на стр. 20



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Екокоалицията бойкотира срещата за Банско; Каракачанов ще налее 80 млн. лв. в старите МиГ-ове Вечерни новини: Екокоалицията бойкотира срещата за Банско; Каракачанов ще налее 80 млн. лв. в старите МиГ-ове

И още: Износът се представя добре и през октомври; Израелският премиер Нетаняху иска ЕС да последва решението на САЩ за Ерусалим

11 дек 2017, 1105 прочитания

Големите петролни вериги сезираха КЗК за нелоялна конкуренция на Марешки 4 Големите петролни вериги сезираха КЗК за нелоялна конкуренция на Марешки

Варненският бизнесмен вече загуби няколко процедури в антимонополния орган

11 дек 2017, 1328 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / Гепард»

Гепард
Гепард

Класация на най-динамичните малки и средни компании в България.

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Няколко министерства работят по стратегията за борба с престъпността

Последната битка за имотите на БСФС

Бившият спортен мастодонт харчи последните пари от продаден на спорни цени терен в "Дианабад"

Защо "Фючър енерджи" дръпна шалтера

Основната причина са дефектите на недолиберализирания енергиен пазар в България

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Брюксел преди Коледа

"Деспасито" тук звучи в джаз вариант. Чистотата е на почит. Колекционирането на винтидж предмети – любимо хоби.

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 49

Капитал

Брой 49 // 09.12.2017 Прочетете
Капитал Daily, 11.12.2017

Капитал Daily

Брой 189 // 11.12.2017 Прочетете