Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
5 10 ное 2006, 0:00, 7859 прочитания

Посланикът на Русия в Европейския съюз Владимир Чижов: Вие сте нашият троянски кон в ЕС в добрия смисъл

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Руски времена

Най-лошият сценарий: Проектът "Белене" да се окаже хем скъп, хем да циментира зависимостта от "Газпром"

10 ное 2006

Строителите на "Втора атомна"

Поръчки ще има за всички от сърце

10 ное 2006
Профил
Владимир Чижов е посланик на Русия към Европейските общности и бивш заместник-министър на външните работи на Русия. Чижов е бил специален представител на Русия за Кипър и Балканите.


Доколко руската енергийна политика към ЕС е обвързана с подкрепата на евросъюза за членството на Русия в Световната търговска организация?

- Това са две отделни теми. Членството на Русия в СТО няма нищо общо с ЕС и още по-малко - с нашата енергийна политика. ЕС подкрепя присъединяването на Русия към СТО и преговорите между ЕС и Русия, свързани с нашето членство там, приключиха преди повече от две години. Спънките се създават не от ЕС или някои от неговите страни членки, а от други държави. Проб­лемите са продиктувани по-скоро от политически причини.
Руската енергийна политика към ЕС е последователна в последните 35 години независимо от върховете и спадовете в отношенията ни и дори в най-критичните моменти на студената война. От 70-те години насам Европа е основният потребител на руски енергийни ресурси - горива, газ, ядрена енергия. Никога не е имало прекъсвания в захранването на Европа с руска енергия. Притесненията в ЕС от миналия януари са безпочвени - Русия никога не е заплашвала да спре газта на Европа, но когато държави като Украйна се опитат да преразпределят притока на газ в свой интерес, ние не можем да не се намесим. Този проблем вече е решен, подписахме договор за енергийни доставки с ЕС, който покрива и 2007 г., така че няма повод за притеснение. Енергийният сектор е основна артерия на съвременната икономика, но също и бизнес, който изисква много време, усилия и инвестиции, които се възвръщат бавно. А секторът е свързан с доста рискове - икономически, географски, политически, дори природни, както и с главоломно растящите цени на енергията на световния пазар. Тези рискове трябва да се поделят честно между производителите на енергия, транзитните страни и потребителите. Освен това енергийните ресурси не са безкрайни и все някога ще секнат. Затова толкова се говори за алтернативни енергийни източници, затова и общественото мнение в Европа гледа все по-позитивно на ядрената енергия. Радвам се, че България и Русия са част от тази тенденция с общия си проект - АЕЦ "Белене".

Как ще коментирате твърденията в редица западноевропейски медии, че Русия използва тази зависимост на ЕС от нейните енергоносители за политически цели?

- Русия и ЕС са равнопоставени страни в преговорите за доставка на енергия. Ние сме зависими от европейския пазар точно толкова, колкото ЕС зависи от нашия газ. Следователно Русия не би мог­ла да използва тези отношения за други цели и ЕС не би трябвало да се опитва да прави същото. Европейската енергийна политика е съпоставима с нашата, тъй като целите са същите: да се осигури стабилна верига на предлагане, транзит и консумация на енергия. В противен случай всички губим. Един показателен пример за това как могат да се преодоляват трудностите пред нашето сътрудничество е проектът "Бургас - Александруполис". Съгласието по този проект не дойде лесно, но сега той вече е в действие и ще бъде важно звено в постоянния приток на газ за Европа.



Русия смята ли да под­пише международната енергийна харта, която би регулирала преноса и инвестициите в енергийния сектор и би отворила пазара за конкуренция между чуждестранни и независими компании, както настоява ЕС?

- Русия е подписала хартата през 1994, но не е ратифицирала договора към нея. Когато подписахме хартата, Русия заяви пред останалите страни, че подписва "с особено мнение" и че има допълнителни искания. Тези искания не са изпълнени до момента. Затова не очаквам скоро да ратифицираме договора. Но това не трябва да се драматизира - има още пет страни, които са подписали хартата, но не са я ратифицирали. Една от тях е Норвегия, която също е основен доставчик на енергия на ЕС, но никой не притиска Осло заради тази харта.

Какви са вашите искания?

- Този договор дава на чужди компании достъп до руските енергийни залежи и енергоносители, но без да предлага равностоен достъп на руски компании до активи в ЕС със същата важност. Освен това договорът позволява на ЕС да преговаря като единен блок, когато това е в негов интерес, или пък отделните страни членки сами да правят договорки, ако така е по-изгодно за тях. Това не е честно. Имаме и други условия: в настоящия й вид хартата не включва ядрената енергия, както бихме искали, и не дава достатъчни гаранции за инвестициите, които правим в енергийния сектор. Но това е разбираемо - хартата беше създадена през 1991 г., когато международната ситуация и енергийните въп­роси бяха доста по-различни: един барел петрол струваше 9 долара, СССР се разпадаше. Ние искаме договор, приемлив за всички, който да отразява днешната действителност. Преговорите с Европейската комисия продължаваха допреди няколко месеца, когато комисията реши да преосмисли позицията си, така че сега топката е в тяхното поле.

