Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
5 13 юли 2007, 0:00, 4689 прочитания

Добър ден, г-н Попеску

In pimpul liber: Invatam catva cuvinte in limba Bulgara
In banka: Vorbim Intotdeauna pe limba clientilor nostri

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Говорите ли румънски

България не е готова за бума от север

13 юли 2007

Засилени туристически движения на Балканите

Пътуванията между страните от ЕС в региона се оживиха, Турция излезе с ниски цени

13 юли 2007

Всички обичат румънския турист

Колко обаче ще остане - само за уикендите и празниците или за цялата си ваканция

13 юли 2007


Румънският турист
Средностатистическият румънски турист е на възраст между 25 и 45 години. Предпочита да пътува със семейството си и с личния си автомобил. Има доход около или над средния за страната си (между 300 и 1000 евро месечно) и има манталитет на харчене, близък до този на българите и руснаците. В България идва по-масово от година-две, търси хотели 3-5 звезди, задължително ол инклузив. По данни на румънската статистика за петте месеца в чужбина са пътували 3.745 млн. туристи, което е с 22% повече от миналата година. Почивали са в предсезона, защото е по-евтино, или са ходили на шопинг в европейските столици. От тях 80% са били с колите си. Предпочитаните дестинации са Гърция, Турция, Унгария и България. Националната агенция на туроператорите прогнозира, че между 250 и 300 хил. румънци ще предпочетат през лятото на 2007 г. България и Гърция. За Турция се очаква да пътуват около 50 хил., за Испания - 25 хил., за Тунис - 20 хил.
Ако не разбирате странния надпис, огледайте се за някой от блуждаещите наоколо румънци, за да ви преведе.

Рекламата на входа на Златни пясъци е част от кампанията за по-добро обслужване на клиентите на румънския клон на Уникредит банк - UniCredit Tiriac Bank и нейната рекламна агенция "Хедвъртайзинг". Билбордовете на румънски все още не са много, но са знак, че нещо ново се случва в масовия български туризъм. Бизнесът у нас обаче реагира по-скоро нервно и без ясна стратегия.

Възможностите за обслужване на румънските туристи се оказаха истинско предизвикателство за хотелиерите и ресторантьорите. По всеобщо мнение това са едни от най-добрите консуматори на т.нар. услуги на място, посещавали Черноморието през последните години. Румънците са представители на нарастващата средна класа в северната съседка, не са шумни, учтиви са и не се притесняват да харчат за разлика от много "престижни" западни клиенти. Те посещават страната ни за малко, но често - т.нар. уикенд туристи. В малкото свободно време, с което разполага, румънският турист предпочита да отседне задължително във висококатегориен хотел, в който би могъл да получи обслужване на ниво, да прекара времето си приятно, с много забавления и допълнителни услуги - всичко това го прави добър турист за бизнеса.

За кратко, но качествено

В отговор "капаните" по плажните алеи в туристическите комплекси отвориха необичайно рано, предлагайки менюта на румънски език, но и цени, чувствително по-високи от тези в българските им варианти. Сервитьорите мобилизираха речника си от румънски думи и дори опитаха да проговорят.



В определението уикенд туристи се крие и една от причините румънците да се спрат именно на България при избора на място за кратката си почивка. "Печеля добре, но нямам много свободно време" - така обяснява двудневното си посещение в България 35-годишният компютърен специалист Димитру Михалиану. Той посещава страната ни за трети път от началото на тази година. Досега е бил в Албена, Варна и Несебър. Докато обяснява за досегашните си посещения, любопитства за забележителностите във Велико Търново, а интереса си към това място обяснява с впечатляващи разкази на свои приятели. "Идват все повече, особено след като отвориха границите. През почивните дни не можеш да си намериш място от тях и навсякъде се лее румънска реч", цитира кмета на Арбанаси Тошо Кръстев, великотърновският вестник "Борба". Елена, съпругата на Димитру, разказва, че по време на двудневния си престой в Златни пясъци семейството й е похарчило около 400 евро. Тя допълва, че малкото разстояние до непознато и интересно място като българското Черноморие е още една основателна причина да бъдат тук.

