Регистрация

// Политика и икономика / България

13 фев 1999, 0:00, 872 прочитания

България разсече “македонския” си възел

Политологът Иван Кръстев пред “Капитал”

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Как македонският въпрос присъства в българската политическа история?

- В първо действие на новата българска история “македонският въпрос” е общобългарски и той се явява веднага след Берлинския конгрес, когато за българското обществено мнение въпросът за Македония е въпрос за националното обединение на България. И досега голяма част от българското общество живее с този образ. Но през 1919, след Ньойския договор, в българската политика “македонският въпрос” получава ново измерение.
Второто превъплъщение на македонския въпрос, което бележи периода 1919-1940 г., е за запазване на българския характер на Македония. Утопията за териториално обединение е отстъпила на волята да се спре сърбизацията на региона. Запазването на българския характер на Македония е нещо, което всички български правителства се опитват да преследват през 1919-1939 г., при това в ситуация на враждебна на България международна конюнктура. През 1940 г. след присъединяване към Тристранния пакт България като че ли се връща към идеята за присъединяване на територии, но това само води до нова национална катастрофа. Тук идва третото превъплъщение на македонския въпрос - коминтерновското. Отечественофронтовското правителство на България решава, че македонският въпрос е въпросът за отношенията между България и Югославия. Тогава започва политика на насилствена македонизация на българите в Благоевградския регион. Този трети, унизителен и болезнен за нашата идентичност период, става основа за югославските претенции към България. В четвъртото превъплъщение на македонския въпрос СР Македония, по това време част от СФРЮ, превръща въпроса за македонско малцинство в България в основа на своята позиция. Югославия използва всичките си предимства на един от лидерите на необвързаните, за да пропагандира малцинствените си претенции. До втората половина на 70-те години българската дипломация мълчи, а през 80-те само се опитва да извика. България се оказва изолирана дори в рамките на Варшавския договор. Югославската дипломация успява да убеди западната общественост, че България има агресивни претенции към Македония и че в България съществува македонско малцинство
Решението на България първа да признае република Македония е силен политически ход, но той остава без продължение. Позицията “държава - да, нация - не” се превръща в ахилесовата пета на нашата регионална политика. Позицията “да-не” позволява на македонското правителство през цялото време да твърди, че Македония е жертвата, невинно агне, обградено от четири съседа вълци. А не е тайна, че във Вашингтон и Брюксел обичат агнета, а не вълци.

Какво още от тия години е забравено?

- В резултат на т.н. езиков спор беше създадено статукво, което беше антибългарско по своя характер. И причината не е в антибългарските публикации в македонската преса. България се оказа единствената съседна на Македония държава с блокирани икономически, търговски и политически отношения със Скопие. Връзката между двете страни беше криминалната печалба от ембарговите сделки. България се оказа съседната страна, която не присъства по никакъв начин в Македония. Сърбия присъства чрез културата си, през политическия спомен и югоносталгията. Гърция - чрез новата си икономическа експанзия. Албания - чрез албанското малцинство, а България се оказа в положение на самоизолация. Тази констатация не е някакво откритие в българските дипломатически кръгове. Още през 1995 г. има сериозен опит да бъде намерен изход от неизгодния за България езиков спор.

Трябва ли при подобен документ непременно да се прави рекапитулация кой, какво печели и какво губи?

- При подобни споразумения между балкански страни всеки е дълбоко убеден, че или печелиш, или губиш. Това, което западните анализатори наричат zero sum game, у нас просто е известно като балканска политика. Това, че и България, и Македония трябваше да се откажат от първоначалните си позиции, е силата, а не слабостта на подписаната декларация.
Компромисът, който България прави, е назоваването на македонски език. Но македонският език е назован като конституционна, а не като историческа реалност. Македония от своя страна сваля проблема за малцинството от дневния ред на преговорите и отношенията си с България. Отказът от македонско малцинство в България де факто е скъсване на пъпната връв на нова демократична Македония с Титова Македония. Има и друг въпрос - възможен ли е компромис, който да бъде “продаден” на обществените мнения като печеливш и за двете страни. Това се оказа сложно. В България има битов, неполитически, фолклорен национализъм - “те пият и пеят”, а в Македония в продължение на 40 години да бъдеш македонец е равно на идеята да не си българин. Така че въпросът не е дипломатически и не е за варианта на компромиса. Сегашната формула съществува от 1995 г. Проблемът е има ли политическа воля за прилагане на намерения компромис. Идването на правителството на Любчо Георгиевски на власт е най-важната предпоставка за пробива в двустранните отношения. Успех на българската дипломация е, че успя като свой съюзник в Македония да потърси и да намери не само ВМРО-ДПМНЕ, но и малцинствените партии в управляващата коалиция.

Какъв тип спекулации могат да се очакват и в двете страни?

