Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
3 26 фев 2010, 17:11, 3312 прочитания

Пътят на водата към концесията

Шансовете за привличане на частни инвестиции в сектора се увеличават

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Още по темата

Водна пързалка

Екоминистерството организира спорен търг за автор на водна стратегия

13 авг 2010

Eau de Sofia*

Съвсем скоро "Софийска вода" от британска може да стане френска

14 май 2010


Замисляли ли сте какво количество от водата, за която всеки месец плащате, действително потребявате у дома? Отговорът на пръв поглед е очевиден - колкото показва водомерът. Отчитането на водния дебит обаче не е толкова проста работа като измерването на консумираната електроенергия или продължителността на разговорите по телефона. Всъщност средностатистическият българин използва едва 30 до 50% от фактурираното количество вода, което плаща. Това е водата, която достига до кухненското кранче или батерията в банята по водоснабдителната мрежа. Останалото изчезва в течове и  кражби, като голяма част от тези загуби се прехвърля върху редовите клиенти. Качеството на водата, която пием, е другият голям проблем - като започнем от факта, че около 70% от водопроводите, които са стари, са изработени от вредния азбест и стигнем до калните струи от чешмите, които са често явление в редица райони на страната.

Тоест сегашното състояние на ВиК мрежата е нездравословно икономически и физически. Очевидно трябва да се търси бързо решение за модернизирането й. Възможностите са две - да се привлекат частни инвестиции или дружествата да си останат публична собственост и за тях да продължат да се грижат държавата и общините. Второто отдавна показа, че не работи. Затова е странно, че лансираната от министъра на регионалното развитие Росен Плевнелиев идея за масово концесиониране на водните дружества срещна толкова сериозен отпор от кметовете, и от опозицията в парламента.
Министър Плевнелиев обяви, че още в началото на 2011 г. ще бъдат концесионирани почти всички ВиК мрежи в страната. Той се мотивира с липсата на средства по ОП "Околна среда" за изграждане и рехабилитация на водопроводи. Правилата за концесиите ще бъдат изработени до края на тази година с участие на специалисти от Германия.

В плен на цените

Основният аргумент срещу водните концесии е, че частниците ще вдигнат цените на водата. "Никое правителство не може да си позволи да повиши цената на водата заради инвестициите до такава степен, че тя да стане лукс за домакинствата", коментира наскоро Димчо Михалевски, бивш зам.-министър на регионалното развитие в правителството на Сергей Станишев. Според него масовото концесиониране не може да започне от 2011 г.

Публично-частното партньорство при всички случаи ще изисква тарифите да осигурят нормална възвращаемост на вложените инвестиции в модернизация и разширение на ВиК мрежите. Увеличението на цените обаче може да става плавно, а така ще се гарантират необходимите средства за модернизация, коментира Веселин Алтимирски, директор на дирекция "ВиК услуги" в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, пред "Капитал". Държавната комисия за енергийно и водно регулиране определя веднъж годишно цените на питейната вода, цената за пречистването й и отвеждането й до пречиствателните станции. Дружествата доказват направените от тях разходи за електроенергия, работни заплати, амортизации. Според Алтимирски в момента съществува проблем, защото върху част от активите, които дружествата поддържат, не може да се получи възвращаемост.



От регулаторната комисия признават, че цените на някои дружества до юли 2009 г. не са били променяни две-три години заради отказа на общинските съвети и кметовете да одобрят по-високи тарифи. Такива са Дупница, Берковица, Брезник и Ботевград. Наложено е мнението, че цените на водата трябва да са ниски, за да може абонатите да плащат. От ДКЕВР от няколко години предлагат да бъдат въведени помощи за социално слабите, вместо те да се субсидират през цената на водата, но до момента предложението не е прието.

Милиарди инвестиции, които липсват

По различни изчисления за модернизиране на водния сектор в цялата страна ще се необходими между 3.5 и 7 млрд. евро през следващите пет години. Брутният вътрешен продукт на България за миналата година е бил 62 млрд. лв. Ако държавата трябва да осигури финансирането за водния сектор, това би погълнало около една четвърт от годишния БВП на страната. Отговорът е ясен: цената е непосилна за държавната хазна или общинските бюджети, които не могат да си позволят такива харчове или се страхуват от непопулярна мярка като увеличението на цената. 

За водните концесии се говори от десет години, но до момента единствената е тази  на "Софийска вода", където акционери са британската "Юнайтед ютилитис", Европейската банка за възстановяване и развитие (двете общо притежават 77% от дружеството) и общината.

Ако бъде избран добър модел за концесия върху всички съоръжения по пътя на водата и при добър избор на стратегически инвеститор, но в съдружие с местни инвеститори и с общините, резултатите могат да бъдат добри", смята управителят на "Юкономикс" Николай Минков. Банките са тези, които оценяват инвестиционния риск и разграничават добрия от лошия мениджмънт, като дават или не дават пари, обясни той. Министерството на регионалното развитие и благоустройството може да разчита на помощ от Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие за подготовката на концесиите. В процеса на самото концесиониране е добре да се привлече и Българската банка за развитие, която бе създадена именно с идеята да подкрепя бизнес проекти. Бизнесът и общините търсят помощта на банките едва когато имат готов проект и подписани договори, което е грешка, тъй като е много по-трудно да се намерят средства за реализиране на проекта, смята Ангел Геков, изпълнителен директор на Българската банка за развитие. Партньорите по инфраструктурните проекти, включително и във водния сектор, трябва да се обръщат към банките в по-ранен етап, за да бъдат консултирани за възможните схеми за парично обезпечаване на проекта. Според него средства могат да се набират чрез листване на борса, привличане на външен кредитор, държавно финансиране и др. Алтернативен вариант е например възможността пенсионносигурителните фондове да инвестират във ВиК дружества, гарантирани от банки с над 50% държавно участие.

