Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
17 23 мар 2007, 0:00, 6094 прочитания

Технологиите срещу правото

Допустими ли са технологиите за директна обмяна на файлове и филтрирането на интернет трафика от юридическа гледна точка

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Още по темата

Аааррр!

22 сеп 2009

Торент идилия

Легалните алтернативи съществуват, но не могат да спечелят битката с незаконния даунлоуд

23 мар 2007

Дръж интернета!

Как МВР си представя регулацията на глобалната компютърна мрежа и борбата с пиратството

23 мар 2007

Кой, защо и как филтрира мрежата

Няколко прости белега, по които да познаем интернет цензурата

23 мар 2007


През миналата седмица се сблъскахме с юридически казус от нов тип: полицейски орган издаде акт за ограничаване на достъпа до определени интернет ресурси на основание на Закона за МВР.

Целият шум около кампанията срещу торентите и въобще р2р технологиите обаче има и образователни ефекти. Наистина, те не са централни, но имат значение, защото привличат вниманието и на нетехнологичните хора към проблеми, за които все повече ще се говори.
Ще започна с това: авторското право е важно, пиратството ограбва, ние обичаме нашите артисти и певци и ги подкрепяме. Но технологиите се развиват и правото трябва да отчита новата ситуация.

Не се носи отговорност

за създаване и разпространение на технологии, които имат законна употреба. Носи се отговорност за нарушаване на закона. За пръв път такова решение постанови американският съд преди 25 години, когато Холивуд поиска да се забранят технологии и стандарти за видеозаписващи устройства на "Сони".
Службите в България, които отговарят за борбата с организираната престъпност, до последните дни слагаха знак за равенство между пиратство и торент технологии. Година и повече те водиха война с технологиите и това може още да се прочете в старите вестници - що е торент, все е пиратство. Всъщност торент технологиите са полезни за комуникациите. Торент мрежите са по-ефективни и по-бързи. Признати са за законни и от съдилищата в цяла Европа. Наистина, и чрез тях могат да се разпространяват защитени произведения в нарушение на закона. Но пък и книги се печатат със и без права, а пък не се разбиват печатници. Днес вече и българските служби признават: правото не наказва технологиите, а незаконната им употреба. Това изглежда да е първият видим образователен ефект от акциите през последните дни.

Какво означава незаконна употреба



на р2р технологии и към кого трябва да се насочи строгостта на закона? На фона на лавината съдебни дела в САЩ, Австралия и Европа за разграничаване на законната от незаконната употреба на торент технологиите българските съдилища засега не са били изправяни пред необходимостта да анализират и решават въпроса от гледна точка на българското законодателство. Това не е добре за интерпретацията на закона, защото в момента член 172а НК се прилага така, както го четат хората от ГДБОП. Това е лошо. Както се знае, технологията се реализира с участие на милиони хора - по оценки на американските институции само в САЩ те са над 60 милиона и броят им бързо се увеличава. В Европа също става дума за десетки милиони съучастници в различни роли. Наказателният кодекс е правен за други епохи, други носители, други форми на разпространение на съдържание. Наказателно отговорен е, "който записва, възпроизвежда, разпространява, излъчва или предава чрез техническо средство или използва по друг начин" защитени произведения, никак не се различават сийдъри от лийчъри и така остават огромни зони за субективна преценка. Заместник-директор на Столичната следствена служба определя, че наказателно преследване ще има срещу "ъплоудери, качили повече от 10 терабайта". Защо точно десет терабайта?

Подобна селективност на наказателното преследване

е тревожно явление и не следва да се толерира. Оттук до идеята за икономически интереси, които насочват "ръката на службите", има само една крачка и тя е направена в интернет форумите. Обсъждат се имена на компании и хора, които не са засегнати от акциите на ГДБОП, и основателно се изразяват мнения, че правото не е обща равна мярка. Това е втори важен извод, който следва от торент събитията: не може в правова държава НК да се прилага избирателно, развращаващо е.
Борбата с незаконното съдържание в интернет предполага точна оценка за ролите на различните участници във функционирането на интернет. Европейският съюз регулира отговорността за съдържанието в мрежата в специална директива 31/2000.

