Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
46 5 май 2010, 15:06, 20370 прочитания

Мисия "Шанхай"

История за един панаирен павилион, фототапет и кебапчета

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

България се отказа от световното изложение "Експо Милано"

Няма информация колко средства са похарчени до момента за българското представяне, както и дали страната дължи неустоки по сключени до момента договори

18 фев 2015

Невидимият сайт за пет милиона

Националният туристически портал показва как се чупят стратегиите в сектора

25 яну 2013

Панаир завинаги

Точно преди съдът да реши окончателно дали връща Пловдивския панаир на държавата, Георги Гергов заложи всички активи в своя полза

5 юни 2012

Голям панаир

Георги Гергов получи два пъти Пловдивския панаир - веднъж от държавата, и втори път - от съда

11 юли 2011

Държавата може да си върне Пловдивския панаир

Съдът обяви за нищожни увеличенията на капитала, с които Георги Гергов взе контрола над изложението

1 фев 2011

Чаршия с туршия

Българското участие в Експо 2010

5 май 2010

World Expo открива врати в Шанхай

Китай наля милиони в подготовката на изложението, което e най-скъпият световен панаир

2 май 2010

Най-старият панаир:

Сега в Пловдив, после и в други градове

Държавата обеща на бизнесмена Георги Гергов терени до летищата в София и Варна за филиали за пловдивското изложение

23 май 2008
Миналата седмица под ослепителния блясък на тонове фойерверки и с куп впечатляващи архитектурни творения в Шанхай започна най-скъпият световен панаир в историята - Експо 2010. Историята, която ще ви разкажем, се случва там - на 8300 км от България. Тя обаче няма нищо общо с Шанхай и е типично българска.

В нея има по много от всичко родно и познато - мистериозни конкурси, липсващи пари, безкрайни спорове, кебапчета и бира-скара и държава, на която не й пука. Резултатът е жалък. И щеше да е смешен, ако беше следващият епизод на нашумелия български филм  "Мисия Лондон". Но не е! Всичко е реално и комичното е на гърба на всички нас. И е обидно.

Тайният създател на националния щанд

Всичко започва на 4 август 2006 г. Тогава Министерският съвет решава представянето на България на Световното експо да не става чрез обществена поръчка и публичен конкурс, а да бъде поето изцяло от Международния пловдивски панаир. Това е решение, взето по инерция - панаирът ръководи такива участия още от средата на 90-те години (когато все още е 100% държавен). От него се очаква да избере проект за павилион, строител и да организира цялото представяне на страната, включително и националния й ден. Тази мащабна задача се допълва от ново предизвикателство. Като най-скъпото и бляскаво до този момент, шанхайското изложение е особено ценно и защото отваря широка врата към най-бързо растящия и може би най-любознателен пазар в света - китайския. Затова е хубаво българското участие да е на ниво.

Ако питате министерството на икономиката, чийто министър би следвало да ръководи процеса, оттам ще ви отговорят (както казаха и на "Капитал"), че панаирът е трябвало първо да организира конкурс за идеен проект. И според изпълнителния директор на панаира Богомил Бонев, такъв е организиран - от 10 декември 2008 г. до 12 януари 2009 г. Освен необичайното време - около Коледа, мястото за обявяване на конкурса също е доста странно - само и единствено в кратка бележка на сайта на панаира. Който видял - видял. Изненадите обаче не свършват дотук.



Оказа се, че спечелилата фирма, която е измислила националния щанд, също е тайна. На официалния сайт пише, че "концепцията и архитектурните планове бяха разработени от екип на панаира", а запознати предположиха неофициално, че зад проекта стои служителят на Пловдивския панаир арх. Тодор Василиев, който спечели конкурса за щанд на експото в Сарагоса през 2008 г. Телефонът на Василиев беше изключен, когато "Капитал" го потърси, а Богомил Бонев изненадващо отказа да предостави името на победителя, заради "войната, която се води" срещу българския павилион. Той обаче категорично отрече победителят да има "каквато и да е връзка с панаира" и повтори, че единствената цел била да се "спестят средства на държавата". Идейният проект според него е бил на стойност около 180 хил. лева. Бонев заяви, че дружеството е подало информация за конкурса и победителя в министерството, откъдето са одобрили и двете.