Основният мотив, поради който България е желана дестинация за северните ни съседи, обаче е съотношението между качество и цена в полза на първото. "В Румъния плажовете са мръсни, обслужването е лошо, а цената на нощувка в двузвезден хотел струва колкото в четиризвезден в България". Така обяснява избора си да прекара три дни в Албена Доринел Диму, с което потвърждава другата причина за румънския интерес към България - разликата в стандарта на живот и заплащане от двете страни на Дунав. За Доринел това е първо посещение в България и по думите му няма да е последно.

Според Евростат през миналата година равнището на цените в България е било 43%, а в Румъния - 53% от това в останалите 25 членки на ЕС, т.е. общото ценово равнище в северната съседка е с малко над 20% по-високо. Единственото по-скъпо нещо в България са телекомуникационните услуги. Разликите са доста големи в хранителните стоки, които в някои случаи те са с около 40% по-евтини в България. Заплатите в Румъния са средно около 30%, като в Букурещ заплащането е значително по-високо от това в София.

"В сегашния си вариант цените на храненето и нощувките у нас са приемливи за румънските туристи, тъй като са близо два пъти по-ниски от тези в северната ни съседка", каза Валентин Спасов. Той е собственик на компанията "Лагард" за френски хлябове и кроасани и верига ресторанти и кафе-сладкарници във Варна и курорта Златни пясъци. Според него поскъпването в заведенията е тенденция, започнала преди година. "Само цената на продуктите се е повишила с не по-малко от 25% за последните 12 месеца", твърди Спасов. Според него поскъпване над сегашните нива обаче ще наруши пазарното равновесие и ще прогони клиенти, в това число и румънски.

Туристите не са маса

Румънските туристи нямат проблем с комуникацията в българските курорти, тъй като използват английски. Много от заведенията в курортите по Северното Черноморие, в Балчик и Каварна се опитаха да отговорят на интереса от страна на северните ни съседи с отпечатването на специални менюта на румънски език. В Албена вече са помислили за решението на проблема с обслужването и използват като стажанти студенти от университета по туризъм в Букурещ. Освен рекламата на румънската банка UniCredit Tiriac Bank в ефира вече има и радиореклама на румънски - на варненския делфинариум. Михаела Кручеру, директор на "Хедвъртайзинг", каза, че предвиждат "рекламни пана дори на плажовете и близо до хотелите в предпочитаните от румънците курорти като Балчик и Златни пясъци". "В България всяка втора кола е с румънски регистрационни номера, затова е необходимо да бъдат инсталирани рекламни пана и да започне кампания на румънски език за румънските туристи там", каза пък неотдавна Шербан Александреску, креативен директор на същата агенция.

Но пред всеки турист в България има още множество подводни бомби. Много от хотелите и комплексите рекламират несъществуващи услуги. Вече има цяла прослойка западни туристи, които се занимават само с това да дават рекламации и така правят посещението си почти безплатно - западните туроператори са длъжни да върнат техните пари. Румънците не се оплакват, като причините за това е може би не по-добрата ситуация в тяхната страна. Това обаче едва ли ще продължи вечно.

Липсата на специфична информация е голям проблем за северните съседи. Много хора пропускат факта, че румънците, макар и не много, са по-религиозни от българите, и само поради липса на осведоменост не могат да посетят манастири или църкви. В тяхната историческа традиция династията на Асеневците традиционно се приема за румънска (или румънско-българска). Доколкото това е исторически коректно е отделен въпрос, но със сигурност туроператорите биха могли да използват тези възможности, ако поне малко си направят труда да вникнат в културата на съседите.

Автодрами

Основният проблем обаче е придвижването с автомобил. Румънците нямат проблеми при преминаването на границата, доколкото влизат само срещу лична карта и нямат досег с митничарите. Всеки румънски туроператор обаче ще ви каже, че българските митничари взимат солени суми от автобусите с румънски туристи, които минават транзитно през България за Гърция или Турция. Собственик на българска туроператорска фирма твърди, че мизата е около 400 евро за автобус. "Що се отнася до българския катаджия, той си е български катаджия", добавя същият туроператор.