Какви условия биха били приемливи за Русия?

- Не съм сигурен, че тази енергийна харта си заслужава усилията. Трябва да търсим алтернативни решения. Основният проблем са транзитните процедури между ЕС и Русия и тук трябва да постигнем съгласие, което е честно за всички страни: доставчиците, транзитните страни и потребителите. Рисковете, свързани с нашите огромни инвестиции в енергийния сектор, трябва да се разпределят честно между всички участници в енергийната верига.

В каква посока ще се променят икономическите отношения между България и Русия след 1 януари 2007 г.?

- Надявам се, че двустранните ни отношения няма да пострадат от това, че България се присъединява към ЕС. Докато на политическия фронт няма поводи за притеснение, в областта на икономиката не е така. Ние не искаме да загубим нашите преференциални търговски договорки с България. Затова преговаряме с Европейската комисия за решаването на този въпрос, за нови търговски условия, които да взимат предвид традиционния износ на руски стоки за България. Технически погледнато, съществуващият договор за партньорство и сътрудничество между Русия и ЕС трябва да бъде променен, за да отрази разширението на ЕС. С комисията договаряме повишаване на квотите за руски стоки, промяна на процедурите за антидъмпинг и продължаване на сътрудничеството ни с България в търговията и производството на метали и химически вещества. Цената на ядреното гориво, което продаваме на България, също е обект на преговори. Не става въпрос за много дълъг списък от изисквания или за милиарди евро - по-скоро за десетки милиони. Успоредно текат и преговори между Русия и България. Някои двустранни споразумения трябва да бъдат прекратени, други - променени, тъй като в настоящия си вид те противоречат на вашето присъединяване. Надяваме се да приключим преговорите до края на тази година.

Присъединяването на България означава ли европейски цени за енергията, внесена от Русия?

- Този въпрос тепърва ще се дискутира между рус­ките доставчици и българските им клиенти. Цените на енергията обикновено се определят от дългосрочни договори, каквито в момента съществуват между Русия и България. Те ще останат в сила и след присъединяването ви към ЕС. Ние разчитаме, че и бъдещите ни договорки за доставки на енергия за България ще бъдат дългосрочни.

Москва ще промени ли търговската си политика към нашата страна и в други облас­ти на енергетиката и икономиката?

- Не смятам, че Русия ще загуби интерес към присъствието си на българския пазар, но с присъединяването ви към ЕС ще настъпят някои промени. Един от проблемите, който трябва да се разреши бързо, е лицензирането на оръжейна продукция и военно оборудване и правилното прилагане на end-user certificate systems. Притеснение за нас са и евентуални ветеринарни нарушения. Като членки на ЕС България и Румъния ще подпишат сертификата за ветеринарен и фитосанитарен контрол, договорен между Русия и ЕС. С това те се задължават да спазват редица изисквания за производство и износ на животински и растителни продукти. Съответните руски власти ще трябва да сертифицират фирмите, които искат да изнасят такива продукти за Русия, и ще правят проверки на граничните пунк­тове. Това важи за всички страни членки. До момента не сме имали сериозни проблеми с нарушения, а по-скоро с измами: например индийско бизонско месо се внася в Русия от Полша, обявено като телешко, произведено в Полша. Надявам се да нямаме подобни проб­леми с България.

Как виждате във времето изпълнението на енергийните инфраструктурни проекти на "Газпром" през България към европейските пазари?

- Не мога да говоря от името на "Газпром", те взимат решенията си независимо от руското правителство. Това, което ние планираме, е да се създаде пръстен от газопроводи, който да обхваща цяла Европа: на север - балтийският газопровод, а на юг - газопроводът през Балканите към Западна Европа, който ще минава и през България. Това ще осигури стабилност на доставките на газ. Обсъжда се и продължението на газопровода "Блустрийм", който в момента свързва Русия с Турция, през България към Западните Балкани и на запад. Тези проекти естествено не могат да се случат изведнъж и изискват солидни инвестиции, но са в интерес на всички страни.

В областта на външната политика как се променят отношенията между Русия и ЕС в резултат на разширението?