В писмо до вестника от министерството съобщиха, че в предоставените им отчети няма данни за това. Неофициално пък разказаха, че имат сведения за разход от 400 хил. лева за проектирането - повече от десет пъти над пазарните цени. Това са само първите от многото фрапантни противоречия, които изпълнителят и възложителят имат в този смайващ разказ.

Пари няма, действайте

Когато е решавало на кого да възложи поръчката, правителството е решило и колко да отпусне - 4.6 млн. лева. До тази сума се е стигнало, след като от панаира сами са сметнали колко ще има струва тя.

Опитът от предишните подобни изложения показва, че бюджетът е винаги сходен. На предишното - в Япония - 3.8 млн. лв. От тях едва около 30% са били за самия щанд - проект и изграждане. Това прави малко над 1 млн. лв. за проекта и изграждането. Всичко друго е разходи по екипа, хотели, делегации, културни прояви, концерти... Източник на вестника съобщи, че и този път съотношението е било подобно.

Превъртаме три години напред и се озоваваме в разгара на най-сериозната икономическа криза за България от десетилетие насам. Миналия ноември от министерството привикват представителите на панаира и им съобщават, че разходите се намаляват наполовина и ще трябва да се справят с 1.3 млн. лева, които вече са получили от държавата и 650 хил. долара, които са договорили като помощ от китайските организатори.

Тук стигаме до поредния странен епизод по пътя към Шанхай. Панаирът отказва да се съобрази с новата финансова рамка под предлога, че е невъзможно проектът да бъде коригиран на този етап. В следващите няколко месеца двете страни, очевидно, не комуникират добре помежду си. Първо министерството иска да му бъдат предоставени всички отчетни документи за харченето на парите, а миналата седмица, точно преди откриването на световното изложение, Богомил Бонев и председателят на борда на директорите Георги Гергов пращат открито писмо, в което говорят за "защита на интересите на страната" и настояват да получат още средства за по-нататъшното опериране на щанда.

В писмото от министерството до "Капитал" се казва, че "на 29 април бе получен отчет от панаира, който съдържа описание на извършените разходи и обяснителна записка за предстоящи плащания. Към писмото обаче не са приложени документи – договори, фактури и т.н." Така, въпреки че едната страна е без пари, а другата - без документи, българският павилион все пак отваря на големия ден - 30 април.

Споделеното наследство: фототапети и асмалък

Не е ясно дали министерството на икономиката или който и да е извън панаира е видял крайния резултат предварително. Дори след откриването на "Капитал" му отне известно време, докато намери качествени снимки от прословутия павилион (Ройтерс бяха така любезни да ни изпратят след специално запитване). Мотото на Експо 2010 е "По-добри градове, по-добър живот". В тон с него, българският проект представлява... чаршия. На сайта на панаира има галерия, снимана с любителски фотоапарат и придружена с напоителни обяснения за "експозицията, разкриваща историческото и културно богатство на страната под мотото "Споделено наследство". От оскъдната информация изобщо не става ясно как "12 културни пласта... с фрагменти от историята, архитектурата, културата, обичаите и ритуалите на страната" са побрани на 300 кв.м, на които се вижда макет на възрожденска къща, два манекена с народни носии, няколко фототапета и една асма (там някъде има и златни накити от тракийското съкровище, но те не са попаднали в галерията).