Доставчиците на интернет достъп отговарят последни

ако и когато въобще отговарят. Независимо от това издадено е разпореждане до българските доставчици да филтрират достъпа до сайта arenabg.com, който се хоства в САЩ. Разпореждането се основава на чл.15 от Закона за електронната търговия (ЗЕТ) за отговорността на доставчика на интернет достъп, "който пренася информация, въведена от получателя на услугата в далекосъобщителна мрежа". Според българските доставчици никой от тях не предоставя услуга достъп до интернет извън България, поради което разпореждането няма валидно основание. Вече се знае: някои доставчици отказаха, някои като БТК изпълниха полицейското разпореждане. Това е трети важен урок: прилагането на правото се компрометира, когато полицейски органи си поставят неизпълними цели. Точно колкото Франция успя да прекрати (при това със съдебно решение на френски съд) достъпа на французите до пронацистко съдържание на сървъри в Калифорния. А в българския казус дори няма съдебно решение: има акт на полицейски орган, който не е минал през проверка на съда.
Реакцията на доставчиците на интернет достъп е отделна тема. Само часове след въвеждането на мярката във форумите се появиха решения как да се заобиколят филтрите и на практика достъпът остана възможен. Целите на ограниченията не бяха ефективно постигнати.
Нека предположим, че има ясно адресиран закон и полицейската акция има правно основание. Дори тогава остават проблеми от гледна точка на правата на всеки, който е "дръп­нал две песни" от мрежата.

Защитата на личната неприкосновеност

не е "подчинено" конституционно право, което може с лека ръка да се принесе в жертва за доказване кои са лицата, използвали торент технологии. Да, мрежата е прозрачна, да, виждат се IP адреси, но после? Според съществуващата в ЕС практика (Холандия, Германия) съдилища са отказвали разкриване на лични данни, защото процесът е необратим - след разкриване няма "закриване" и липсва категорична увереност кои лица са използвали този IP адрес. Не изглежда пропорционална мярка да се използват специални разузнавателни средства, за да се разкрие кой използва определен адрес в мрежата. Разбира се, ако не става дума за организирана престъпност, организирана престъпна група или криминални действия в голям мащаб. И по този въпрос е необходимо съгласието на всички, които подкрепят борба с пиратството: няма малки и големи права, защитата на собствеността (в интелектуалната област) не стои по-високо като ценност от защитата на личния живот, лични данни се разкриват при изключителни случаи и при пропорционалност между ограничаването на правата и тежестта на предполагаемото престъпление.

От гледна точка на свободния достъп до знание

и отворената култура перспективата не е особено оптимистична. Авторското право като регламентация е компромис между големите интереси, които имат индустриите на съдържанието, и правото на достъп до знание. Това се отнася и за общностното законодателство. В Европейския съюз действат няколко директиви, включително за авторското право в информационното общество. При приемането им индустриите бяха изключително активни, точно както в България са активни организациите за колективно управление на права.
На 21 март Европейският парламент гледа нова директива за наказателни мерки за борба с пиратството. Европейската комисия изрично посочва защитата на авторското право като зона, която не е подходяща за саморегулиране, и предлага по-нататъшно хармонизиране на мерките в тази област. На 19 март Правната комисия на Европейския парламент гледа новата директива за наказателни мерки за борба с пиратството. Използването на наказателното право за защита на вътрешния пазар е новост (и изключение) за общностното законодателство, има прецедент само в областта на защитата на околната среда. Засега обаче Правната комисия изненадващо не подкрепя криминализирането на нарушенията на интелектуалната собственост, когато става дума за лична употреба на защитени произведения. Според комисията наказателни мерки трябва да се налагат само при умисъл и използване на произведенията с търговска цел. Първото четене на проекта в пленарната зала на Европейския парламент се планира за месец април.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Върховният съд не даде ход на делото за пране на пари срещу Брендо 1 Върховният съд не даде ход на делото за пране на пари срещу Брендо

Евелин Банев има вече две ефективни присъди от 20 и 10.5 години в Италия и Румъния

25 сеп 2017, 859 прочитания

България не изпълнява задълженията си за поддържане на Дунав България не изпълнява задълженията си за поддържане на Дунав

Според източник от ЕК страната ни е зарязала драгажа по реката и плаването по нея скоро може да е невъзможно

25 сеп 2017, 4682 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / K:ids»

K:ids
K:ids

Списание за родители и близки на деца от 0 до 18. Полезно, практично забавно за учене, възпитание, детска психология.

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Торент идилия

Легалните алтернативи съществуват, но не могат да спечелят битката с незаконния даунлоуд

От Лондон, през Клуж, до София

Джон Котерел, изпълнителен директор на софтуената Endava, пред "Капитал"

Неизбежната канцлерка и нейният партньор

Решението на Меркел с кого да управлява в четвъртия си мандат ще повлияе на реформите в ЕС

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Бандата на Содърбърг

Обикновеният човек надхитря системата в криминалната сатира "Късметът на Логан"

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 38

Капитал

Брой 38 // 22.09.2017 Прочетете
Капитал Daily, 26.09.2017

Капитал Daily

Брой 146 // 26.09.2017 Прочетете