По-голямата част от румънските туристи, посещаващи Черноморието, предпочитат да пътуват с личните си МПС-та - от Букурещ разстоянието е само 270 км. Първото нещо, което се забелязва при автомобилите с румънска регистрация, е спокойното шофиране, което не се променя дори след като няколко български автоджигити са направили показано. Преди около две години в Румъния местният КАТ силно затегна контрола над трафика и бившите дачии светкавици изчезнаха от пътя. Освен това румънците са доста наплашени от възможността да бъдат глобени от български полицаи и доскоро доста внимаваха, поне докато не разбраха, че всъщност не могат да бъдат глобени. Докато излезе наказателното постановление, шофьорът е вече в Румъния. Това доста притесни катаджиите в морската столица и те дълго умуваха как да се справят със ситуацията. Лошата новина за румънските гости е, че от 1 юли в случай на нарушение на правилата на движение по пътищата у нас те ще бъдат глобявани веднага. Според нововъведената процедура служителите на КАТ съставят и връчват в момента на нарушението акт и наказателно постановление на нарушителя, който е длъжен да плати глобата веднага като внесе сумата в най-близкия банков клон и представи документ за това пред полицаите. В случай на отказ от страна на нарушителя служителите на КАТ ще отнемат документа за управление на автомобил. Същата информация ще бъде подавана и до граничните контролно-пропускателни пунктове

Проблемът с маркирането по курортите се оказа съществен, тъй като те просто не са проектирани да поемат туристи, идващи с лични автомобили. Григор Фиданов, собственик на веригата "Грифид хотелс", приемаща сериозен контингент гости от Румъния, казва, че е "абсолютно недопустимо да се прибягва до действия, които да стряскат чуждите гости, като използването на "паяци", които вдигат колите на румънците, за да им ги върнат срещу глоба от 38 лв." Много от гостите изпадали в паника, когато не открият автомобила си, тъй като предполагали, че са станали жертва на автокрадци. По думите му този въпрос трябва да бъде регламентиран с указването на достатъчен брой места за паркиране, а това може да стане единствено чрез устройствения план на Златни пясъци. "Трафикът в курорта Златни пясъци е проблем, с който трябва да се справят самите собственици на туристичес­ките обекти и на алеите, контрира варненският кмет Кирил Йорданов. Според него земя за паркинги трябва да се обособи с тяхно общо решение.

По данни на областната дирекция "Полиция" във Варна за два дни в началото на сезона и само на територията на Златни пясъци са подадени четири жалби за откраднати автомобили с румънска регистрация. Петият опит според полицейската сводка е останал неуспешен. Макар времената на масовите кражби вече да отминаха, нелошите румънски автомобили веднага влизат в полезрението на автокрадците, тъй като не са застраховани от "надлежни" застрахователи.

Преводът на рекламата от началото на текста гласи: "В нашето свободно време научихме няколко думи на български. В банката ние винаги говорим на езика на клиента." Хубаво би било скоро да се появи и българска реклама: "В свободното си време научихме няколко думи на румънски/унгарски/френски. В хотела ние винаги говорим на езика на клиента."
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Съдебният съвет ще гледа сигнал срещу Лозан Панов от близки до Пеевски медии 1 Съдебният съвет ще гледа сигнал срещу Лозан Панов от близки до Пеевски медии

В сигнала на управителя на "Блиц" Ивайло Крачунов се твърди, че председателят на ВКС упражнява политическа дейност

27 юни 2017, 4113 прочитания

Данаил Кирилов: Съдиите да не се месят в избора на политическата квота за ВСС Данаил Кирилов: Съдиите да не се месят в избора на политическата квота за ВСС

Това е отговорът на партията към Съюза на съдиите, които попитаха в открито писмо депутатите как подбират кандидатите си

27 юни 2017, 860 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / Регионален бизнес»

Регионален бизнес Пловдив
Регионален бизнес Пловдив

Какъв е бизнес климатът в региона и как се развива бизнесът

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Георги Саракостов: Има общо настъпление на бюрокрацията срещу икономиката

Бързи, дълги и под наем

Допълнителен бизнес покрай председателството ще има за вносителите на нови автомобили, бусове и автобуси

Хелмут Кол: един голям европеец

Най-дълго управлявалият немски канцлер си отиде на 87 години, оставяйки значим отпечатък върху историята на обединена Германия и Европа

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Пяната на дните

Джон Брус от холандската пивоварна De Molen

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 25

Капитал

Брой 25 // 24.06.2017 Прочетете
Капитал Daily, 28.06.2017

Капитал Daily

Брой 97 // 28.06.2017 Прочетете