Регистрация

// Политика и икономика / България

9 21 апр 2011, 14:41, 4089 прочитания

Субсидията возкресе

Тютюнопроизводителите отново ще получат пари от бюджета. Идея за реформа в сектора няма

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Заб(р)авена стойност

Българското земеделие от години е в забвение и упадък. Сега секторът се възражда и има голям потенциал, но и проблеми

10 юни 2011

Продажбата на "Булгартабак": Важен е тютюнът, не цената

Социалните ангажименти отново са водещи в поредната приватизация на холдинга

26 апр 2011

Заробването продължава

Нови 143 млн. лв. за субсидии на тютюнопроизводителите

21 апр 2011

Дим? Да го няма

Как и защо решихме първа страница на Капитал да изглежда по този начин

28 яну 2011

За да не изпуши системата

Помощта за тютюнопроизводителите е нараствала в последните години, без да има реформи

25 юни 2010
Няма правителство, което да не се отмята от обещанията си. Но при управлението на ГЕРБ това е устойчива тенденция.
Преди година то се зарече, че последната помощ, която производителите на тютюн получават от държавата, са 116 млн. лв. от бюджет 2010. И още, че ще изготви стратегия за реформа на сектора, която да насочи хората да намерят по-добра алтернатива за заетост и доходи.
Забравете всичко това. Тази седмица стана ясно, че тютюнопроизводителите отново ще получат държавни пари - 143 млн. лв. под формата на национални доплащания (това е субсидия от бюджета за обработвана площ). Половината от сумата ще бъде изплатена през тази година, въпреки че не е предвидена в бюджета, а той е с дефицит.

Стратегия за сектора също още няма. За сметка на това земеделското министерство разпространи документ, който би трябвало да послужи за нещо като основа за създаването на истинска стратегия. Но не се ангажира със срок по завършването й. Всичко това се случи на фона на приближаващи избори и заплахи за нови протести от страна на тютюнопроизводителите, които след новината за 143-те милиона очаквано бяха отменени.
Така за пореден път решението на проблема бе отложено във времето, въпреки че държавната намеса на този пазар дълги години не е направила живота на земеделците по-добър. "В момента хората, които се занимават с тютюнопроизводство, нямат алтернатива, а доходите им продължават да са много ниски въпреки държавните субсидии", обяснява Петър Ганев, старши икономист в Института за пазарна икономика (ИПИ).
Освен това гарантираните помощи допълнително изкривяват пазара - заетите в сектора се увеличават, произведените количества - също, а търсенето на тютюн в региона намалява (виж инфографиката). Като добавим и факта, че политиката на ЕС е към ограничаване на производството на тютюн, нуждата от реформи е все по-видима.

Заробване

Проблемът в сектора беше създаден от няколко правителства през годините не без помощта на ДПС. Много от избирателите на партията са именно от регионите, в които се отглежда тютюн. Години наред бяха залъгвани с красиви думи за бъдещето им, като през цялото време получаваха милиони левове като субсидии. Така, вместо навреме да потърсят друг бизнес, хората ставаха все по-зависими от тютюна и от управляващите.

Въпреки че дойде като алтернатива на тройната коалиция, това правителство реално продължи водената от ДПС политика в сектора. Още през лятото на миналата година земеделският министър Мирослав Найденов поиска да се отпуснат нови пари на производителите на тютюн. Тогава той влезе в спор със своя колега Симеон Дянков. Финансовият министър настояваше да бъде изготвен анализ на състоянието на сектора, който да покаже какви са алтернативите, а държавната хранилка за производителите да спре. От стенограма на тогавашното заседание на Министерския съвет става ясно, че неговата пазарна позиция подкрепят дори другият вицепремиер Цветан Цветанов и културният министър Вежди Рашидов, който се оказва запознат със ситуацията "защото е от кърджалийския регион". И въпреки, че българското правителство получи от Брюксел разрешение през 2011 г. да отпусне национални доплащания в размер до 143 млн. лв., в бюджета не бяха предвидени средства по това перо.

Какви точно разговори междувременно са протекли между министрите в правителството не се знае. Но през седмицата беше подписано споразумение между Дянков, Найденов и асоциациите на тютюнопрозиводителите, от което стана ясно, че те ще получат цялата сума от доплащанията. Тя обаче ще бъде разпределена за две години. Първият транш от 35 млн. лв. ще бъде изплатен до края на май, а следващият (в същия размер) до края на август. Остатъкът от 73 млн. лв. ще бъде предвиден в бюджета за 2012 г.
От откъслечните обяснения стана ясно, че парите се отпускат, защото Брюксел е разрешил. Това обаче не може да бъде аргумент - одобрената помощ не задължава с нищо страната да я изплати. Земеделският министър пък не излъчи нито една реплика какво да очакват тютюнопроизводителите в бъдеще и дали това е последната субсидия.

Стратегия или чек

Ако все пак търсим разлики между отношението на ГЕРБ и тройната коалиция към сектора, то се изразява в една проектостратегия. Дни преди правителството да отпусне нови помощи на производителите, земеделското министерство разпространи документа. Той бе използван като формален повод да се дадат 143-те милиона лева.