От концесия по български към германския модел

След "Софийска вода" опитът за концесиониране на дружествата във Варна и Шумен не успя. Общинският съвет на морската столица отказа да подкрепи влизането на частен инвеститор независимо от заявения интерес на седем големи компании.

Министър Плевнелиев обяви, че новите концесии няма да бъдат като тази на "Софийска вода", а ще бъде използван германският модел. При "Берлинер васер", която обяви интерес към водни концесии в България, обяснява, че този модел изглежда по следния начин: концесията е за 30 години, общината е мажоритарен акционер (51%) в дружество с участието на две компании - германската RWE и френската "Веолиа". Частните фирми имат контрол върху най-важните решения в борда. В досегашния "български модел" столичната община е миноритарен акционер, а всички отговорности, включително тези със социален характер, са прехвърлени върху частните инвеститори. Софийската концесия беше осъществена без регулаторна рамка и с неизяснена собственост на част от активите.
Раздробеността на мрежата, управлявана от 66 оператора, е пречка пред инвеститорския интерес. Сега регионалното министерство планира окрупняване чрез новосъздадените асоциации по ВиК, в които общините ще имат 65%, останалите - държавата, да учредят смесени дружества с инвеститорите. Създаването им бе поискано през миналата година от Европейската комисия като едно от условията за деблокиране на спряното финансиране по ОП "Околна среда" за пречиствателни станции и водни проекти. Общините трябва да прехвърлят на асоциациите активите си. Според Закона за водите асоциациите имат големи права да сключат договори с операторите, да им препоръчат да осигурят финансиране, както и да предложат концесионер. Правителството обаче взема решение за операторите, които обслужват повече от една община. Друга промяна е начинът, по който се отчитат загубите по мрежата. Според новата методика на МРРБ за изчисляване на загубите те вече не изчисляват в проценти, а в куб. метра/км за година. Така икономически обоснованото ниво на загубите се свързва с инвестициите.

Кметски отпор

Независимо че законът влезе в сила през декември миналата година, до момента няма регистрирана нито една асоциация, а учредяването им среща отпор от кметовете. "Те да не се дърпат при прехвърлянето на общинската собственост на новите асоциации", призова неотдавна министър Плевнелиев. Според изпълнителния директор на Националното сдружение на общините в България Гинка Чавдарова отделни общински съвети не са съгласни с обособените територии, на които трябва да работят операторите, и искат нови. Тя призна, че асоциации имат големи правомощия, свързани с концесиите. Бившият министър на регионалното развитие и благоустройството в кабинета "Сакскобургготски" Костадин Паскалев, който е кмет на Благоевград, определи идеята за концесионирането на дружествата като кражба. Той предлага компаниите да бъдат обявени за изключителна държавна собственост.

Отсъствието на политическа воля да бъде осъществено на практика публично-частно партньорство спираше навлизането на частни инвестиции в сектора. Такава воля в момента е налице, както и необходимата регулаторната рамка. Кандидатите за концесиите обаче продължават да смятат средата в България за рискова, защото не са сигурни дали ще получат необходимите тарифи, с които да могат да си върнат направените инвестиции. Решаването на този проблем очевидно трябва да бъде следващата стъпка, ако управляващите наистина желаят да отпушат сектора за частно финансиране.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Линията на бедността пада до 308 лв. през 2016 г. Линията на бедността пада до 308 лв. през 2016 г.

Ниската степен на образование и липсата на работа поставят хората в по-голям риск от живот в лишения

23 юни 2017, 5805 прочитания

Болтовете не падат сами 6 Болтовете не падат сами

Прокурори, пътища, автомобили - какво се случи с колата на Лозан Панов

23 юни 2017, 14096 прочитания

24 часа 7 дни

23 юни 2017, 19215 прочитания

23 юни 2017, 13679 прочитания

23 юни 2017, 12681 прочитания

23 юни 2017, 9533 прочитания

23 юни 2017, 7781 прочитания

Всички новини

Библиотека / Регал»

Регал
Регал

Издание за бизнеса с бързооборотни стоки

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Бандити на прикритие

Случаят "Алексей Петров" е емблематичен за симбиозата между полицаите и техните агенти

Санирането в България: Гори ли стиропорът

След пожара със 70 жертви в саниран блок в Лондон, един въпрос витае наоколо: безопасна ли е изолацията? Отговорът е тревожен.

Дъжд от дивиденти

През 2017 г. се очаква да постъпи кеш от разпределение на печалби за 260 млн. лв., което е 70% ръст

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Пяната на дните

Джон Брус от холандската пивоварна De Molen

Луксозна отбивка

Шедьоври на виното, съвременното изкуство и архитектурата в отвореното за посещения Chateau La Coste недалеч от Марсилия

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 25

Капитал

Брой 25 // 24.06.2017 Прочетете
Капитал Daily, 22.06.2017

Капитал Daily

Брой 94 // 22.06.2017 Прочетете