Съвсем не е ясно как в павилиона, който е в съвместна сграда с тези на Армения, Македония и Грузия, влизат по 1000 души на час, както се твърди на сайта, при положение че в далеч по-впечатляващия и самостоятелен сръбски павилион например има 10 хил. посетители за 3 дни. Открит остава въпросът и кой "споделя" с тези тълпи китайци, какво има на няколкото плазми в павилиона, на които се показва "съвременна българска архитектура" и се "експонират постери на проекти от бъдещето", тъй като самите изпълнители се оплакват, че са пратили само 4-ма души, а гидове с китайски няма, "защото няма пари". Всякакви сравнения със съседни държави впрочем е добре да бъдат избягвани, защото и турският, и румънският и дори павилионът на Босна и Херцеговина са далеч по-впечатляващи от българското творение. С толкова пари - толкова, е извинението на Пловдивския панаир. "Капитал" има малко по-различна гледна точка и тя се крие в предисторията към нашия разказ.
И един поглед отвън
Саймън Анхолт, специалист по национално брандиране:
"Репутацията на една държава може да бъде само заслужена, а не конструирана с евтини маркетингови трикове. Ако България иска да бъде позната и да й се възхищават, трябва да произвежда и изнася важни и добри продукти и услуги, да създава добри туристически дестинации и да ги промотира силно и ефективно. Трябва да се ангажира в силен културен и политически диалог с други държави, да изгражда поток от забележителни хора в различни области, които да правят име по света.
И най-вече - трябва да допринася по някакъв начин за онези въпроси, които наистина вълнуват хората от други държави - бедността, войната, екстремизма, правата на децата и жените, образованието, климата, замърсяването, дрогата и т.н. Ако искаш хората да мислят позитивно за страната ти, запитай се какво можеш да направиш за тях и го прави."

Има ли смисъл, ако няма значение

Участието на събития като световното изложение е сложна задача. От него няма как да се очакват бързи и категорични резултати - повечето държави са там, за да създават или поддържат репутация и да привличат инвестиции и туристи - все постепенни процеси. Ето защо няма как да се пресметне изцяло ползата от такова събитие - дали има смисъл да си там, ако си просто "дърво в гората". Както вече пояснихме, Шанхай е по-различен, защото е вратата към изгряващата сила Китай - следователно има смисъл да си там. Затова и много от павилионите са решили да се борят за внимание - хъсът и креативността са очевидни, а там където трябва - подпомогнати от китайците.

В отговор на въпрос на "Капитал" от сръбския комитет например обясниха, че са взели решението за самостоятелен павилион, защото китайските домакини са им направили 50% отстъпка от наема, което е изравнило цената с тази в съвместен павилион, а и има вероятност сградата да бъде оставена за постоянно като собственост на сръбската държава. Общата сума за сръбското участие е 1.5 млн. евро.

На този фон проблемите на България изпъкват като асмата от фототапета - на българската държава явно не и е ясно нито защо участва на това изложение, нито какво точно иска да покаже на света, а още по-малко, как. Нито в шизофреничното отношение на МИ, нито в пламенната защита на проекта от Пловдивския панаир "Капитал" не успя да открие следите от дискусия по тези въпроси.


Фотограф: reuters

Първоначалният бюджет е бил по-голям от сръбския, но въпреки това е предвиден за безличен съвместен павилион, който всъщност е щанд. МИ е трябвало да види и обсъди идейните проекти, но очевидно не е сметнало това за нужно и е оставило изпълнителя да се разпорежда с парите и имиджа на страната. Пловдивският панаир нито вече е държавен, нито дори когато е бил, е имало съществени причини да създава сам български павилион - начинание отвъд възможностите на което и да е дружество. Жалък щанд като този е всъщност идеална илюстрация на една държава, на която не й пука дори как и защо харчи пари за предполагаемото си бъдеще.