- В България големи спекулации няма да има. В друга ситуация Георги Първанов с радост би подкрепил постигнатото, но в момента той е заложник на вътрешнопартийните борби в БСП. В стратегията си на “безпощадна опозиция” Първанов е против дори когато Костов казва “добър ден”. Но БСП няма да бъде гръмогласна и в никакъв случай не би могла да бъде радикална в критиките си срещу споразумението по простата причина, че вариантът, обсъждан от правителствата на Виденов и Цървенковски е по-компромисен от подписания сега. В него дори липсва клаузата за интерпретация на македонската конституция в смисъл на отказ от претенции за македонско малцинство в България. Така че в София критиките ще идват или по линия на битовия национализъм, или по линия на маргинални фигури като бившия главен прокурор Иван Татарчев.
В Македония ситуацията е по-сложна. Сближаването с България дойде след големия скандал с Тайван и може да се очаква, че опозицията ще се опита да спре процеса с всички сили. Не изключвам дори искане на вот на недоверие във връзка с това споразумение. За разлика от България, където има пълна хармония на институциите по отношение на споразумението, в Македония има институционален сблъсък президент - премиер. Но от друга страна, правителството в Скопие получи сериозна подкрепа от външния свят.

Какви ще бъдат политическите и икономическите последствия за двете страни?

- В политически аспект и двете страни печелят. След включването на албанците в правителството споразумението с България е най-смелият и най-печеливш ход на Любчо Георгиевски. Той показа, че ВМРО-ДПНМЕ, а не Глигоров е истинският “стабилизатор” в Македония. Печели и България.
България се превръща в един от реалните гаранти за териториалната цялост и за демократичния характер на Македония. В продължение на пет години на България й беше отказвана възможността да играе посредническа роля на Балканите под претекст, че има неуредени отношения със Скопие. От момента, в който тези отношения са вече уредени, България си отвори вратата за реална политика на Балканите.

А как стоят нещата в икономически план?

- В икономически план това е коридор №8. През Македония минават и двата важни коридора Север-Юг и Изток-Запад и е въпрос на политическо решение кой от тях ще стане приоритет. Всяко правителство твърди, че ще развива всички коридори. Но само македонското може да каже ще стане ли реалност коридор №8. Това е голямата икономическа печалба за България да направи коридор №8 от картографска реалност в политическа.

В нашия регион всяка стабилизация на едни междусъседски отношения води до дестабилизация на други междусъседски отношения, в този случай какво може да се случи?

- България и Македония сключиха тип споразумение, което е прецедент за всички отношения, които Македония е имала със съседите си. От тази гледна точка нашите страни създадоха нов стандарт. Предполагам, че ще има ревност от перфектния начин, по който ще се решат българо-македонските противоречия. Но това е възможност и за други съседи на Македония да избягат от политиката на малцинствените претенции и да се влезе в много по-конструктивна фаза на отношения. От гледна точка на голямата политика това е скъсване на връзката на Македония с югославското минало и с политическото статукво в Югославия. Подписвайки това споразумение Любчо Георгиевски погреба Белградската линия на предишното правителство. Ако има някой, който безспорно губи от постигнатото споразумение, това е Слободан Милошевич. Оттук нататък можем да говорим за политическа изолация на Милошевич и тя е част от възможността за ново политическо разрешаване на балканските проблеми. Фактът, че в правителството на Георгиевски е представена албанска политическа партия, позволява на България и на Македония като тандем да имат много по-силна позиция в преговорите и в разиграването на различните последствия от косовската криза.

За първи път малки страни на Балканите излъчват модел на междусъседски отношения, при това в разгара на преговорите за Косово. Какъв ще бъде отзвукът от това?

- Огромен. Преговори за Косово в истинския смисъл на думата няма. Дори в момента Косово е територия, която не е контролирана от сръбските части освен с военна сила. Много отдавна стои хипотезата, че всяка независимост на Косово би значела тотална дестализация и разпадане на Македония. Това правеше преговорите толкова трудни, а международната общност - консервативна. Стабилизацията по оста София - Скопие позволява да се твърди, че Македония вече не е заложник единствено на това как ще бъде решена косовската криза. България по този начин заяви, че има политически интереси за запазването на цялостна, демократична и независима Македония. Изведнъж се промени идеята, че ако Косово получи или по-широк статут, или започне гражданска война, или получи независимост, от това автоматично ще се взриви Македония. Македония няма да се взриви толкова лесно, както изглеждаше на мнозина. Българо-македонското споразумение става една от гаранциите за стабилността на Скопие. Дори след като над Македония надвисна китайското вето в Съвета за сигурност всички са убедени, че части на НАТО под една или друга форма ще останат в Македония. Защото тя, а не Косово е сърцето на голямата политика на Балканите. А България стана една от важните артерии, които крепят това сърце.

Интервюто взе Станка Тошева

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
24 часа 7 дни

К:издания / Образование»

Отдолу нагоре

Отдолу нагоре

Участниците в образователната система отдавна са разбрали, че тя трябва да отговаря на днешния свят, за да може от нея да излязат щастливи и успешни хора.

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне

Смут обхвана опозицията след заминаването на евроревизорите