Регистрация

// Политика и икономика / България

17 мар 2000, 0:00, 1134 прочитания

Красимир Стойчев: Бизнес с часовников механизъм

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Бившият собственик на “Трон” преживя втори атентат за четири месеца

Някой дебне Красимир Стойчев от засада. Ако австрийските полицаи обаче искат да разберат кой, ще трябва едва ли не да разгадаят тайните на българския преход. Разнопосочните и често конфликтни бизнесначинания на премиерския приятел със сигурност ще затруднят органите на властта. Скандалната история на Стойчев и “групировката” “Трон” започва няколко години преди 10 ноември 1989 във Виена, където по това време започват да се съсредоточават личните и държавни пари на комунистическата номенклатура.

Атентатите

Животът на Красимир Стойчев беше заплашен миналата седмица за втори път през последните четири месеца. Край дома му във виенския квартал Пертхолдсдорф тежко беше ранен баща му - Стойчо. Преди това на 9 декември сутринта пред входа на кооперацията на площад “Народно събрание”, където шефът на “Трон” има апартамент, гръмна шашка с динамит минути след като той излезе от входа. По-късно стана ясно, че българските криминалисти работят само по версия за атентат срещу Стойчев.
Покушението срещу 77-годишния Стойчо Стойчев станало на 10 март около 21 часа, след като излязъл в двора на виенската къща на сина си, съобщиха австрийските медии. Бащата на Краси Стойчев видял двамата бандити, когато отивал да заключи вратата на гаража. Единият бил в двора, а другият - от външната страна на оградата. Когато го видели, те изстреляли четири патрона срещу него. Стойчев-старши беше настанен в болницата с опасност за живота, но по последна информация положението му се стабилизира. В двора на къщата е била намерена и бомба с часовников механизъм. Тя трябвало да се взриви на следващия ден по обед. Според австрийската полиция взривът бил от “източноевропейски тип”. Нямаше уточнение дали става въпрос за чешкия “Семтекс”, който се използва за терористични акции. Според полицаи, цитирани във виенските вестници, атентатът и този път не е имал за цел да убие някого, тъй като мястото, на което е намерена бомбата, е доста отдалечено от къщата.
Българското вътрешно министерство веднага изрази готовност за съдействие на австрийските си колеги, макар разработката по разкриването на извършителите на софийския атентат досега да не е дала никакъв резултат.
Според една от версиите, която беше лансирана веднага след покушението от австрийския канал ORF, причина за атентата най-вероятно е бизнесът на Красимир Стойчев и по-конкретно триъгълната му операция с изплащането на дълга ни към Полша. Самият потърпевш намекна от страниците на собствения си всекидневник “Стандарт” версията, че поръчителят е едва ли не неговият бивш съдружник Ангел Първанов, с когото отдавна са в процедура на оспорван бизнесразвод. Пак чрез същата медиа Стойчев се опитва да внуши още, че между двата атентата няма нищо общо. А общо със сигурност има и това е бизнесът на бившия член на Г-13. При всички положения на австрийците ще им е доста трудно да установят точно коя от неговите скандални сделки е станала причина някой да го заплашва по този начин.

Историята

Красимир Стойчев Стойчев е роден на 4 октомври 1955 г. Завършва английската гимназия в София заедно с Филип Димитров. След това го приемат в икономическия институт, специалност статистика. Женен е, няма деца. Още преди да завърши, започва работа в бюджетния отдел на Националния статистически институт. Дипломирането му се отлага, защото не може да вземе изпита си по научен комунизъм. По-късно го повишават до шеф на отдел. Става член на БКП през 1984 г., след като три пъти кандидатства. Малко след това заминава да работи във Виена. Негови недоброжелатели подхвърлят възможността неприемането му за член на партията да е само за да му се създаде подходяща легенда. Още докато работи в статистическия институт, Стойчев пътува често заедно с началниците си в чужбина. Във Виена заминава при приятеля си Стюарт Каралян, който е там от няколко години. Неговият баща е заместник-министър на пощите и далекосъобщенията по това време и с негова помощ Каралян успява да създаде фирма. Според някои източници малко след отиването си във Виена Стойчев се включва в проекта “Нева”. Преки доказателства за това липсват, но един от хората, които по-късно му стават съдружници и кредитори - Ангел Първанов, е косвена връзка. Той е зет на секретаря на “партийно-държавната комисия” на ЦК на БКП Шпатов, който е и между основните фигури в проекта “Нева”.
Първата си къща в австрийската столица Стойчев купува през 1986 г. Имотът, който сега се опитаха да взривят, е в друг, по-малко престижен квартал, където бизнесменът се премести наскоро.
Първата си фирма в България - “Кони”, Стойчев регистрира през 1990 г. По-късно в съдебните регистри се вписва и фирмата “Трон”. Седалището й е в жк “Младост”, където е апартаментът на родителите му. След това създава едноименна фирма във Виена, която пък е собственост на “Трон Gmbh”, регистрирана в швейцарската офшорна зона Цуг. На практика никога не се е знаело със сигурност кой притежава “групировката” “Трон”.

