Софийска градска прокуратура (СГП) е образувала досъдебно производство срещу неизвестен извършител - член на Министерски съвет за разгласяване на класифицирана информация. Това съобщи днес градският прокурор на София Николай Кокинов. Разследването е за престъпление по чл.359, ал. 1 от НК - който по непредпазливост стане причина да бъде разкрита информация, представляваща държавна тайна се наказва със затвор до 2 години или пробация.

Разследването е образувано по сигнал на председателя на Българската асоциация за бизнес Светлозар Николов и депутата от Коалиция за България Атанас Мерджанов. През месец февруари 2010 г. те подадоха сигнал до прокуратурата срещу финансовия министър и вицепремиер Симеон Дянков за разгласяването на тайното споразумение между бившия финансов министър Пламен Орешарски и управителя на БНБ Иван Искров. Въпросното споразумение позволило част от фискалния резерв да бъде депозиран в търговски банки.

Интересното в случая е, че въпросното "разгласяване" става по време на парламентарния контрол на 30 октомври 2009 г., когато Дянков отговаря на въпрос на депутата от Коалиция за България и бивш финансов министър Пламен Орешарски "относно заявени намерения за депозиране на част от фискалния резерв в търговски банки."

Тогава Симеон Дянков отговаря, че фискалният резерв трябва да се управлява прозрачно, че "всяко тримесечие отсега нататък Министерството на финансите ще дава отчет за състоянието и доходността на фискалния резерв."  

След това той разкрива: "По време на анализа ни за отговора, който днес представям, моят екип се натъкна на тайно споразумение. Тъй като вече разсекретих този документ, ще кажа, че става въпрос за допълнително споразумение, сключено между господин Орешарски и господин Искров, управителят на БНБ. Това споразумение позволява допълнително още 1 млрд. лв. по тяхно усмотрение да се депозира в търговски банки от фискалния резерв. С други думи, по време на управлението на тройната коалиция голяма част от фискалния ни резерв е бил несигурен, не само несигурен, но това е правено тайно!."

Няколко дни по-късно, премиерът Бойко Борисов коментира, че ще сезира прокуратурата, за да се установи дали има състав на престъпление в тайното споразумение на бившия финансов министър Пламен Орешарски и БНБ за насочване към търговски банки на част от фискалния резерв по време на предишното правителство. Тогава премиерът определи въпроса на Орешарски като "криминален сюжет, планиран предварително", който му подготвяли, за да направят след това обвинения, че предизвиква дестабилизиране на банковата система. 

Днес, градският прокурор Николай Кокинов не даде информация за този сигнал.

След това по случая настъпи мълчание, което продължи до деня в който като обвиняем беше привлечен Сергей Станишев (пак за разгласяване на класифицирана информация). Тогава той заяви, че прокуратурата и следствието изпълняват политическа поръчка и даде пример със сигнала подаден от Атанас Мерджанов срещу Симеон Дянков: "По този сигнал няма никакво действие. Затова не смятам, че Прокуратурата не действа безпристрастно, а изпълнява политическа поръчка и има двоен стандарт."

Ден по-късно, главният прокурор Борис Велчев заяви, че сигналът е разпределен на прокурор.

Интересното в случая е, че прокуратурата образува досъдебното производство близо девет месеца след парламентарния контрол и шест месеца след подаването на сигнала. И дали ако е била убедена, че има престъпление прокуратурата е трябвала да чака да бъде сезирана за нещо, което е широко публично и известно, какъвто е парламентарният контрол.

Друг спорен въпрос е дали извършеното от Дянков наистина е довело до някакви вреди. Експертът по достъп до информация и ръководител на правния екип на "Програма достъп до информация" Александър Кашъмов коментира: "Първо смятам, че самият Закон за защита на класифицираната информация е ясен. Той казва, че се класифицира само тази информация от чието разгласяване би произтекла вреда. Такъв е принципът и в международното право. Това е принцип и по чл. 10 от Европейската конвенция за човешките права и основните свободи и е изведен в практиката на съда в Страсбург. Такъв е и принципът по чл.357 НК - става дума за защита от вреда, а едно деяние престъпление само, когато е общественоопасно. Тук има два принципа - на вредата (че с извършеното действие се уврежда) и на обществения интерес - дори и да уврежда, ако обществото трябва да знае тази информация, то тя трябва да е публична."

Адвокат Кашъмов допълва: "Става дума за документ, който разкрива финансовата политика на предходното правителство. Тази информация трябва да бъде достояние на обществото за това няма никакво съмнение."

Той задава и риторичния въпрос: "До кога ще продължава надкласифицирането на документи. Кога ще се търси отговорност на тези хора, които излишно засекретяват документи."

Факт е, че преди няколко седмици, при представянето на отчета на прокуратурата, зам.-главният прокурор Валери Първанов каза, че близо 90% от документите в България се класифицират ненужно.
 
"Стандарт на НАТО това да бъдат класифицирани колкото се може по-малко документи, за да може да се опазва по-добре тази информация." пояснява още адвокат Кашъмов.