Регистрация

// Политика и икономика / България

42 7 дек 2010, 21:24, 11099 прочитания

България е в дъното на класацията по четивна грамотност

Според PISA 2009 българските ученици могат да четат и пишат, но не осмислят и анализират прочетеното

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Аз не 4ета

България е в дъното на класацията по четивна грамотност. Защо?

10 дек 2010

Цената на (без)действието

Как инвестициите в качествено образование могат да подобрят икономическата среда

29 яну 2010

Бъдеще в миналото

Как новите технологии могат да подобрят образователния процес в България

6 ное 2009

Задачи с повишена важност

В каква посока тръгна новият екип на образователното министерство и какво още липсва

21 авг 2009
Българските ученици трудно анализират текстове, не се справят при разчитането на графики и четат най-вече списания. Това са основните изводи от представеното днес международно изследване PISA на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD). То изследва нивото по четене, математика и природни науки сред 15-годишните ученици от общо 65 страни, като акцентът тази година е върху четивната грамотност. От България са участвали 4508 ученици от 179 училища, основно от девети клас.

Резултатите за България не са изненадващи и потвърждават изводите от предишното издание на PISA през 2006, както и от матурите през последните три години. А именно, че българското образование е предимно теоретично, с остарели учебни планове и далеч от идеята да преподава умения за справяне в живота и за решаване на проблеми.  

По четивна грамотност България се нарежда на 46-о място от общо 65 страни (като през 2000 г. бяхме на 33-то от общо 41, а през 2006 г. - на 43-то от 57) и е в една група по ниво на образователните стандарти със Сърбия, Уругвай, Мексико, Румъния, Тайланд, Тринидад и Тобаго. Средният резултат на българските деветокласници е 429 точки, при среден за страните от OECD 492 т.

Най-тревожният извод е, че 41 процента от българските ученици са под критичния праг за четивни умения. Това означава, че притежават елементарна функционална грамотност - могат да четат и пишат, но се затрудняват при тълкуването и интерпретирането на текстовете. Съответно най-трудната част за деветокласниците е осмислянето и оценяването на текста. Още по-слаби са резултатите при анализа на нетрадиционни формати като графики, илюстрации и карти. Учениците с най-добри резултати в България са под 3 процента (за сравнение съответният процент в Шанхай е 21,4%). Въпреки това постиженията по четене, математика и природни науки са по-високи от предишното изследване през 2006 г. и в общи линии се връщат на нивата си от 2000 г. (виж таблицата). През 2006 г. делът на учениците под критичното ниво на грамотност беше над 50 на сто.

Среден брой точки на българските ученици
  PISA 2000 PISA 2006 PISA 2009
Четене 430 402 429
Математика 430 413 426
Природни науки 448 434 439

Изключително голяма е разликата между резултатите по четивна грамотност на момчетата и момичетата. По този компонент България се нарежда на второ място измежду всички изследвани страни (след Албания) като момичетата в българските училища изпреварват момчетата с 61 точки, което се равнява на близо две години училищно образование. От изследването излиза също, че повече от половината от момчетата се класират под критичния праг на четивна грамотност. Според Светла Петрова, координатор на PISA за България, ако успехът на момчетата се повиши, това ще подобри като цяло мястото на България в класацията. По думите на Петрова причините за огромната разлика между постиженията на момчетата и момичетата могат да се крият в съдържанието на учебните програми по български език и литература, както и във феминизирането на учителската професия.

България попада и в групата страни, в които социално-икономическите фактори оказват голямо влияние върху нивото на образованост. Измежду тези фактори с голямо значение е професионалният и образователен статут на родителите - в България влиянието на семейната среда (и особено това на майката) е по-силно отколкото в други страни. В тази връзка от значение е и броят книги в дома на ученика. Почти една четвърт от участвалите в изследването младежи споделят, че у тях има между 26 и 100 книги, а семействата на близо 30 процента притежават по-малко от 25 книги. Повечето от деветокласниците четат най-вече списания. Близо четвърт пък твърдят, че за тях четенето е загуба на време.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
24 часа 7 дни

43 За изключението "Телерик" и правилото КТБ

25 окт 2014, 17287 прочитания

12 Брррррррр

25 окт 2014, 4590 прочитания

9 Училище за оръжия

25 окт 2014, 2697 прочитания

12 Да дадем и ние нещо на света

25 окт 2014, 2297 прочитания

4 В търсене на своя "аз"

25 окт 2014, 1024 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне

Разместване на старите шапки

ГЕРБ пропусна шанса да направи ефективна промяна в БАН