"Парите, които отпускаме сега, ще позволят на хората да не фалират, а от друга страна, ще имат възможност сами да преценят как да ги използват, така че да не се налага да искат още в бъдеще", коментира Георги Ралчев, началник-отдел "Плодове, зеленчуци и маркетингови стандарти" в Министерство на земеделието и храните (МЗХ). Той допълва, че стратегията е мотив, с който се потвърждава, че "давайки тези пари, ние очакваме резултати в бъдеще за сектора".
Документът предлага стимулирането (неясно как) на други отрасли, например животновъдството, които да заместят тютюнопроизводството като основна дейност, а заедно с това и разнообразяване към неселскостопански дейности, осигуряване на заетост чрез обновяване на инфраструктурата и развитието на населените места. Освен това идеята е част от тютюнопроизводството да се запази, но да премине изцяло към устойчиви пазарни отношения, в които асоциациите на производителите да са активна страна. В Гърция например такава реформа се случва и за ориенталските сортове тютюн вече е постигната цена, при която производството е печеливша дейност и без субсидии.

Документът, представен като основополагащ за развитието на преструктурирането на сектора, обаче изглежда по-скоро с пожелателен характер, защото липсват по-конкретни задачи и срокове за изпълнението им. Анализът, на базата на който се правят изводите в него, също е повърхностен. "Тази стратегия няма завършен вид. Хубаво е, че са обобщили какво се е случвало в сектора през годините, но така и не става ясно каква им е идеята и какво ще правят оттук нататък", коментира Петър Ганев.

А и въпреки новият транш от държавата, все още има недоволни. "Не знам как с тези пари ще правим реформи. Зададох въпроса на консултативния съвет по въпроса, а отговорът беше, че това е подпомагане. Алтернатива на тютюна в тези райони няма", казва Асен Кючуков, зам.-председател на браншовата асоциация на тютюнопроизводителите. По думите му тези средства могат да бъдат допълнителен доход, с който производителите да започнат да правят пелети от стъблата на тютюна. Една машина за такова производство, внесена от Китай, според него струва около 200 евро.
"Производителите искат най-много да има сигурност и информация във времето, като сигурността най-вече я разбират под изплащане на парични средства, които да им да дадат глътка въздух във времето, докато се преориентират", коментира Петър Ралчев от МЗХ.
Точно комуникация обаче липсва. А това кара производителите да продължават по течението, докато има субсидии. На въпроса ще има ли субсидии след 2012 Ралчев отговори противоречиво. Първо каза, че "докато имаме реално търсене на тази стока, ние ще прилагаме схемата на национални доплащания". Но когато го попитахме това означава ли, че ще има субсидии и след 2012 г., той заяви, че "това е последната година с помощи на площ".

Алтернативно

На теория тютюнопроизводителите имат други опции за получаване на субсидии. Те са пререгистрирани като земеделски производители с предмет на дейност тютюн, което им дава достъп до кандидатстване по Програмата за развитие на селските райони. Освен това в основите на стратегията е заложено да бъде създадена нова мярка "Модернизация и преструктуриране на тютюнопроизводството", която да заработи след 2013 г. "Тя ще е насочена точно към техните нужди, като се отчетат регионални и икономически специфики на районите, в които живеят", казва Ралчев. Мярката ще позволи стопанствата да се преструктурират и модернизират с пари от ЕС, но без да се увеличава производството. Просто хората ще получават стимули да останат по места и да се занимават със земеделие. Това обаче ще стане най-рано слез 2-3 години, и то ако Брюксел одобри схемата.

В стремежа си да намери алтернатива на заетите с отглеждането на тютюн обаче държавата не трябва да изпада в нови крайности и да продължава да дирижира тяхната дейност. "Ако всички хора, които произвеждат тютюн, изкуствено се пренасочат в друг сектор, в един момент може да се създаде същата ситуация. Решението е да им се изплати еднократна компенсация за водената безумна държавна политика с идеята, че това е последният шанс на хората да намерят своя алтернатива. Ако някой пък прецени, че произвежда качествена продукция и има кой да му я купи – да продължи да произвежда, но да знае, че вече не може да разчита на субсидии", обяснява Петър Ганев.

Отказът от отглеждане на тютюн не е задължителен. Ако все пак производителите искат да продължат да се занимават с тази дейност, могат да поемат риска да търсят пазарни цени на ориенталските сортове (виж карето).
Отпускането на каквито и да било нови средства обаче не трябва да се случва без правилната комуникация от страна на правителството. Ако на хората не им бъде казано ясно и категорично, че парите не са за тютюн и че повече не могат да разчитат на държавата, след година те отново ще са пред прозорците на властта. Тогава пак ще се задават избори и желанието за политическото спокойствие ще пропилее поредните пари от бюджета и ще отложи реформите за друг път.

Един неработещ пазар

Тютюнопроизводството в България винаги е било подпомагано от държавата. Ако разходите за производство на килограм са били 2 лв. например, а изкупната цена - 1 лв., разликата се доплащаше от нея. Тя можеше да въздейства и с минимални гарантирани изкупни цени, но механизмът беше отменен с влизането на страната в ЕС, защото европейското законодателство не го позволява. На негово място от 2010 г. се въведе система за допълване на доходите на производителите, като сумите се изчисляваха на базата на показателите от 2007 до 2009 г. Когато има държавна помощ обаче, търговците дават по-ниска цена на фермерите с идеята, че те ще бъдат компенсирани от държавата впоследствие. Затова е много по-разумно цените да се определят от пазара, който дори може да ги оцени на по-високи стойности от настоящите. Особено като се вземе предвид фактът, че България е сред трите страни света, в които се произвежда ориенталски тютюн.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
24 часа 7 дни
Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне

Неправителствени организации

Държавните субсидии за гражданския сектор се разпределят непрозрачно и без посока