Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
42 7 дек 2010, 21:24, 12404 прочитания

България е в дъното на класацията по четивна грамотност

Според PISA 2009 българските ученици могат да четат и пишат, но не осмислят и анализират прочетеното

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Аз не 4ета

България е в дъното на класацията по четивна грамотност. Защо?

10 дек 2010

Цената на (без)действието

Как инвестициите в качествено образование могат да подобрят икономическата среда

29 яну 2010

Бъдеще в миналото

Как новите технологии могат да подобрят образователния процес в България

6 ное 2009

Задачи с повишена важност

В каква посока тръгна новият екип на образователното министерство и какво още липсва

21 авг 2009
Българските ученици трудно анализират текстове, не се справят при разчитането на графики и четат най-вече списания. Това са основните изводи от представеното днес международно изследване PISA на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD). То изследва нивото по четене, математика и природни науки сред 15-годишните ученици от общо 65 страни, като акцентът тази година е върху четивната грамотност. От България са участвали 4508 ученици от 179 училища, основно от девети клас.

Резултатите за България не са изненадващи и потвърждават изводите от предишното издание на PISA през 2006, както и от матурите през последните три години. А именно, че българското образование е предимно теоретично, с остарели учебни планове и далеч от идеята да преподава умения за справяне в живота и за решаване на проблеми.  

По четивна грамотност България се нарежда на 46-о място от общо 65 страни (като през 2000 г. бяхме на 33-то от общо 41, а през 2006 г. - на 43-то от 57) и е в една група по ниво на образователните стандарти със Сърбия, Уругвай, Мексико, Румъния, Тайланд, Тринидад и Тобаго. Средният резултат на българските деветокласници е 429 точки, при среден за страните от OECD 492 т.

Най-тревожният извод е, че 41 процента от българските ученици са под критичния праг за четивни умения. Това означава, че притежават елементарна функционална грамотност - могат да четат и пишат, но се затрудняват при тълкуването и интерпретирането на текстовете. Съответно най-трудната част за деветокласниците е осмислянето и оценяването на текста. Още по-слаби са резултатите при анализа на нетрадиционни формати като графики, илюстрации и карти. Учениците с най-добри резултати в България са под 3 процента (за сравнение съответният процент в Шанхай е 21,4%). Въпреки това постиженията по четене, математика и природни науки са по-високи от предишното изследване през 2006 г. и в общи линии се връщат на нивата си от 2000 г. (виж таблицата). През 2006 г. делът на учениците под критичното ниво на грамотност беше над 50 на сто.

Среден брой точки на българските ученици
  PISA 2000 PISA 2006 PISA 2009
Четене 430 402 429
Математика 430 413 426
Природни науки 448 434 439

Изключително голяма е разликата между резултатите по четивна грамотност на момчетата и момичетата. По този компонент България се нарежда на второ място измежду всички изследвани страни (след Албания) като момичетата в българските училища изпреварват момчетата с 61 точки, което се равнява на близо две години училищно образование. От изследването излиза също, че повече от половината от момчетата се класират под критичния праг на четивна грамотност. Според Светла Петрова, координатор на PISA за България, ако успехът на момчетата се повиши, това ще подобри като цяло мястото на България в класацията. По думите на Петрова причините за огромната разлика между постиженията на момчетата и момичетата могат да се крият в съдържанието на учебните програми по български език и литература, както и във феминизирането на учителската професия.

България попада и в групата страни, в които социално-икономическите фактори оказват голямо влияние върху нивото на образованост. Измежду тези фактори с голямо значение е професионалният и образователен статут на родителите - в България влиянието на семейната среда (и особено това на майката) е по-силно отколкото в други страни. В тази връзка от значение е и броят книги в дома на ученика. Почти една четвърт от участвалите в изследването младежи споделят, че у тях има между 26 и 100 книги, а семействата на близо 30 процента притежават по-малко от 25 книги. Повечето от деветокласниците четат най-вече списания. Близо четвърт пък твърдят, че за тях четенето е загуба на време.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Краен срок:
25 май 2016г.
За кандидатстване
и номинации:
capital.bg/next

Докажи, че си Next Generation бизнес лидер, и спечели ЕMBA стипендия!


Включете се в конкурса за млади бизнес лидери Next Generation на “Капитал” и “Кариери”, ако сте:
- предприемчив, иновативен и ориентиран към постигане на резултати
- имате професионални постижения, с които искате да се похвалите
- на възраст до 35 г. включително
- работите в България и заемате мениджърска позиция или имате собствен бизнес
- иматe минимум 3 години трудов опит, от които поне 2 на управленска позиция
- искате да спечелите EMBA стипендия.

Прочетете и това

Свобода за прасетата 1 Свобода за прасетата

Защо безсмислени нормативни ограничения блокират пасищното отглеждане на свине в страната

28 апр 2016, 744 прочитания

Патриотичните игри на Борисов Патриотичните игри на Борисов

Въпросът е готови ли са от ГЕРБ да платят цената за гласовете на ПФ

28 апр 2016, 1325 прочитания

24 часа 7 дни

28 апр 2016, 3893 прочитания

28 апр 2016, 3817 прочитания

28 апр 2016, 3126 прочитания

28 апр 2016, 2734 прочитания

28 апр 2016, 2436 прочитания

Всички новини

Библиотека / Земеделие и бизнес»

Земеделие и бизнес
Земеделие и бизнес

Фокус върху сектора с данни, анализ и ревю на актуалните теми

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Разместване на старите шапки

ГЕРБ пропусна шанса да направи ефективна промяна в БАН

А някой тихо сече ли, сече

Три незаконни търга за добив на дървесина в Държавното ловно стопанство "Черни Лом" илюстрират как държавата се е превърнала в съучастник на бракониерската сеч

Под знака на атома

Има ли риск от нов Чернобил в Украйна и какъв е животът в близост до най-голямата ядрена централа в Европа

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Шарено ми палтото – шарено ми в душата

С благодарността си ще заслужим това, което имаме, а поводът за благодарност означава, че сме щастливи

Такъв, какъвто си

Юлия Берберян за пълноценния живот на 71

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 17

Капитал

Брой 17 // 29.04.2016 Прочетете
Капитал Daily, 28.04.2016

Капитал Daily

Брой 82 // 28.04.2016 Прочетете
Капитал Light, брой 17

Капитал Light

Брой 17 // 29.04.2016 Прочетете