- Тук, в Брюксел, често се чуват критики към ЕС за липсата на координирана и единна политика към Русия. Някои критици стигат дори дотам, че твърдят, че Русия се опит­ва да внася неразбирателство между страните членки, което са глупости. Ние бихме приветствали единна европейска политика към нас - това ще ни улесни значително. Но искам да предупредя, че тази политика не трябва да се основава на най-малкия общ знаменател между позициите на страните членки. На всеки е ясно, че сред членките от последното разширение все още съществуват някои негативни нагласи към Русия, причинени от хронични минали болки - някои датиращи от времето на Съветския съюз, други чак от времето на Руската империя. Тези негативни нагласи трябва да останат извън европейската политика към Русия, която трябва да се ръководи от по-напредничавите страни членки. Много разчитаме на България за това. Това е една добра възможност за малка страна да покаже лидерски качества в ЕС.

Какъв принос очаквате от България?

- Поради традиционните ни добри отношения България е интересна за нас и като член на ЕС и този интерес не е само икономически. България е в доб­ра позиция да допринесе за отношенията между ЕС и Русия и ние разчитаме, че ще бъдете наш специален партньор, своеобразен троянски кон в ЕС, разбира се, извън негативния оригинален смисъл на тази метафора. Външнополитическите решения в ЕС се взимат чрез консенсус и тук вашата страна може да играе много положителна роля: да успокоява "лудите глави", да ентусиазира нерешителните.

Смятате ли, че разширението на ЕС към бив­шите съветски бастиони е причина за обтягане на отношенията между Запада и Русия?

- Ние възприемаме разширението на ЕС като едно проявление на световните процеси на глобализация. Гледаме много по-различно на присъединяването на България и Румъния към НАТО обаче. Съществуват обективни причини България да иска да е член на ЕС, но ние не намираме никакви обективни причини тя да иска да е член на НАТО. Разширението на НАТО е опит да се решават предизвикателствата на XXI век със средства от средата на XX век и ние не сме съгласни с това. От друга страна, колкото по-голям е ЕС, толкова по-трудно ще работи и толкова по-трудна ще е адаптацията на новите страни членки. Както виждаме в Полша, Унгария и Чехия, членството в ЕС не решава всички проблеми. Ето защо Русия се надява България и Румъния да извлекат най-доброто за себе си от ЕС, но това трябва да подпомага цялостната стабилност и сигурност в Европа.

Възприемате ли като геополитическо предизвикателство проевропейската нагласа на бив­ши съветски републики като Украйна?

- Въпросът за членство на Украйна в ЕС е много хипотетичен. Ние нямаме нищо против поривите на Украйна, но на практика тази страна няма да е готова да се присъедини към ЕС в близко бъдеще, нито пък ЕС ще е готов да я приеме. За нас разширението на ЕС на изток не е предизвикателство в гео­политически смисъл, а в икономически. Бившите съветски републики до голяма степен продължават да бъдат част от общ икономически механизъм с Русия. ЕС не трябва да забравя това и не трябва да поставя тези страни пред изкуствена дилема: или напред с ЕС, или назад с Русия. Аз често предупреждавам европейските ни партньори да избягват създаването на разделения в Европа. Изграждането на нова желязна завеса и изолация на Русия би имало дестабилизиращ резултат за всички нас. 

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

29 ноември, 2017 г.
София Хотел Балкан

capital.bg/conference

12 годишна конференция Сделки и инвеститори



Акценти в програмата:
Икономически обзор на региона и какво да очакваме занапред
Гледната точка на инвеститорите за перспективите пред България
Най-важните сделки за годината и какво стои зад техния успех
Завръща ли се дяловото инвестиране като важен инструмент за финансиране
Кои активи и сектори ще бъдат в радара на инвеститорите през 2018


Прочетете и това

Законодателен рекет 1 Законодателен рекет

Как ГЕРБ и ДПС брандират законите, за да ги превърнат в инструмент за публичен рекет

17 ное 2017, 692 прочитания

Цвета Караянчева оглави парламента след оставката на Димитър Главчев 5 Цвета Караянчева оглави парламента след оставката на Димитър Главчев

Бившият председател на Народното събрание ще влезе в ръководството на ГЕРБ

17 ное 2017, 1419 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / Гепард»

Гепард
Гепард

Класация на най-динамичните малки и средни компании в България.

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Къде ще отидат парите на столичани през 2007 г.

Невидимият таван на растежа

Българската икономика расте устойчиво, но на сравнително ниски нива и вероятно скоро ще надхвърли потенциала си

Новият "вечен" фонд на Павел Езекиев

Neo Ventures набра първи портфейл от 3 млн. евро, които са почти изцяло инвестирани в три компании. Това са българската Ендуросат и чуждите Cannabi-Tech и Vostok VR

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

С бебета на път

Полезни съвети за пътуване с малки деца

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 18.11.2017 Прочетете
Капитал Daily, 16.11.2017

Капитал Daily

Брой 176 // 16.11.2017 Прочетете