Бизнесът

Една от първите големи сделки на Стойчев беше уреждането на българския дълг към Полша. Бизнесменът предложи тогава триъгълна операция, в която България изнася цигари за Русия, а пък руски суровини отиват към Полша. По това време на власт е правителството на Филип Димитров и сделката става възможна с одобрението на министър-председателя, на Иван Костов, който тогава е финансов министър, и на търговското министерство, оглавявано от Александър Праматарски.
Медиите са другата сфера, към която Стойчев проявява определен интерес. След създаването на всекидневника “Стандарт” (където междувпрочем в един период икономически коментари пише и Иван Костов) бизнесменът насочва интереса си към електронните медии. Създадената специално за инвестиции в медиите компания “Нюз холдинг” придобива участие в радио “Експрес”. Междувременно стартира проектът “Темпо” за частна национална телевизия. Стига се дори до получаване на лиценз от парламентарната Комисия по радио и телевизия, който обаче остава без последствия. Тогава един от основните лобисти за проекта е Михаил Михайлов, сега шеф на правителствената информационна служба, а тогава - секретар на парламентарната комисия.
Създаването на първия български GSM-оператор “Мобилтел” е може би най-големият проект на Стойчев. Той получава лиценза за това почти тихомълком, след като Министерството на отбраната мистериозно бързо освобождава необходимите за клетъчната телефонна мрежа честоти. За първия GSM-лиценз има само още един кандидат - “Детаком”, дъщерна фирма на Deustche Bundespost Telecom. Тя обаче не печели, тъй като държавните чиновници решават, че този проект няма да ангажира българската индустрия. Стойчев пък обещава да използва за поддоставчици български заводи и така взима лиценза. Това естествено не се осъществява, а самият проект се реализира с огромно закъснение. Историята с продажбата на GSM-оператора преди около две години е не по-малко симптоматична от тази на създаването му. След множество отричания и увъртания в крайна сметка се разбра, че акциите на Стойчев първо са били продадени на фирма, свързана със скандално известния виенски холдинг “Нордекс” на Григорий Лучански. Негов консултант по някои сделки пък беше не по-малко известният у нас партиен функционер Огнян Дойнов. Междувпрочем той също е един от създателите на проекта “Нева”, чрез който от страната бяха източени огромни суми. В крайна сметка собственик на “Мобилтел” се оказа трети скандален бизнесмен - руснакът с израелски паспорт Михаил Чорни.
Почти винаги, когато се заговори за бизнеса на Красимир Стойчев, се споменава и приятелството му с премиера Иван Костов. Топлите отношения между двамата никога не са били отричани. Близки до бизнесмена твърдят, че той често е подпомагал финансово СДС. С негови пари например са били организирани част от концертите на пл. “Александър Невски” около януарските събития през 1997 г. Жена му Славка е в ръководството на “Бъдеще за България”. Напоследък обаче семейство Костови се дистанцирали от Стойчев и съпругата му. Това съвпадна и с поредица неуспехи в бизнеса за бившия член на Г-13 - медийните му дружества едно след друго вървят към фалит.
По всичко личи, че австрийските служби сериозно са се заели с разследването на Стойчев. Ако покрай това виенските полицаи се захванат да разберат как бизнесменът е направил “първия си милион”, наяве може да излязат и немалко интересни подробности за първоначалното натрупване на капиталите у нас. Времето показа, че заченатите във Виена псевдобизнесмени трудно оцеляват след преразпределянето на парите. Те бяха силни при първото завъртане на червените милиони, след което се оказа, че трудно оцеляват в по-конкурентна среда. Някои избраха лесния начин и се оттеглиха навреме, а за други часовниковият механизъм продължава да цъка.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне

Нещо като вот, повече като интрига