Вместо епилог

Такава история не би била напълно завършена без достоен край. А той вече се задава на хоризонта. Твърдо решен да не променя първоначалните си планове за харчене, Пловдивският панаир има в момента 19 хил. лева в сметката за изложението. "Ако до 14 май държавата не вземе решение за някакво участие, ние отзоваваме нашите екипи и затваряме щанда", заяви Богомил Бонев. Той дори заяви, че ще го демонтират вероятно защото наемът не може да се плаща. Не е особено ясно откъде министерството на икономиката ще вземе исканите средства, дори да има желанието да го направи.

Изложението в Шанхай продължава 6 месеца, денят на България е на 14 юни. Ако не успяхме да привлечем внимание с павилиона си, с бързото му махане със сигурност ще успеем. А единственият представител на България на експото ще остане един частен ресторант, наречен "Българска роза". Създателите му от "Експоцентър" ООД са успели да го отворят с позволение от организаторите (и с писмо от министър Трайчо Трайков, казват заядливо от Пловдивския панаир) и продават, разбира се, кебапчета. Както подчертава Бонев, по 10 лева парчето.
За сравнение: Сърбия
Общият бюджет, отделен за участието на Сърбия на Експо 2010 в Шанхай, е 1.5 млн. евро. Белград също е получил 650 000 долара финансова помощ от Китай, като са успели да договорят и 50% отстъпка за наема на павилиона.
Идейните решения за павилиона и за подреждането на изложбата вътре са избрани след обявени конкурси. Този за архитектура беше публикуван през 2008 г. и бяха получени 31 проекта. Като победител е избран "В града", на архитектите Наталия Миодрагович и Дарко Ковачевич. Другият конкурс за интериорно решение и за подреждането на изложбата е обявен през 2009 г., а победител в него е фирма "Мегатон", която е ангажирала творческия екип NigO, който преди време организира тържествената церемония за откриването на Универсиадата в Белград. Въпросната фирма е изработила мултимедийната изложба в сръбския павилион, а решенията е вземала творческа комисия, в която са били включени известни сръбски специалисти в различни области.
Решението да имат самостоятелен павилион са взели, тъй като след 50% отстъпка, която са получили, наемът няма да им излезе много повече, отколкото ако си споделят павилион с други участници.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

29 ноември, 2017 г.
София Хотел Балкан

capital.bg/conference

12 годишна конференция Сделки и инвеститори



Акценти в програмата:
Икономически обзор на региона и какво да очакваме занапред
Гледната точка на инвеститорите за перспективите пред България
Най-важните сделки за годината и какво стои зад техния успех
Завръща ли се дяловото инвестиране като важен инструмент за финансиране
Кои активи и сектори ще бъдат в радара на инвеститорите през 2018


Прочетете и това

Политиците не разбират, че обществените медии са гражданска самозащита Политиците не разбират, че обществените медии са гражданска самозащита

"БНТ не може да бъде независима при сегашния медиен закон", казва бившият й програмен директор Севда Шишманова в интервю за "Капитал"

24 ное 2017, 3583 прочитания

Луис Ристрепо: Адвокатите трябва да бранят съда от посегателства Луис Ристрепо: Адвокатите трябва да бранят съда от посегателства

Апелативният съдия във Филаделфия пред "Капитал"

24 ное 2017, 3016 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / Гепард»

Гепард
Гепард

Класация на най-динамичните малки и средни компании в България.

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Правителството поема реформата в БАН

Институтите на академията ще станат автономни изследователски звена и ще се финансират като второстепенни разпоредители

Църковни братя или не съвсем

Признаването на македонската църква, или когато политиката и държавата влязат в църквата

Големите пари в малките чипове

Broadcom набляга на лицензионните проблеми на Qualcomm в опит да купи компанията

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Ново място: Owllee

Когато човек иска просто хубаво кафе

Трансилвански арт експрес

Как Клуж се превърна в добър регионален пример за град с активни млади хора и развиваща се артистична сцена

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 47

Капитал

Брой 47 // 25.11.2017 Прочетете
Капитал Daily, 23.11.2017

Капитал Daily

Брой 180 // 23.11.2017 Прочетете