Регистрация

// Политика и икономика / България

57 17 авг 2007, 0:00, 5067 прочитания

Сляпото космическо око

Центърът за аерокосмически наблюдения не е предупредил за наводнението, нито е помогнал при спасителните операции

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Премълчаната истина

Не дъждът, а човешка немарливост причини трагедията в Цар Калоян

17 авг 2007
Роднински връзки

Разследването на "Капитал" за причините, довели до бедствието в град Цар Калоян, се натъкна на интересна роднинска връзка в Центъра за аерокосмически наблюдения, който е на подчинение на министъра на държавната политика при бедствия и аварии Емел Етем. Негов директор от два месеца е Антоанета Францова. Оказа се, че нейният съпруг Михаил Михайлов е един от шефовете на фирмата, доставчик на хардуера - "Контракс". Тя получи 1.3 млн. лева от бюджета на министерството за доставката на две наземни станции, с които се получават сателитните снимки. Тепърва предстои да се доставя ново оборудване за следващите етапи от изграждането на аерокосмическия център.


Центърът за аерокосмически наблюдения към Министерството на държавната политика по бедствия и аварии беше открит шумно и тържествено само преди месец от премиера Сергей Станишев и министър Емел Етем.

Тогава на журналистите беше обяснено, че скъпата инвестиция в наблюдение на страната от космоса ще помогне за "откриване, възникване и следене динамиката на развитие и контрол на полски и горски пожари, свлачища, наводнения, топене на снежната и ледова покривка" и други природни катаклизми. В медиите се появиха дори заглавия като това "Емел Етем ще открива бедствията на компютъра си".

След трагедията в Цар Калоян се оказа, че от аерокосмическия център не е постъпило никакво предупреждение за задаващия се порой - космическото око на Емел Етем на етапа е сляпо. Центърът е бил безполезен, тъй като е изграден само първият етап и не е оборудван. Признанието за това направи в началото на седмицата шефката на дирекция "Комуникационни и информационни системи" към министерството Дияна Стойнова.

До момента за изграждането на аерокосмическия център са похарчени 1.325 млн. лева. С тези пари са били закупени две наземни станции за прием на данни от шест сателита в реално време. Те включват съответните антени, приемници, декодери и софтуер за обработка на съобщенията. В сумата е включен и временен абонамент за получаване на снимки с висока разделителна способност от Disaster Monitoring Constellation International Imaging (международна компания за сателитно наблюдение на бедствията), чието седалище е в Англия. Тепърва обаче предстои да се обявяват нови обществени поръчки за закупуване на допълнително оборудване и софтуер, заяви Антоанета Францова. Предстои изграждането на втория етап, за което министерството е спечелило конкурс по програма ФАР на стойност 1.2 млн. евро. Необходимата сума за окончателното довършване на центъра не е известна засега. Според шефката му това ще стане ясно, когато двамата британски консултанти дадат становището си на министър Емел Етем. Споменават се различни суми от порядъка на десетки милиони левове. С парите за центъра е предвидено да бъде купен и безпилотен самолет, който ще се използва за близко наблюдение на опасни и критични райони.

От аерокосмическия център признават, че дори и след пълното му завършване няма да може да се прогнозират бедствия като това в Цар Калоян. "Целта на този център не е да прогнозира бъдещи високи количества валежи. За да се прогнозира едно наводнение, трябва да се обедини хидроложка и метеорологична информация. А за това е нужно да съществуват метеорологични станции, от които да се взема информация. Накрая тя трябва да се стикова, обедини и анализира от изключително голям екип от учени. Точно тази работа не е целта на този център", заяви Антоанета Францова. И допълва: "Сега тръгваме от нулата. Не е коректно след два месеца някой да иска тук да се върши работата, която обикновено се върши от 100 души".

В българския център засега работят седем души. Предстоят конкурси за назначаване на още толкова служители, за да може да има денонощно следене на данните от космоса. Успоредно с назначенията на персонал ще тече и неговото обучение, тъй като за изграждането на центъра не са били ползвани услугите на Националния институт по космически изследвания на БАН.

Според Антоанета Францова задачата на аерокосмическия център е да "помага" за прогнозирането на бедствията. "Тоест да се дава допълнителна информация, на базата на която могат да се правят съответни анализи, които са свързани не точно с прогнозирането, а с бъдещото развитие на дадено природно явление", обяснява шефката на центъра. Тя показа от екрана на компютъра си сателитни снимки на България в часовете на трагедията в Цар Калоян. От тях обаче също няма да може да се установи какво е количеството паднал дъжд. Така един от основните неизяснени до момента въпроси около случилото се ще остане загадка.


Антоанета Францова, директор на аерокосмическия център:

Няма конфликт на интереси заради мъжа ми Вярно ли е, че съпругът ви е управител на фирмата, която е спечелила търга за доставчик на оборудването за аерокосмическия център?

Да, но аз съм с две висши образования, аз съм доктор, идвам от БАН. Хората в България, които правят това, което аз правя, се броят на пръстите на едната ръка. Освен това, когато търгът беше спечелен от фирмата на съпруга ми, аз работех в БАН. Тоест аз нямам никакви допирни точки с министерството.

За коя фирма става въпрос - за "Контракс" или нейния подизпълнител "Скортел"?

Става въпрос за "Контракс". Съпругът ми е там, но работата му не е свързана с обществените поръчки.

Какво работи там?

Той е един от началниците... един от шефовете на фирмата е и се занимава с търговския отдел.

Съдружник ли е в нея?

Не.

От колко време сте директор на центъра?

Аз работя тук от два месеца. Когато течеше търгът, трябва да е било миналата година есента, аз приключвах доктората си в БАН. Но въпреки всичко, когато една фирма прави някакъв търг, с това се занимават хората, които работят в "Обществени поръчки". Оттам насетне фирмата е отделно, защото той работи неговата работа, а аз съм в БАН.

Преди това с научна дейност ли сте се занимавали?

Аз пак казвам, че имам две висши образования, имам специализация "Управление при кризи" във военната академия и съм доктор. Аз съм тук не затова, че мъжът ми работи като служител във фирмата, която е спечелила търга. А аз съм тук просто защото съм доктор и имам осем години зад гърба си работа.

Щом изпълнителят на проекта е "Контракс", най-вероятно при следващите етапи тя ще има определяща дума при доставки на оборудване. Не мислите ли, че има конфликт на интереси?

Значи, вижте, за конфликта на интереси юристите са се... значи, те според мен са си оправили много добре нещата. Когато има конфликт на интереси, първо нещата се решават от юридическа гледна точка. И чрез попълването на съответните документи човекът, който е в конфликт на интереси със съответната фирма, излиза от процедурата.


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Етикети: бедствие ЗЗБА

15 юни 2015г.
София Хотел Балкан

capital.bg/outsourcing

Как да запазим глобалната лидерска позиция и да развием потенциала на България



- Как България се превърна във водеща глобална аутсорсинг дестинация
- Какъв е потенциалът за сътрудничество със страните от ЦИЕ
- Национална карта на България за кадри в аутсорсинг сектора
- Възможности за растеж извън столицата
- Стратегии за запазване на глобалната лидерска позиция на България

За регистрация: capital.bg/outsourcing

Още от България

Защо се чупят магистралите 4 Защо се чупят магистралите

Некачествени проекти и стари проблеми на системата за възлагане и контрол са в основата на дефектите, които дават новите магистрални отсечки

29 май 2015, 2630 прочитания

Въведете $ериен номер 1 Въведете $ериен номер

Министерски съвет продължава да плаща милиони за софтуерната поддръжка на администрацията, а поръчките обикновено отиват в една-единствена компания

29 май 2015, 2526 прочитания

24 часа 7 дни

29 май 2015, 5522 прочитания

29 май 2015, 4011 прочитания

29 май 2015, 3608 прочитания

29 май 2015, 3288 прочитания

29 май 2015, 2722 прочитания

Всички новини

Библиотека / K10»

К10: Най-скъпият урок
К10: Най-скъпият урок

Най-добрите банки и банкови клонове в България.

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Премълчаната истина

Не дъждът, а човешка немарливост причини трагедията в Цар Калоян

Когато един интернет не стига

Организации обвиняват Facebook в нарушаване на неутралността на глобалната мрежа

Голям, нов, солен гръцки данък

Ще бъде ли засегнат българският бизнес от планирания авансов данък от 26% и как

МВФ подкрепи юана

В разрез със САЩ фондът обяви, че китайската валута не е надценена

"Пикадили" взе 11.8 млн. евро кредит

Обединението на веригата с "Карфур" още не се е случило

Герой за подражание

Авторът на детски книги Крис Хотън и неговите добри каузи в илюстрации

Говори за нея

HERstory - пешеходният тур из центъра на София, наричан още феминистка разходка, осветлява съдбите на жени - учени и общественички, които са изиграли ключова роля в българската история

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 21

Капитал

Брой 21 // 30.05.2015 Прочетете
Капитал Daily, 29.05.2015

Капитал Daily

Брой 99 // 29.05.2015 Прочетете
Капитал Light, брой 21

Капитал Light

Брой 21 // 30.05.2015 Прочетете